България е напът да проиграе газовите си шансове

В контекста на водените от Европейската комисия дела срещу руската "Газпром" и срещу българските държавни компании "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" за злоупотреба с господстващо положение, страната ни има отличен шанс да подреди газовия си отрасъл по чисто пазарни правила, без политически и чужди корпоративни интереси. Тази възможност обаче може да бъде пропиляна, ако правителството на ГЕРБ продължава да изхожда в газовата си вътрешна и външна политика от слаби позиции и зависимости и в името на псевдо обществен и национален интерес отказва да следва елементарните пазарни правила, смятат енергийни експерти.

Според тях страната ни трябва да преразгледа и да подсили позицията си по отправените от "Газпром" предложения за избягване на глоба от страна на Еврокомисята заради злоупотреба с монопол в осем държави от ЕС, сред които и България, а не да се съгласява с оферирания от руския концерн компромис. Голяма част от съдържанието на газпромовската оферта е постфактум, тъй като част от предложенията вече са реализирани. Заради пуснатата от руснаците кукичка с втората тръба на "Турски поток" до България и реализацията на бленувания от премиера Бойко Борисов газов хъб край Варна, не бива да се пропилява възможността "Газпром" да бъде накарана буквално да си плати за това, че години наред е продавала у нас на много по-високи от пазарните цени.

Делото срещу "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз", образувано от Брюксел по жалба на "Овергаз" за отказан достъп до газовата мрежа, пък позволява да се намери начин за подреждане на пазара ни по начин, който да отговаря както на вътрешните интереси за осигуряване на газ на по-ниски от сегашните цени, така и на европейското изискване за повече свързаност на европейската газова мрежа и гарантиране на свободни потоци на суровината. Приватизацията на тези две дружества е само една от възможностите за решаване на проблемите с монопола им, достатъчно е правителството да покаже, че има воля за пазарни реформи, за да си върне доверието на Брюксел.

Около тези становища се обединиха експерти като бившия посланик в Русия Илиян Василев, бившия енергиен министър и сегашен общински съветник в София Трайчо Трайков, представителя на Българския енергиен и минен холдинг Христо Казанджиев, председателя на Балканската и Черноморска петролна асоциация Валентин Кънев, специалистите Васко Начев, Георги Ганев и др.. Те участваха в дискусия по газовите въпроси, организирана от "Риск Монитор".

Вътрешните газови проблеми

Експертите отново повториха изпратената до Брюксел своя позиция, че страната ни трябва да отстоява искане за санкциониране на "Газпром" в размер до 10 процента от оборота на руската компания заради злоупотреба с монопол. Преформулировка на българското становище в тази посока би подсилило преговорната ни позиция спрямо "Газпром", независимо дали ще изиграем тази карта, смята Илиян Василев.

Според Валентин Кънев българската Комисия за защита на конкуренцията би могла да образува свое дело срещу "Газпром". Той обаче се усъмни в политическата воля и способността на родния антимонополен орган да предприеме подобни действия. "Битката не е само с "Газпром", а вътре в страната", заяви Кънев.

Позицията му бе споделена от Христо Казанджиев, който също посочи, че "големите газови проблеми на България са вътрешни" и те са свързани с това, че в държавната и регулаторната администрация прекалено много хора не си вършат работата – по-често нарочно и в полза на интересите на "Газпром".

Като такъв проблем бе посочена и липсата на последователност в енергийната политика, вземането на решенията адхок и подчиняването им на интересите основно на частни компании за източване на ресурс в ненужни проекти като АЕЦ "Белене" и "Южен поток".

"В името на чучелата обществен и национален интерес се прокарват чисто корпоративни интереси", посочи Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

Страшна ли е продажбата на "Булгартрансгаз"?

Като такъв пример бе посочен заявеният преди година от премиера Бойко Борисов отказ на страната ни да продаде част от газовия оператор "Булгартрансгаз", каквото искане бе отправено от Брюксел, за да се прекрати делото срещу това дружество и газовия доставчик "Булгаргаз" за злоупотреба с монопол. В противен случай страната ни е заплашена от глоба в размер на 200 млн. евро и решението коя от двете злини да бъде предпочетена е изцяло политическо.

Според Трайчо Трайков има поне три начина за решаване на проблема с делото срещу "Булгартрансгаз" и приватизацията му не е най-добрият от тях. "Не знам дали в Брюксел чак толкова са вдигнали ръце от България, че да искат неща, които нямат право, и да ни налагат такива условия", каза бившият енергиен министър от първото правителство на ГЕРБ.

По думите на Илиян Василев обаче страната ни вече е загубила доверието на европейските партньори, че може да гарантира свободен газов пазар и е изпуснала опциите да избегне глобата или продажбата на активи на "Булгартрансгаз" чрез прехвърлянето на дружеството от "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) към друга държавна структура или привличането на миноритарен акционер в компанията. Вече ЕК иска в газовия оператор да влезе мажоритарен собственик, посочи бившият посланик в Москва. Според него при правилно структурирана приватизационна процедура за "Булгартрансгаз" може да се защити националният интерес и да се изключи възможността в газовия оператор да влязат подставени лица. "Ако Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за енергийно и водно регулиране си вършат работата, не може да имаме претенции към пазара", заяви Василев.

