БСП протестира срещу мемориал за жертвите на Народния съд в Стара Загора

Общинският съвет на БСП в Стара Загора и Българският антифашистки съюз остро протестират срещу поставянето на мемориална плоча за жертвите на т.нар. Народен съд, открита преди ден върху фасадата на Драматичния театър "Гео Милев" в града.

Това става ясно от отворено писмо, изпратено до президента Румен Радев, служебния премиер Огнян Герджиков, главния прокурор Сотир Цацаров, както и до посланиците на страните победителки във Втората световна война Русия, САЩ, Великобритания и Франция.

От декларацията, разпространена до медиите, става ясно, че за БСП почитането на паметта на жертвите на Народния съд представлява "опрощение за убийства, злодеяния и изтезания на антифашисти от фашизирани военни и полицаи".

"Протестираме, защото тази мемориална плоча е подмяна на решенията на Народния съд, а Народният съд през 1944 и 1945 г. не е само воля на властта на Отечествения фронт и мнозинството от народа в онези години. Народният съд е ангажимент и отговорност на България и по силата на Парижкия мирен договор след войната и споразуменията между страните-победителки за съдене на виновниците за войната и изстъпленията срещу антифашистите", се казва в отвореното писмо.

Авторите му критикуват и "овчедушната примиреност" на президентството, парламента и съдебната власт, както и посолствата на страните победителки от Втората световна война, позволила "дори със законодателни инициативи, да се подменя и обезсмисля на само фашистката присъда, но и моралната присъда на обществото над фашистките изстъпления през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век".

"Протестираме, защото не може да се осквернява днес с подобни мемориални плочи сградата на която и да е институция на културата в която и да е страна на света. Още повече, че заседанията на Народния съд не са водени в сградата на театъра, а в салона "Златен лъв". Кощунство е в същото време поставянето на тази плоча и спрямо патрона на Старозагорския театър Гео Милев – поета, преводача, интелектуалеца със световно признание, "изчезнал безследно" във фашистките мазета заради гражданската си и антифашистка позиция по волята на палачите", допълват от БСП и Българския антифашистки съюз.

Според тях поставянето на мемориалната плоча "с нищо не помага нито за справедливото възмездие за извършени фашистки престъпления, нито дори за почитане на човешка памет, а е само нова бразда в разделението на и без това разединеното ни по много причини общество у нас днес".

В писмото все пак се казва, че авторите му не възразявали срещу посмъртното преразглеждане на присъдите на Народния съд, ако близките на убитите желаели това, призовавайки за помирение в българското общество.

"Ровенето в историческата жар, което цели да подменя ценности, оценки и присъди над фашизма и истините за него, разчитайки на съвременна неосведоменост, само разделя и противопоставя не само старите, преживели всичко поколения, но и младите – то вече е лош знак и за бъдещето на България", завършва декларацията.

Умишлено или не, в нея обаче са пропуснати някои обстоятелства, свързани с историческия прочит на дейността на т.нар. Народен съд, направен след падането на комунистическия режим през 1989 г. Както е известно, през 1996 г. Върховният касационен съд отменя заради липса на доказателства и процесуални нарушения присъдите, издадени срещу регентите, министър-председателите, министрите, царските съветници, висшите военни ръководители на българската армия и депутатите от 25-то Народно събрание.

Конституционният съд пък приема през 1998 г., че Народният съд "не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата [..., а] е един извънреден съд с определени по време правомощия [...]. От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове".

През 2000 г. парламентът прие Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, в който сред престъпленията на комунистическата власт между 1944 и 1989 г. са изброени присъдите на Народния съд, като в него се посочва, че БКП е отговорна за "безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от т.нар. Народен съд".

Денят, в който са изпълнени смъртните присъди срещу тогавашния политическия и военен елит на България – 1 февруари 1945 г., от 2011 г. насам пък е определен като Ден за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.