България има капацитет да приеме още бежанци, но трябва да мисли за интеграцията им

България все още не е създала система за интеграция на бежанците, но през последните две години натрупа голям опит и е много по-подготвена да приеме хората по един достоен начин, казва говорителят на Върховния комисариат на бежанците към ООН Борис Чеширков в интервю за Мediapool.

Той посочи, че трябва да се осигури възможност бежанците да останат и да работят в България.

По думите му оградите и бариерите няма да спрат отчаянието на хората.

"Решението не е в спирането на потока, а в управлението му, за да може всичко да се случва по един регулярен начин, така че да не бъдат оставени хората в мизерни условия", каза той.

"Европа има възможност и трябва да приеме по един достоен и хуманен начин хората, които пристигат", посочи Чеширков.

Г-н Чеширков, отчитате ли напредък в действията на държавата по интеграцията на бежанците?

За жалост точно по отношение на интеграцията България все още не е предприела достатъчно мерки, които да успеят да осигурят реална възможност на хората, които получават статут за страната, да останат и да живеят в нея.

След като преди два месеца правителството прие стратегия за интеграция и бе сформиран Национален съвет за интеграция, все още не са приети план и програма, които ще позволят България да изпълнява интеграционна програма, гарантираща на бежанците да изучават български език, да имат реален достъп до пазара на труда, да могат да наемат достъпно жилища, да започнат с една първоначална подкрепа от правителството новия си живот в България.

В каква посока трябва да бъдат най-спешните мерки?

Възможно най-бързо трябва да се приеме интеграционен план, който вече се разработва и ние сме имали възможност да представим нашата гледна точка по него и добри практики от други европейски държави. Този план трябва да е национален и да обхваща цяла България, да осигурява уроци по български език, достъп до курсове за професионална квалификации и да има реална връзка с пазара на труда.

Трябва да се осигури възможност да се признават съществуващите умения на бежанците, защото много от тях идват в България със своята професия – лекари, зъболекари, инженери или пък хлебари, спортисти и автомонтьори. Те трябва да имат възможност да практикуват това, което са правили и в своята страна.

За жалост все още не е създадена система, която да позволи бързо и лесно да се интегрират в рамките на България по един успешен начин.

Разполагате ли със статистика какъв процент от хората, които влизат в България, остават в страната за по-дълго време?

Кризата в Европа не е мигрантска, а бежанска. В България, например, от тези вече над 10 000 души, потърсили убежище тази година, 55% са от Сирия, 21% са от Ирак и 19% са от Афганистан.

За жалост, не много. По-голямата част от бежанците, с които сме разговаряли през последните две години, са заявявали, че искат да продължат към Западна и Северна Европа, най-вече към Германия. Малък процент остава в България.

Ако, например, погледнем към шестте центъра на Държавната агенция за бежанците, ще видим, че в момента са запълнени на едни от най-ниските нива за последните две години – около 50%. В момента в тези шест центрове са настанени около 2500 души, въпреки че през последните осем месеца темповете на пристигащите надминава тези от 2014-та. Разбира се, не може да говорим, че пристигат същият брой хора като в края на 2013 година, когато положението беше извънредно. Не са по 100 души на ден, по-близко са до 200 души на седмица.

Въпреки това обаче вече над 10 000 души са потърсили убежище. На този фон рекордно малко хора са настанени в центровете.

Това означава, че имаме необходимия капацитет, за да приемем предложените от Европейската комисия още 1600 бежанци у нас?

България придоби много опит през последните две години. Реално бе от първите засегнати страни. Първоначално не успяваше да се справи съвсем добре, спомняме си ужасяващите кадри от набързо отворените и неподготвени центрове в Харманли, във "Враждебна" и "Военна рампа" в София.

Оттогава обаче с помощта на Европейската комисия, на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, на отделни страни членки на ЕС, на Агенцията на ООН за бежанците, на гражданското общество България придоби много значителен опит. Бяха подобрени значително условията в центровете, петкратно бе увеличен капацитетът на държавата да приема бежанци, удвоен бе съставът на Държавната агенция за бежанците, за да могат да се справят по един добър начин с регистрацията, интервютата на бежанците и държавата да се произнася по-бързо и ефективно по техните нужди.

Това е един безценен опит, който сега, когато Европа наблюдава най-високия темп на пристигащи от Втората световна война насам, България е в позиция да покаже на останалите държави как по един успешен начин може да приюти хората. Трябва обаче да има и възможност те да останат, защото особено бежанците от Сирия, която вече от пет години е в гражданска война, няма да могат скоро да се приберат у дома, колкото и да искат. За това трябва да се създадат условия те да започнат живота си от начало тук по един достоен начин.

