България и Македония ще строят газова и жп връзка

Газови и железопътни планове с размах за далечното бъдеще договориха във вторник България и Македония след подписването на договора за добросъседство в Скопие във вторник от премиерите на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев.

Делегациите на двамата министър-председатели проведоха съвместно междуправителствено заседание, в което от българска страна участваха министрите на външните работи Екатерина Захарева, на енергетиката Теменужка Петкова, на транспорта Ивайло Московски и на отбраната Красимир Каракачанов.

Двете правителства подписаха меморандуми за изграждането на железопътни връзки между София и Скопие и за сътрудничество в областта на природния газ, чиято реализация обаче все още е твърде неопределена.

Парафираният от енергийния министър Теменужка Петкова и министъра на икономиката на Македония Крешник Бектеши документ предвижда създаването на съвместна работна група, която ще проучва възможността за построяване на нова директна газова връзка между двете страни. До шест месеца след влизането в сила на меморандума групата, в която ще влизат и представители на газовите мрежови оператори на двете държави, трябва да се изработи технико-икономически анализ. Това проучване трябва да отговори какъв ще е капацитетът на връзката, откъде ще може да се захранва, каква ще е цената ѝ и какви регулации трябва да се спазват.

Eнергийният министър Теменужка Петкова и министъра на икономиката на Македония Крешник Бектеши

Газ от бъдещия хъб по нова тръба до Македония

Крайното решение за новата газова връзка ще се вземе на база на съществуващата газопреносна инфраструктура, както и реализацията на проектите за интерконекторите Гърция-България, Турция-България и концепцията за планирания край Варна газов хъб "Балкан“, става ясно от съобщение на Министерството на енергетиката.

В момента България транзитира до Македония руски природен газ, като за миналата година по данни на "Газпром" са транспортирани 210 млн. куб. м., което е с 56 процента повече спрямо 2015 г. и очевидно икономиката на съседката ни увеличава потреблението на газ. Плановете на София са, предвид планираното от 2020 г. прехвърляне на руските газови доставки за Балканския регион през "Турски поток", вместо през Украйна, Румъния и България, да привлече Македония като купувач от бъдещия газов хъб край Варна.

Това става ясно от цитираните коментари на Петкова и Бектеши, които изразили съгласие, че подписването на меморандума в сферата на природния газ ще даде възможност на Македония да получава енергийни ресурси от хъба "Балкан". Македонската страна оценила също така високо напредъка на България по изграждане на интерконекторите с Гърция, Сърбия и Турция.

Работната група за бъдещата газова връзка ще се заседава за първи път в София между 10 и 15 октомври, са се разбрали още двамата министри.

Те са обсъдили и като цяло потенциала на двустранното сътрудничество в енергийния отрасъл. По думите на Теменужка Петкова значителна част от износа на електроенергия от страната ни е насочен към Македония. Успешна е съвместната ни дейност и в областта на минерално-суровинния отрасъл, допълни тя. Според нея енергийното сътрудничество между двете държави ще гарантира диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ и либерализацията на пазара в региона на Югоизточна Европа.

Трети век строим коридор 8 от Черно до Адриатическо море

Меморандумът за жп връзката София-Крива паланка съдържа конкретни, но доста далечни срокове за изграждането ѝ. Тя е част от транспортния коридор №8, който тръгва от Бургас през Бургас, София и Кюстендил до Гюешево и после през Скопие и Тирана до Вльора.

Сега Борисов коментира, че "Коридор №8 е връзката, която присъединява целите Балкани". "Той дава излаз не само по оста север-юг, дава възможност за присъединяване на всяка една страна от Балканите да търгува, да прави бизнес и да развива туризма с другите, това ще бъде изключително важно и за двете стари“, заяви българският премиер.

Историята на железопътния Коридор № 8, който трябва да свърже Черно с Адриатическо море е на три века и датира още от времето на Османската империя. https://www.mediapool.bg/evrokoridor-8-zatava-v-gluha-liniya-news185013.html Основен двигател за реализацията му винаги е била България, докато властите в Белград, а след това и в Скопие, след създаването на новата държава Македония, дават предимство на връзката Атина - Скопие – Белград към Западна Европа.

На българска територия жп линията до границата с Македония е построена още през средата на миналия век.

През първия програмен период 2007 – 2013 г. започна модернизацията на отсечката от Бургас до София, която продължава и през настоящия до 2023 г. Беше направен и идеен проект за модернизацията на жп линията Радомир – Гюешево с прогнозна стойност 888 млн. лв.

Сега в Скопие транспортният министър Ивайло Московски съобщи, че през този програмен период е предвидено цялостното проектиране на отсечката София – Перник – Радомир – македонска граница.

За жп линията от София до Радомир са изготвени технически проекти и подробни устройствени планове, които са на етап съгласуване, а за останалата част – до Гюешево в момента се подготвя документация за проектиране, каза Московски.

По думите му анализите показват, че ще бъдат необходими около 800 млн. евро за модернизация на цялата линия от София до Гюешево.

С подписването на Меморандум за разбирателство за развитието на железопътните връзки между София и Скопие България пое ангажимент до 2027 г. да изгради жп линията София – Перник – Радомир – македонска граница, каза Московски.

Македония, от своя страна, се ангажира да построи жп участъка Крива паланка – Деве баир – българска граница до края на 2025 г.

Преди три години беше съобщено, че Скопие започва да строи участъка изграждането от Куманово до Беляковце (31 км) и се търси финансиране за този до границата (58 км). По информация от българска страна нужните средства са в размер на 330 млн. евро. Македонските медии посочват, че необходимите средства са 390 млн. евро.

Македония ще може да разчита за отпускането на тези средства от предприсъединителните фондове на ЕС. Европейската комисия категорично показа, че Коридор №8 е в основата на интеграцията на Западните Балкани, каза Московски по време на двустранната среща с македонския си колега.

Той заяви, че предстоят срещи с еврокомисарите но разширяването на ЕС Йоханес Хан и на транспорта Виолета Булц за обсъждане на по-нататъшните действия на страните, участващи в проекта.

"Проектът ще гарантира транспортната свързаност между нашите държави и ще доведе до по-голяма сигурност, устойчивост и икономически растеж за целия регион", посочи Московски.