Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Ключово за контрола на ебола е състоянието на здравната система на място

Само във Военно-медицинска академия има възможност за прием на заразени пациенти

1 коментар
Д-р Ангел Кунчев

От ключово значение за контрола върху разпространението на вируса на ебола не е толкова граничният контрол на пристигащите в дадена страна, колкото състоянието на здравната система в нея. Това обясни в петък главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.

Той съобщи, че у нас единствено в инфекциозната клиника на Военно-медицинската академия (ВМА) има условия за хоспитализиране на особени случаи на заразни заболявания и че до дни там ще бъде получена специализирана покрита носилка за болни от ебола. Това обаче по думите му също не е от ключово значение, защото истинските рискове настъпват, след като пациентът бъде превозен в лечебното заведение.

Промяна на ситуацията по оценката на риска за България би настъпила, ако дойде лабораторно потвърждение на случая на съмнение за ебола у британски граждани в Македония от вчера, коментира д-р Кунчев. По думите му към момента в официалните мрежи на Световната здравна организация няма информация за Македония, но пробите са изпратени за изследване. В рамките на два-три дни ще има отхвърляне или потвърждение на съмненията и на тази база ще се вземат последващите решения.

Контролът по българските граници съществува, но ключовото за ефективното наблюдение на заболяването ебола е състоянието на здравната система на място, каза в интервю за БТА д-р Кунчев. Ако вирусът е в инкубационния си период няма какво да посочи, че човекът е носител на вируса. Не можем да изследваме всички хора, влизащи по някакъв повод в България.

В дефиницията на случаи за ебола, която се ползва в ЕС, ясно е казано какви са първите признаци на заболяването - температура, диария, кръвоизливи и второ - пристигане от заразена страна или доказан контакт с болен от ебола, поясни експертът.

Контролът по българските граници е съсредоточен най-вече по отношение на бежанците, независимо дали минават през контролно-пропускателен пункт или по зелена граница. Всички подлежат на медицински преглед и наблюдение преди и след разпределянето им в центровете за настаняване, уточни д-р Кунчев.

"Контрол се извършва и на летищата. Ключово за ефективния контрол на заболяването не е толкова граничният контрол, колкото състоянието на здравната система на място, тъй като шансът да се хване някой на границата не е толкова голям. По-вероятно е поради дългия инкубационен период на болестта, който стига до 3 седмици, заразеният човек да влезе и да развие симптомите на болестта някъде в страната. Така че най-важното е лекарите да са уведомени и да имат "едно на ум" винаги, когато става въпрос за чужденец или българин, дали пътувал или пребивавал в заразени страни. Към момента те все още са Гвинея, Сиера Леоне и Либерия", каза д-р Кунчев.

Контролът сред пътниците, пристигащи в България с кораби, също е налице, но те по принцип не са особено рискови, защото от една страна на кораба има медицинско наблюдение и обслужване, а от друга туристи в лайнерите не се отбиват по африканския континент, особено в заразени държави, каза експертът.

Интересен математически модел, разработен в Германия, е показал какъв е рискът за всяко едно европейско летище от пренос на ебола, базиран на интензивност на потока пътници, съобщи д-р Кунчев. Този модел е предоставен и на българските летищни власти, както и на "Гранична полиция". Рискът за летището в София е изчислен на 0.003, а за Варна и Бургас - 0.001, което е изключително ниско, посочи специалистът.

Ключовите летища, от които би пристигнал такъв сменящ полет човек, за нас са Лондон, Франкфурт, Милано и Париж. За хора, очевидно произхождащи от африканския континент, трябва да се търсят данни за история на пътуването, макар че това никак не е лесно, защото няма документи, в които това да е отбелязано, поясни д-р Кунчев.

Във Военномедицинска академия вероятно до дни ще бъде осигурена покрита носилка за пренос на болен от ебола, но това не е от ключово значение, защото болният ще бъде в нея до 20-30 минути докато стигне до инфекциозно отделение. По-важно е, че след това пациентът ще трябва да бъде обслужван, да му се взимат кръв и телесни течности за изследване, което е много, много по-рисково, посочи д-р Кунчев. Въпросът не опира до пренасянето на болния за половин час.

В болниците има защитни средства, но предстои да се купуват и допълнително. С 24 милиона лева инфекциозното отделение във ВМА беше направено по всички изисквания, а за Инфекциозна болница вече близо 10 години не могат да се отделят 2 милиона лева за същото, коментира д-р Ангел Кунчев пред БТА.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Mumintroll
    #1

    С реформа в здравеопазването сериозна могат да се заемат май само пациентските организации.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.