Какъв е образователният статус на повечето от мигрантите, които остават за по-дълго време в България. От Агенцията за бежанците твърдят, че е нисък, като това затруднява интеграцията им.

Сред хората, които пристигат, разбира се, има такива с не висок образователен ценз, има гимназисти, висшисти, хора със специализирано образование и такива, които владеят дадена професия без да са учили в училище. Не трябва да съдим хората по това каква им е историята, произхода...

Те трябва да бъдат оценени по-скоро спрямо нуждите, които имат. Ние трябва да им създадем условия да покажат това, което могат.

Смятате ли че квотното разпределение на бежанците в ЕС ще реши поне на първо време кризата?

Няма как този проблем да бъде решен само по един път. Има нужда от комплексни решения. Едно от нещата, които Европа трябва незабавно да направи, е да покаже солидарност в рамките на ЕС. 28-те страни трябва да поемат равномерно, по солидарен начин, пристигащите хора.

Не може да очакваме, че Италия, Гърция и Унгария ще се справят сами с огромния поток от хора. Особено Гърция – все още по гръцките острови в Егейско море има повече от 30 000 души, които имат спешни нужди.

В същото време не можем да гледаме само към Германия, като единствената страна, която може да окаже помощ на пристигащите. Германия не може да се справи сама, нито една страна не може. Квотният принцип е първа стъпка да се покаже солидарност.

България има възможност да приеме тези 1600 души по предложения от Юнкер нов план.

На първо място обаче трябва да се търсят решения за конфликтите. В момента има рекорден брой конфликти. Последните пет години наблюдаваме как светът воюва – 15 войни – 8 в Африка, 3 в Близкия Изток, 3 в Азия, дори и в Европа – конфликтът в Украйна.

В същото време по един адекватен начин трябва да бъдат подпомогнати страните на първо убежище.

Йордания, Турция и Ливан са приели общо 4 млн. сирийски бежанци. В Ливан, страна с население от 4.5 млн. души население, всеки трети е бежанец. Турция се превърна в най-големият домакин на бежанци в света. Само сирийските бежанци там са 1.9 млн. души. Може да си представим огромния натиск и товар, с който трябва да се справят тези държави. Политическите, икономически и социални измерения.

Тези държави трябва да бъдат подкрепени.

Освен това трябва да бъдат предприети усилия да се създадат законови пътища за Европа, хуманитарен прием и визи.

В момента виждаме как в отсъствието на законови пътища, с ограничен достъп до граничните пунктове, все повече хора рискуват живота си и този на своите деца в ръцете на безскрупулни каналджии и трафиканти на хора. Тази година почти 3000 души се удавиха в Средиземно море, да не забравяме и "камиона-ковчег" в Австрия.

Ако няма пътища към Европа, в своето отчаяние хората в бедствено положение ще продължават да търсят каналджии. Така че е необходимо Европа да търси няколко решения едновременно.

Европейската комисия призова за формирането на единен бежански статут. Според вас как той би променил ситуацията?

Това засега е само дискусия. Важно е да има ефективна закрила и единен стандарт в Европа. Агенцията на ООН за бежанците призовава Европа да пристъпи към една обща система за закрила, с общи стандарти, условия за прием, еднаква добра процедура по определяне на нуждите за закрила и еднакво добър статут, който да дава реални възможности за участие в обществения живот във всяка една от страните.

Това може да се случи с една прогресивна, модерна и единна политика в страните членки. Ние като специализираната агенция на ООН няма да спестим усилия да помогнем на националните правителства и европейските институции Европа да се справи с тази криза. Включително с оптимизиране на законодателството.

Освен законодателни мерки обаче трябва да има решителни мерки и спешни действия, защото в противен случай Европа ще бъде изправена пред задълбочаваща се криза, която не само ще се окаже изключително трудна за хората, които търсят безопасност в Европа, но ще бъде и гориво за ксенофобия и нетолерантност.

Очаквате ли нов наплив към България съгласно Дъблинския регламент, според който бежанците трябва да бъдат връщани в първата европейска държава, в която са влезли?

Към този момент нямаме повод да считаме, че огромен брой хора ще бъдат върнати. Нека припомним, че Германия спря изпълнението на Дъблинското производство за сирийски граждани. По-голямата част от около 25-те хиляди души, които потърсиха убежище у нас през последните две години, са сирийски граждани, голяма част от които са в Германия.

