България не можа да се измъкне от новите еконорми за ТЕЦ

Новите екологични правила, вдигащи изискванията към големите горивни инсталации за опазване на въздуха, бяха одобрени в петък от специален комитет на страните членки на Европейската комисия и трябва да започнат да се прилагат от 2021 г. Въпреки съпротивата на България още няколко държави, по-високите прагове за пречистване на изхвърляните серен двуокис, азотен окис, живак и фини прахови частици бяха приети.

Все пак за страната ни остава възможността да поиска и да защити пред Брюксел право на изключение от правилата – т.нар. дерогация, която може да е по отношение на срока за прилагане на завишените еконорми.

Какви ходове ще предприеме държавата ни се очаква да бъде обявено идната седмица, казаха за Mediapool от Министерството на околната среда и водите, което защитаваше българската позиция срещу новите стандарти.

Към момента информациите от Брюксел опровергават по-ранно съобщение на ековедомството, че съществуващите въглищни електроцентрали в България ще бъдат изключени от обхвата на завишените екоизисквания.

По информация на БНР, Референтният документ на Европейската комисия за прилагане на най-добрите налични техники за изгаряне на различни видове гориво от европейските електроцентрали (LCP BREF) е бил подкрепен от 20 държави, осем, сред които България, са били против.

Становището на минната и енергийната индустрия е, че повишените екоизисквания налагат инвестирането на около 1 млрд. лв. в нови очистващи инсталации за кратък срок от време, което ще доведе до поскъпването на тока в страната и така българската промишленост ще стане по-неконкурентна. Само преди ден зам.-министърът на енергетиката Константин Делисивков каза, че при влизане в сила на новите правила токът от държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" ще поскъпне от 27 до 35 процента. Другият вариант е да бъдат затворени повечето въглищни електроцентрали в страната, което би означавало без работна да останат над 12 хил. души пряко и косвено заети в дейността на въглищните централи.

Все пак България може да поиска отстъпки по директивата за равнището на замърсяване от топлоелектрическите централи (ТЕЦ), каза на пресконференция след заседанието на комитета говорителят по въпросите на природната среда Енрико Бравио.

"Знаем за коментарите, че някои ТЕЦ в България може да бъдат затворени. Правото на ЕС не изисква затварянето на български централи и увеличаването на цената на тока", коментира той.

Когато цените (на тока) са несъразмерни с ползите за природата, българските власти могат да поискат изключение, при спазване на изискванията за защита на околната среда. Може да се поискат изключения и има мерки, които да подпомогнат този процес, добави Бравио.

По-строгите регулации целят опазване човешкото здраве, защото годишно от мръсния въздух загиват 400 хиляди души в Европа, каза още говорителят на Еврокомиисята. Той допълни, че новите прагове за пречистване на вредните емисии са определени в консултация с всички засегнати страни.

Над 290 експерти бяха консултирани по въпроса от 2011г. досега. Процесът е прозрачен и включва всички държави-члени, индустрията и неправителствения сектор, посочи Бривио.

Екоорганизациите "За Земята“ и "Грийнпийс“- България приветстваха решението като проява на здрав разум. "Недопустимо е българското правителство да поставя интересите на олигархичните кръгове във въглищната индустрия пред благополучието на българските граждани", посочиха двете организации в съобщение до медиите.

Ако се прилагат строго в целия ЕС, тези ограничения ще предотвратят повече от 20 000 преждевременни смъртни случаи годишно, които настъпват поради замърсяването на въздуха от въглищните централи, допълват те.

Ограниченията, които въвежда одобреният референтен документ, също така ще редуцират разходите за здравеопазване от 31,4 млрд. евро на 24,3 млрд. евро.

"Днешното решение слага край на толеранса, който се дава на големите електроцентрали да замърсяват въздуха ни. Това ще гарантира, че тези най-големи замърсители или ще инвестират в подобрение на технологиите, или ще трябва постепенно да затворят“, коментира Теодора Стоянова от "Грийнпийс“- България. Това е уникална възможност да се отнасяме към планетата и здравето ни с нужния респект и грижа, смята още тя.

"Без тази изключително важна политическа стъпка, преходът към нисковъглеродна икономика би се забавил рисковано дълго, а това означава риск за здравето на европейските граждани“ - добавя Генади Кондарев от екологично сдружение "За Земята“.

Двете организации смятат също така, че позицията на въглищната индустрия в България относно финансовите последици от новите еконорми не се базира на детайлен анализ на техническите възможности на местните ТЕЦ. С малко инвестиции, иновативни подходи и подобряване на ефективността, на новите изисквания може да се отговори доста по-лесно и многократно по-евтино в сравнение с това, което се обявява в публичното пространство, смятат природозащитниците.