Ти си това, което четеш

България е в "златната" среда по усвояване на еврофондовете

Силна е в обученията, рекламата и назначенията, изостава в изпълнението
Лили Границка | 08:30 | 07 ноември 2017 | 1 коментар

България е в "златната" среда по усвояване на структурните и кохезионните фондове от Европейския съюз, показват данните на Еврокомисията.

За близо четири години страната ни е усвоила около 14 на сто от 15.2 млрд. лева безвъзмездна помощ (без 6% резерв) през настоящия програмен период 2014 - 2020 г., показват публикуваните данни в публичния модул на ИСУН 2020 и тези на ЕК.

Сходен е резултатът на Германия (14%), а по-зле са страни като Белгия (13%), Италия (9%), Унгария (9%), Румъния (12%). По-високи резултати отчитат Финландия (34%), Гърция (20%), Литва и Естония (18%).

През 2018 г. ще бъде направен междинен анализ на постигнатите цели и ако не са покрити поетите ангажименти, то резервът от 6 на сто няма да бъде преведен. За да получи средствата, България трябва да спринтира в догонване на заложените цели. С това упражнение страната се справи успешно миналия програмен период (2007-2013 г.), който приключи с 95% оползотворяване на европейските средства.

Към момента повечето от индикаторите по отделните програми са нули. Изключение правят тези, които са свързани основно с обученията на администрацията и получателите на средствата, проведените информационни кампании и назначенията на чиновници, които получават двойно и тройно по-високи заплати от останалите в администрацията.

"Конкурентоспособност", "Човешки ресурси" и "Наука и образование" отчитат помощ за фирми, деца, ученици, хора в неравностойно положение.

Изоставането в изпълнението на оперативните програми не прави добра услуга на България в усилията й да убеди нетните донори на ЕС максимално да бъдат запазени средствата в структурните и кохезионните фондове след 2020 г. Плановете са те да бъдат орязани заради новите предизвикателства – "Беркзит", сигурността и миграцията. Темата ще бъде и сред основните на предстоящото българско европредседателство през първата половина на 2018 г.

Инфраструктурата пак изостава

България отново се бави с реализацията на инфраструктурните проекти, с изключение на метрото.

Както в предишния програмен период, така и сега, оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) се представя най-зле с 4.54 на сто оползотворени средства. От осемте т.нар. фазирани водни проекти от миналия програмен период, които вече трябваше да са изпълнени, е завършена само една пречиствателна станция за отпадни води, видно от данните в ИСУН.

Слабото изпълнение на програмата контрастира рязко с назначените служители, които са двойно повече спрямо обявените планове. 243-ма чиновници отговарят за изпълнението на ОПОС и се конкурират по численост само с назначение по програма "Добро управление", чрез която се финансира въвеждането на електронното управление.

Изпълнението по другите две инфраструктурни програми - "Региони в растеж" (13.43%) и "Транспорт" (15.07%) е близо тройно по-добро спрямо ОПОС.

По програма "Транспорт" успешно се строи метрото, чието финансиране беше одобрено и от ЕС, както и този за навигацията по река Дунав. Бавят се обаче пътните и жп проекти, за които са заделени най-много средства. Магистрала "Струма" се строи, но с пари от бюджета. ЕК бави одобрението, защото очаква и апликационната форма за Кресненското дефиле. При железопътните проекти пък все още не са избрани изпълнителите, заради обжалване на процедурите.

И ако строителството на жп и пътни магистрали не върви по график, то индикаторът за броя на служителите в програма "Транспорт" вече е преизпълнен двойно – при план 45 чиновници, вече са назначени 96.

Бави се и изпълнението на оперативна програма "Региони в растеж". Едва през тази година общините започнаха да изпълняват първите си проекти, докато много малка част от държавните ведомства са започнали реалното изпълнение на договорите. Причината е, че по-голямата част от тях бяха подписани през тази година и тепърва предстои да бъдат избрани изпълнителите.

Образователните магистрали се представят по-добре от пътните

Въпреки че почти близо година изплащането на средства по новата програма "Наука и образование за интелигентен растеж" беше замразено, тя се представя по-добре с усвояването на средствата (8.78%) спрямо ОПОС, "Добро управление" и "Морско дело и рибарство" например. Въпреки това рискът от загуба на средства остава, тай като средствата за наука са нула лева. За проблема предупреди преди време служебният образователен министър Николай Денков.

За образование до момента са похарчени над 120 млн. лв. - основно за подпомагане на кариерното развитие на над 13 000 ученици, връщането на в училище на 17 000 ученици и предотвратяване на ранното отпадане от образователната система за децата от 3 до 6 години. Над 28 000 студенти пък са получили стипендии, показва изпълнението на индикаторите.

Програма "Наука и образование" също е преизпълнила заложената цел за назначени чиновници – общо 97, които да администрират програмата.

"Конкурентоспособност" и "Човешки ресурси" са усвоили над една пета от парите

Програмите "Конкурентоспособност" и "Човешки ресурси", по които се реализират много на брой проекти с по-малка стойност спрямо инфраструктурните, например, показват едно от най-добрите изпълнения с усвояване на над една пета от средствата за 7-годишния период.

Безвъзмездна европейска помощ вече са получили около 600 фирми. Над 3280 деца от институции са били настанени в приемни семейства, а над 48 000 хора с увреждания са получили подкрепа, показват публикуваните индикатори по програмите.

Изостава обаче усвояването на средствата по програмата за администрацията "Добро управление" (5.47%), чрез която се финансира въвеждането на електронното управление.

Най-добро изпълнение е отчетено по новата Програма за малките и средни предприятия (94%). По нея се отпускат нисколихвени заеми за бизнеса през търговските банки. Високият процент се дължи на факта, че почти целият ресурс от близо 200 млн. лв. вече е преведен на банките.

Близо една трета са похарчени и от средствата по новата програма "Храни", с която се финансират безплатните обеди на възрастни хора и такива изпаднали в нужда и се раздават безплатни пакети. Със средствата са купени над 23 хиляди тона различни видове храни, които са достигнали до над 635 хиляди българи.

Планове за договарянето на нови 1.3 млрд. лв. през 2018 г.

През следващата година по програмите, съфинансирани чрез фондовете на ЕС, ще бъдат обявени повече от 40 процедури за набиране на проектни предложения на обща стойност над 1.3 млрд. лева. Това става ясно от одобрените индикативни годишни работни планове за 2018 г. от Съвета за координация на управлението на средствата от ЕС към Министерския съвет, съобщи правителствената информационна служба.

Договорените средства по оперативните програми и Програмата за морско дело и рибарство към края на октомври тази година възлизат на малко над 8 млрд. лева, което е близо 46% от общия бюджет. По Програмата за развитие на селските райони са сключени договори за над 1.7 млрд. лева (30.4%), като от тях са разплатени над 800 млн. лева.

Веднага след края на европредседателството, в средата на 2018 г., ще започне подготовката за следващия програмен период, обещава вицепремиерът Томислав Дончев. Според него още отсега трябва да бъде засилен капацитетът за правене на секторни политики при спазване на основен принцип за допълняемост на инвестициите, така че фондовете да допълват, а не да заместват националните инвестиции.

Още от Бизнес

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?