Не смятаме, че има тенденция България да приема обратно по Дъблинското споразумение огромен брой хора. Напротив, смятаме, че в момента много страни са предпазливи в прилагането на Дъблинския регламент, особено при положение, че активно се говори за промени в него.

Неправителствени организации на няколко пъти критикуваха отношението на българските власти към бежанците по границата. Има ли данни за продължаващи отрицателни практики?

Можем да се позоваваме на изнесените от вътрешното министерство данни. Според тях опитите за влизане в България през последната година до момента са около 47 000. В същото време пристигналите са далеч по-малко. Това означава, че голяма част от хората не са успяли да влязат в страната. Това може да се дължи на много причини. От една страна, защото турските власти са спрели движението към България на дадена група, която се е насочила към България. От друга – метеорологичните условия са се променили и не са били благоприятни. Или пък, защото каналджии са се отказали и изоставили групите.

В същото време обаче през последната година и половина сме получавали сигнали за това, че хора са били връщани на границата, в това число и бежанци, които са искали да упражнят основното си човешко право да потърсят убежище в България.

Ние продължаваме да призоваваме България да дава възможност на всеки един човек, който се чувства застрашен и иска да потърси убежище, да влезе в България и да изрази своята нужда от закрила. Това е фундаментално човешко право.

България, дори на правителствено ниво, формулира като "защита на националния интерес" недопускането на огромен брой бежанци в страната. Къде според вас е границата между хуманността и защитата на т.нар. национален интерес?

Живеем в безпрецедентно време. В момента 60 млн. хора по света са принудително разселени, избягали от война, гонения и потъпкване на човешките им права. Сега наблюдаваме рекорден брой хора, пристигащи в Европа. Да не забравяме, че Европа въпреки тези рекордни нива не е приела най-големия брой бежанци. 9 от 10 разселени хора се намират в развиващия се свят, в по-бедни от Европа страни. Европа е с население от 508 млн. души и има възможност и трябва да приеме по един достоен и хуманен начин хората, които пристигат.

България е част от Европа и има не само морален дълг, но е задължена и по закон. България е страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 година, страна членка е на ЕС и прилага съответното законодателство. България има отговорности и по националното си законодателство да приема хора, които бягат от война. Въпреки че всяка страна има легитимното, суверенно право да пази своята граница, това трябва да се случи по начин, който да пропуска хората, които се нуждаят от убежище.

За да се случи това ефективно, трябва още на границата да може да се разпознава кой има нужда да бъде допуснат, за да мине през процедура за определяне на статут за убежище. Тези, които нямат такива потребности, нямат място, разбира се ако нямат някаква друга законова причина да останат в страната.

Тази седмица стана ясно, че и Македония ще издига ограда по част от границата си. България отдавна започна строителството на такива съоръжения. Мислите ли, че те са ефективен инструмент в защитата на националните граждани?

Европа като че ли беше забравила за оградите, които са част от миналото на континента. Четвърт век мина откакто падна Берлинската стена, но през последните години се издигат огради в анклавите на Испания в Северна Африка, в Унгария и България, други страни имат също подобни планове. Оградите и бариерите обаче няма да спрат отчаянието на хората. Решението не е в спирането на потока, а в управлението му, за да може всичко да се случва по един регулярен начин, така че да не бъдат оставени хората в мизерни условия. Същевременно спирането на потока е само привидно. Виждаме, че потоците се изместват, престъпните мрежи, които владеят каналите, и трафикантите на хора експлоатират докрай без да зачитат дори човешкия живот. Те печелят на гърба на отчаянието на хората и го правят по един много адаптивен начин. Нито една ограда няма да им попречи да намерят път.

Бихте ли дали една по-обща оценка - мислите ли, че поведението на България в бежанската криза е достойно?

България трябва да бъде похвалена за позицията, която изрази тези дни – за солидарния прием на бежанци в рамките на ЕС, че трябва да бъде основан около ценностите, които обединяват Европа.

Разбира се, България е сред по-бедните европейски държави. България не е огромна държава с голямо население.

Всяка държава трябва да играе своята роля и да поеме своята отговорност, като това трябва да е съобразено с възможностите ѝ.

България за последните две години успя да извърви дълъг път, в края на който е много по-подготвена да приеме хората по един достоен начин.

Разбира се, има възможност за подобрение, има възможност системата да стане по-устойчива. Ресурсите не са достатъчни, за да се изпълнява по най-добрия начин процедурата и приемът да бъде по възможно най-високите стандарти. България обаче успя да придобие една много по-добра готовност да се справи с бежанските течения към страната.