БСП обвини ГЕРБ, че вече знаят кои ще са антикорупционните борци

БСП обвини в управляващите, че още преди приемането на антикорупционния закон са наясно кои ще са членовете на новата комисия, създавана с него. Това стана в четвъртък по време на дебатите по окончателното приемане на закона от Народното събрание. Конкретният повод за упреците на БСП бе прието предложение за намаляване на изискуемия стаж за членовете на бъдещата антикорупционна комисия от 10 на 5 години.

Новосъздаденият орган ще се представлява от председател, негов заместник и трима членове, избирани от Народното събрание за срок от шест години. Парламентът първо ще избира председателя, който ще предлага останалите четирима членове, които впоследствие ще трябва да бъдат одобрявани пак от НС.

В закона остана изискването шефът на комисията да има 10 години юридически стаж. По предложение на "Обединени патриоти" и ДПС обаче се прие за останалите четирима членове изискваният стаж да е два пъти по-малък.

"Това ни кара да мислим, колеги, че вече знаете кои ще са тия хора. Ако ги знаете, кажете ги?", обърна се риторично Крум Зарков (БСП) към мнозинството.

Дебатът по антикорупционния закон протече вяло, защото най-конфликтните въпроси бяха оставени за следващите дни.

БСП, чийто отхвърлен проект предвиждаше шефът на "Антикорупция" да се посочва от президента, атакува управляващите за това, че това ще се прави от парламента, чието мнозинство крепи правителството.

"Вие си го избирате, вие сте избрали и Министерски съвет, и същият този орган после следва да следи за корупция Министерски съвет, защото там е властта, там са възможностите за корупция. Не в Президентството. Това е, което вие казвате: "Ние няма да се борим срещу корупцията, защото ние ще си назначаваме този орган и той ще следва нас да ни следи", заяви депутатът от БСП Филип Попов.

"Това не е закон за противодействие на корупцията, а закон за защита на корупцията", обобщи лидерът на БСП Корнелия Нинова.

"Президентът, моите уважения, но от една година не може да си назначи директор на пресцентъра... Ами нека първо назначи директор на пресцентъра си и тогава ще му дадем да назначава председателя на антикорупционната комисия", отвърна Тома Биков (ГЕРБ).

"Защо парламентът? Защото парламентът може да оказва контрол. Парламентът има и опозиция и опозицията може да контролира също така, както и управляващите подобни органи – чисто законодателно, за да не се стига до превишаване на правомощия или пък до неизпълняване на функции", изтъкна той.

"Парламентарната република е понятие прекалено важно, за да го сервирате на всеки сос. Ами нека тогава парламентът да избира и съдиите", репликира го Крум Зарков от БСП.

Маратонът по приемането на закона ще продължи и през следващите дни.

Антикорупционният закон предизвиква огромни опасения заради възможността да се подслушват политици и редови граждани, без дори да е нужно да има данни за престъпление. Ако мишената на следенето е политик или магистрат, достатъчно е наличие на сигнал, че някой е видян с прекалено скъпа кола или часовник. Това ще е възможно и при разминаване на доходи и имущество в размер на 20 000 лв. В момента законовото изискване е поне да има повдигнато обвинение за извършено престъпление.

Употребата на специални разузнавателни средства (СРС) също става възможна и срещу редовите граждани чрез гражданския процес за конфискация на имущество.

Концепцията на ГЕРБ предвижда обединяване на няколко различни структури под шапката на единната антикорупционна комисия. В нейното ядро ще влязат Комисията за конфискация, Комисията за борбата с конфликта на интереси и дирекцията за ДАНС за борба с корупцията.

Проектозаконът допуска всеки гражданин да може да подаде сигнал за корупция или конфликт на интереси срещу лице от върховете на властта. Това води до възможност да се подслушва в рамките на гражданския процес, който задава правилата за конфискацията. Ще може да се подслушва и по съмнение за конфликт на интереси, където процедурите са по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Според българската конституция, както и според всички международни стандарти и конвенции, употребата на СРС и намесата в личния живот са допустими единствено за разкриването на тежки престъпления. Това се прави само по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Гаранти са спазването на правата на гражданите са съдът, прокуратурата и МВР, които работят по строго формалните правила на НПК. Сега ръцете на новата комисия се развързват за безогледно подслушване, стига някой съдия да недогледа някое искане или да бъде "мотивиран" да недогледа.