Ти си това, което четеш

България е на дъното по медийна грамотност в Европа

Медийната свобода, образованието и доверието в обществото са ключови за разпознаването на фалшивите новини
14:02 | 12 октомври 2017 | 2 коментара

Освен по медийна свобода, България се оказва и в дъното на класация за медийна грамотност, отчитаща способността на обществото за критично мислене и  различаване на фалшивите новини, манипулациите и конспирациите от обективните факти.

Страната ни се оказва на едно от последните места в Европа заедно с Черна Гора, Албания и Турция, докато първи по медийна грамотност са Финландия, Холандия, Дания и Естония.

Това показва индекс, изготвен от “Отворено общество“ на базата на пет ключови критерия – медийна свобода, образование, доверие в обществото, и използване на информационните и комуникационни технологии.

Авторът на изследването Марин Лесенски посочва, че като цяло обществата с по-свободни медии, по-добро образование и по-високо доверие между хората имат и по-висока медийна грамотност и са по-подготвени да се справят с негативните ефекти на “пост-инстината“ и фалшивите новини.

Например Естония, която заема четвърто място в класирането, наред със свободните медии, има и най-добрите резултати в Европа в образователния тест PISA.

Обратно, най-зле представящите се страни като цяло имат по-контролирана медийна среда, по-ниско ниво на образование и по-високо недоверие между хората. Това са характеристики на по-лоша медийна грамотност и по-голяма склонност на обществата да се влияят от негативните ефекти на фалшивите новини “алтернативни факти“, конспиративни теории за функционирането на света и др.

Изследването отчита и определени географски тенденции. Страните от Северна и Северозападна Европа са начело, следвани от останалите страни от Западна Европа. Има среден преходен клъстър между Италия и Словакия, който обхваща и съседните Унгария и Хърватия. Балканските страни, включително Гърция и Турция, остават в последните два клъстъра с най-нисък брой точки.

“Донякъде е иронично, че във време, когато данните стават едни от най-търсените стоки, т.нар. “пост-истина“диктува значими политически и социални тенденции в противоречие с обективната информация“, казва авторът на изслеването.

Медийна свобода

“Свободата на медиите“ е включена като ключов индикатор за медийна грамотност.

Нарастването на фалшивите новини в условията на фрагментирана медийна среда или пък на слаби и контролирани медии в някои страни е съпроводено от влошаване на качеството на публичните и обществените дебати и на качеството на демократичния процес като цяло.

За изготвянето на индекса от “Отворено общество“ са ползвали два общоприети индекса, които измерват медийната свобода –на “Фрийдъм хауз“ и на “Репортери без граници“.

  

Образование

Образованието е друг ключов компонент. Например, финландското правителство счита силната система на обществено образование като основно средство за противопоставяне на информационната кампания, която се води срещу страната.

Нещо повече: “широко разпространеното критическо мислене сред финландското население и последователните мерки на правителството“ се приемат като основен елемент за устояване на кампанията от фалшиви новини.

Като цяло се счита, че по-образованите хора са по-информирани, мислещи по-критично и по-малко склонни да попаднат в капана на фалшивите новини. Но има и по-сложни психологически механизми, които действат в случая.

Едно изследване на конспиративните теории показва, че по-образованите хора контролират по-голяма степен живота си, не вярват много на лесни решения и имат повече аналитични умения.

Включените индикатори за образование са от изледването PISA за четене, научна и математическа грамотност, като тези за четивна грамотност са включени с най-голяма тежест.

PISA е много подходящ показател, защото дава представа не само за постиженията на учениците, но и за цялостното функциониране на образователната система в една страна.

Индикаторът “Дял на хората с висше образование“ също е включен за измерване на нивото на образование, но с по-малка тежест.

Доверие в обществото

Съществуващото доверие е друг важен аспект. Феноменът “пост-истина“ е придружен от изключително високи нива на недоверие към институциите, традиционите медии, политици и експерти. Теориите на конспирацията като водеща представа за функциониране на света едновременно отразяват и водят до по-ниски нива на доверие. В предложения модел се използва свързан индикатор “доверие в хората“.

Той измерва нивата на доверие в обществото и “отразява възприятието на хората за това, доколко може да се доверят на другите“ според определението на Oрганизацията за икономическо сътрудничество и развитие. Като цяло, високите нива на доверие са белег на успешните общества и отразяват степента на развитие на гражданското общество.

“Е-участие“

“Е-участие“ е индикатор, който измерва използването на информационните и комуникационните технологии, за да засили политическото участие и да се направи възможно за гражданите да комуникират един с друг, с политиците и институциите.

Например, фалшивите новини са измислени новини и съзнателно представяне на неверни твърдения като факти, които могат да преследват политически или финансови облаги и не бива да се бъркат със случаи на просто лоша журналистическа работа.

---------------

This publication has been produced within the partnership with Osservatorio Balcani e Caucaso for the European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), co-funded by the European Commission. The contents of this publication are the sole responsibility of media partner Mediapool.bg and can in no way be taken to reflect the views of the European Union.

Още от България

Одобрявате ли в първите 3 дни от болничните да се плаща 50% от заплатата?