България е заплашена от санкции на ЕК заради закона за лекарствата

България е заплашена от наказателна процедура от страна на Европейската комисия заради поправката в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, която парламентът прие в средата на януари, предупредиха представители на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства, Европейската асоциация на фармацевтичните компании и Немската асоциация на паралелните износители във вторник.

Новите текстове задължават всички търговци, които осъществяват паралелен износ на лекарства от България за чужбина, дори в рамките на ЕС, да уведомяват за това от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) и да чакат 30 дни здравното министерство да провери дали медикаментите, които ще се изнасят, не са дефицитни на българския пазар. По принцип паралелен износ се извършва от търговци, които купуват внесени лекарства и ги изнасят към пазари, където цената им е много по-висока.

Новоприетата промяна разтревожи не само паралелните износители, които обявиха, че нямат нищо против да има уведомителен режим, но не и да чакат по 30 дни за разрешение да изнасят.

От европейска гледна точка тези промени нарушават свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар на ЕС и отварят врата за корупция, коментира за Mediapool Гергана Паси, министър по европейските въпроси при Тройната коалиция. Тя отбеляза още, че Европейската комисия не е била уведомена, че се подготвя изменение в закон, който засяга вътрешния пазар, какъвто е регламентът.

Президентът Росен Плевнелиев също видя заплаха и ограничение за конкуренцията в новите текстове и наложи вето върху тях. 15-дневният срок, в който парламентът е длъжен да го прегласува, изтича в началото на идната седмица.

Европейската комисия също е сезирана по въпроса, но именно ветото на президента бави реакцията ѝ, тъй като според европейското законодателство наказателни процедури могат да се налагат само за вече влезли в сила актове. Засега ЕК проучва въпроса, но след прегласуването ще се произнесе.

Проектът за поправката беше внесен от председателя на парламентарната здравна комисия Нигяр Джафер (ДПС) и заместника ѝ Емил Райнов (Коалиция за България), а основният им аргумент бе, че паралелният износ е една от причините за недостиг на важни лекарства на българския пазар. Според цитираните от двамата данни, през 2012 г. е осъществен паралелен износ за 85 млн. лв., докато някои от медикаментите са били дефицитни на нашия пазар.

"Дефицитът е причинен от много фактори, не е само паралелният износ, освен това той има и своите положителни страни, но правата на българските пациенти са по-важни от правата на износителите", каза пред Mediapool Джафер.

По думите ѝ, периодично от пазара на медикаменти у нас изчезват лекарства за онкозаболявания, диабет, епилепсия, болестта на Паркинсон и др., а здравната каса няма механизми да се справя с тези ситуации. Официален списък на лекарствата, които са дефицитни у нас, обаче няма.

Джафер цитира конституцията, която упълномощава държавата да осъществява контрол и да предприема ограничителни действия във връзка с търговията на лекарствени продукти. Председателят на здравната комисия обясни, че това се прави, когато недостигът на даден медикамент може да застраши здравето на гражданите, "а в Директива 83 от 2001 г. на ЕС е казано, че на първо място е защитата на здравето и интересите на общността".

В чл. 14 на същата директива обаче е записано, че тя се стреми към "свободно движение на лекарствените продукти", като е уточнено също, че "ще бъдат необходими обаче по-нататъшни мерки за премахване на все още съществуващите бариери пред свободното движение на лекарствените продукти, като се вземе под внимание придобитият опит".

Според Джафер обаче, готвеният закон не застрашава свободното движение на стоки.

Тя посочи още, че България не е единствената европейска държава, която налага подобни рестрикции.

"Гърция, например, забрани износа на 80 медикамента с един-единствен акт", каза Джафер. По думите ѝ, режимът, който се предлага у нас, не е толкова драстичен и ще засяга само лекарствата, включени в в т.нар. позитивен списък на лекарствата, заплащани от здравната каса.

По отношение на 30-дневния срок, тя обясни, че той не само не може да бъде премахнат, но е и "нереалистично" да бъде намален, защото през този един месец Министерството на здравеопазването и НЗОК проверяват обема на износа, за да не се допусне недостиг. По думите на Джафер, само здравното министерство и притежателите на лицензи разполагат с официална документация, която може да докаже изнесените количества.