Той добави, че ако България откаже да реформира пазара си и да допусне стратегически инвеститори в "Булгартрансгаз" може да се получи ефектът от познатия виц, в който българинът, вместо да плати глобата директно, хем изял солта, бил бит и накрая пак дал и парите. Евентуална глоба от 200 млн. евро не е еднократна, защото Брюксел ще продължи да следи въпроса, а и зависи дали парите ще се дадат от балансите на собственика на двете дружества – БЕХ, или техните собствени. В крайна сметка подобна глоба може да доведе до сериозно разклащане на финансовото състоянието на газовия оператор и БЕХ и накрая пак да се стигне до приватизация на "Булгартрансгаз", посочи Илиян Василев.

"Не е вярно, че чужд инвеститор в "Булгартрансгаз" ще наруши националната сигурност. Единственото, което Брюксел иска, е да се осигурят свободни потоци през газовата мрежа. Сега е моментът и за отнемане на привилегиите на "Газпром експорт" относно българската преносна газова мрежа", каза още Илиян Василев.

Преекспонирани ли са страховете?

Христо Казанджиев обаче смята, че се преекспонира страхът от глобата за злоупотреба с монопол от "Булгартрансгаз, защото към 2010 г., когато операторът е отказал на "Овергаз" да пренесе през неговата мрежа определени количества газ, е имал пълни основания да направи това. Според данните на Казанджиев "Овергаз" е бил посочил като входна точка за вноса на суровината пункта "Негру вода" в Румъния, чийто капацитет е резервиран напълно от "Булгаргаз". Отказът обаче не е бил аргументиран, което води и до жалба в КЕВР, където не са обърнали никакво внимание на казуса и по тази причина той стига до ЕК.

Според Илиян Василев у нас много лесно може да има и различни на руския газ доставки, и съвсем пазарни цени на синьото гориво. Шансът за това е именно в делото на ЕК срещу "Газпром", но ако България заеме по-твърда позиция.

"Мит е, че само "Газпром" може да доставя у нас. България е пазар за едва 3 млрд. куб. м годишно и затова диверсификацията на поне 1 млрд. куб. м е напълно възможна, ако се отнеме контролът на "Газпром експрот" върху газовата ни мрежа (каквато е и целта на антимонополното дело – б. а.)", посочи Василев. "Защо "Булгаргаз" не обяви търгове за доставка? Тогава ще лъсне истината, че доставки извън "Газпром" са възможни", допълни той.

Цакане с транзитните такси

Васко Начев обаче обърна внимание, че големият проблем е в таксите за пренос на природния газ и евтината цена от едва 1.75 долара за пренос на 1000 куб. м газ на разстояние от 100 км, плащана от "Газпром" на "Булгартрансгаз", пречи на останалите търговци да са конкурентни на руския монополист. Той даде пример как таксата на пренос по бъдещата газова връзка с Гърция е изчислена на 18 евро, което е доста над непазарната цена, плащана от руснаците. Така на практика дори и цената на суровината на други доставчици да е по-изгодна, транзитните такси я натоварват. Когато към това се прибави и нежеланието за гъвкавост на държавните газови фирми, се стига до сегашното положение.

Според Начев Европа няма нужда от нова газова инфраструктура, а от свързване на сегашната.

Относно предложението на "Газпром" да смени точката за доставка за България от Трансбалканския газопровод през Украйна до румънската граница на точка от турската граница или по тръба по дъното на Черно море за хъба на Борисов край Варна, Илиян Василев коментира, че е много важно как страната ни ще си изиграе картите.

"Няма проблем "Газпром" да освободи капацитет от Трансбалканския газопровод, има кой да го заеме, но не съм сигурен, че "Булгартрансгаз" има капацитет да защити интереса си", посочи бившият посланик. Според него в Румъния има компании, които имат капацитет да транзитират през българска територия около 4-5 млрд. куб. м.

Кукичката втора тръба на "Турски поток" до Варна

Ако обаче Русия спре да ползва Трансбалканския газопровод, както се заканва да стори след 2019 г., става въпрос за около 13-14 млрд. куб. м газ годишно при капацитет на транзитната ни мрежа от около 18 млрд. куб. м. По информация на Mediapool от десетина дни "Булгартрансгаз" интензивно преговаря по обявеното от руския премиер Дмитрий Медведев предложение към страната ни да стане входна точка на втората тръба на "Турски поток". Офертата на руснаците е част от опитите им за безпроблемно приключване на антимонополното дело с Брюксел и осигуряването на европейския маршрут на "Турски поток".

Предложението на "Газпром" към българския газов оператор е да се промени точката на вход на руските доставки по втора тръба на "Турски поток" по дъното на Черно море с по-голям от сегашния капацитет на Трансбалканския газопровод, твърдят източници на Mediapool.

Говори се за 20 млрд. куб. м капацитет на този лъч от подводния газопровод, като суровината основно щяла да отива за Сърбия. Затова и сега се активизира работата по строежа на междусистемната газова връзка на България със Сърбия, която се подкрепя от ЕК и част от финансирането за строежа се осигурява от Брюксел. Искането на руснаците обаче било трасето на Трансбалканския газопровод да се обърне и потокът да е към Румъния.

Макар и от "Газпром" да били променили отношението си и да били заявили, че ще спазват европейските изисквания за изграждането на втората тръба от "Турски поток" до Варна, газопроводът продължава да има конфликт с изискването на Брюксел половината капацитет да е за други търговци извън "Газпром", твърдят експерти.

Като цяло предстои да се види какви ще са ходовете на българското правителство по тези изключително важни казуси. От решенията по тях ще зависи дали българският газов пазар най-сетне ще бъде подчинен на правилата на конкуренцията, или ще остане в хватката на политически и икономически зависимости.