Ти си това, което четеш

България между ретроутопията и съвременния образ

Идеята на списание "Вагабонд" (Vagabond) да инициира "коригираща" кампания на кампаниите за символите на България е добра, защото тези кампании имат сериозен дефект - практически строят утопия на самите нас, виждаме се в тях особено значими, с най-хубавото в себе си. Това каза медийният експерт доц. Георги Лозанов в понеделник, когато бе представена десетката на номинациите за символ на България в кампанията "Symbols of Bulgaria@Vagabond – Чужденци избират символ на България".

По думите на Георги Лозанов официалната кампания за символите на България, в която на първо място се класира Мадарският конник, има един сериозен дефект - строи една "ретроутопия", която ни отпраща към миналото. Тези кампании правят от миналото едно по-хубаво място от настоящето, в което ние се пренасяме чрез тези символи. Това не е реалистично по отношение на съвременния имидж на България, смята Лозанов.

Той допълни, че погледнато отвън, България няма добър образ, но сега все пак има подобрение от времето на комунизма, когато страната се е свързвала с две неща – атентата срещу папата и "българския чадър".

"На пръв поглед десетката на номинациите на Vagabond предизвиква чувство на негативизъм, но всъщност в предложените символи доминират удоволствието и празничната култура. А удоволствието е свързано от своя страна с прекрачването на норми и правила", коментира Лозанов. Според него тази алтернативна кампания "вади имиджа на България от миналото и представя тази България, в която живеем".

Десетте номинации, между които читателите на списанието, а и всички граждани ще могат да избират на адрес www.vagabond-bg.com и чрез сайта на Mediapool.bg до 18 октомври, са мартеницата; мутрите; секси момичетата; ракията и цигарения дим; уличните кучета; магарешките каруци, движещи се редом до лъскави джипове; централна София, съчетаваща многообразието на различни култури; утрин в Родопите; презастроеното Черноморие; въздесъщият български отговор "Ей сега", който може да обхваща времето от две минути до безкрайност.

Тази кампания проблематизира България, не търси безпроблемен образ, който да стои като сувенир, смята Георги Лозанов.

Читателите на Vagabond са направили и по-екзотични предложения, които обаче не са събрали достатъчно гласове, за да се включат в десетката. Такива са например миризмата на печени чушки, некролозите, разлепени на най-различни места, Алеко Константинов и Бай Ганьо. Чалгата също е попаднала сред отговорите на чужденците. На една от читателките й направило силно впечатление, че в България има толкова много телевизионни канали, излъчващи поп-фолк. Друг читател пък бил изумен от билборда, рекламиращ мастика с диня, който "казва всичко" за българите.

Сред номинациите, които не са набрали точки за първата десетка, е предложението емблема на България да бъде Георги Първанов. "Първанов е обикновено момче от село, което попада в големия град и преуспява. От противник на НАТО се превръща в прозападен демократ. Той е истински символ на българския преход!", смята читател на Vagabond.

Издателят и главен редактор на списанието Антони Георгиев определи приключилата официална кампания за българските символи като "опит да направиш психоанализа на самия себе си". У нас живеят между 45- и 65 000 чужденци и никой от тях не е бил попитан какво смята за емблематично за България.

Първоначалните отговори, изпращани по електронната поща, са показали, че сякаш българите и чужденците живеят в "две паралелни Българии", никой от чужденците не е назовал Мадарския конник или розата, макар неколцина да са споменали Рилския манастир. Някои от отговорите са били определено негативни, като този на англичанин, описал България като "място, където всички са корумпирани и никой не е в състояние да докара някаква работа до край".

Ирландец, читател на списанието, който е предложил мартеницата е писал: "Погледнете какво направихме  в Ирландия с детелината. Защо не направите същото с мартеницата?". От своя страна ирландският посланик Джефри Кийтинг заяви, че гледната точка на хората извън България би била интересна и дава възможност за един конструктивен дебат. Според него Рилският манастир заслужава да бъде символ на България.

Министърът на държавната администрация Николай Василев, който също присъства на старта на кампанията, посочи, че магарешките каручки и липсата на усещане у българина за спешност не би следвало да стават символ на страната, тъй като не представляват характерни само за нас черта или явление. Той заяви, че в годините, когато е живял извън България най-много са му липсвали киселото мляко и бялото сирене, тъй като само у нас те са с автентичен вкус.

От общуването си с чужденци Василев е останал с впечатлението, че и те свързват България на първо място с киселото мляко, например в Япония, а след това с българския спорт.

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?