Веселин Георгиев не е имал никакво влияние за поръчките към братята му

Бившият шеф на пътния фонд Веселин Георгиев не е имал никакво влияние при сключването на договори за над 38 млн. лева между няколко областни пътни управления и фирмите "Биндер" АД, "Инмат" ООД и гражданско сдружение "Инфраструктурни обекти" на братята му Бойко и Емил Георгиеви.

Това става ясно от мотивите на Софийския апелативен съд (САС) към оправдателната присъда по делото, цитирани от "Правен свят".

През януари Георгиев очаквано бе оневинен и на втора инстанция по обвинението му в длъжностно престъпление за това, че докато е бил на ръковдния пост във фонда, с фирмите на братята му са сключени общо 8 договора. Той бе оправдан на още на първа инстанция на 30 април м.г. от съдия Петя Крънчева от Софийския градски съд (СГС), която също прие, че той не се е явявал възложител на скандалните поръчки.

Скандалът, добил популярност като "Батко и братко", се разрази през 2008 г., довеждайки до решението на ЕК да спре 115.4 млн. евро по програма ИСПА и 50 млн. евро по програма ФАР.

Според мотивите на САС всеки от осемте договора е сключен с изпълнител, предложен от комисия, в които Георгиев не е имал участие. Освен това шефът на съответната областната дирекция е избирал окончателно фирмата, съобразявайки се единствено с мнението на комисията.

"В контекста на това, подсъдимият Георгиев не е и не може да бъде субект на престъплението, за което му е повдигнато и внесено за разглеждане обвинение", приема съдът.

По делото няма доказателства, че подсъдимият е упражнил влияние на който и да е от членовете на определените комисии при вземане на решенията им, нито на директорите. Отношението му към тези договори е било само да ги одобрява с подпис, след като процедурите вече са приключени окончателно, става ясно от мотивите по казуса, разгледан от САС в рамките на едно заседание.

Апелативните съдии допълват още, че в Закона за обществените поръчки (ЗОП) и действащата към онзи момент Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки ясно се посочва, че само комисията, определена от областните директори може да отстрани участник от процедура по ЗОП.

"Веднъж излязла с предложение за избор на изпълнител, а възложителят, т.е. органът, който издава решението избира възложителя, процедурата по определяне на изпълнителя е приключена. Решението за избор на възложител подлежи на обжалване в 10-дневен срок и след влизането му в сила няма орган – административен или съдебен, който да може да го отмени. В процесния случай, подсъдимият Георгиев не е назначавал комисия, която да му е помощен орган, а такива комисии са назначавали съответните директори", се казва в мотивите на САС, в които съдиите стигат до извод, че в тези случаи Георгиев не е имал дори правомощия да отстрани избран кандидат.

Така съдът отхвърля обвинението, че Веселин Георгиев е проявил бездействие по служба. Посочва се и, че не е доказана и облагата от извършеното престъпление. Подобно на СГС, втората инстанция приема, че облагата може да е само имуществена и задължително трябва да е противозаконна, а по делото обаче не се установява нарушение нито при цената по договорите, нито вмешателство на Георгиев.

Съдът не намира връзка и между действията на Веселин Георгиев със спирането на плащанията от страна на Европейската комисия. В мотивите се посочва, че спрените програми не засягат обществените поръчки, за които Георгиев е подсъдим, а спирането е по вина на медиите.

"Спирането на плащанията от страна на Европейската комисия по проекти, финансирани от програма ИСПА, ФАР и САПАРД, които не касаят инкриминираните обществени поръчки, се дължи на публикации в медиите, които към момента на публикуването им не са проверявани и не са в пряка и непосредствена връзка с противоправни деяния на подсъдимия, още повече, че след извършване на съответни проверки, финансирането от страна на ЕК е възстановено, както и изразходените национални средства са възстановени. Категорично правилно първият съд е посочил, че не може да гради доказателствените си изводи въз основа на публикации в медиите, най-малкото заради процесуална недопустимост на подобен вид доказателствени източници, но и поради недоказаност на информацията, която същите съдържат и представят", пише още в мотивите, цитирани от "Правен свят".

Предстои по казуса да се произнесе и Върховният касационен съд. От прокуратурата вече обявиха, че ще протестират пред третата инстанция оправдателната присъда на бившия шеф на пътния фонд.