България не прави нищо за внедряване на биогоривата

България изостава значително в постигането на националните си цели за производство и използване на биогоривата, поети пред Европейския съюз, като реално от 2010 година нищо не прави за внедряване на този вид енергийна суровина в икономиката си, за да намали вредните емисии във въздуха си. Потреблението на биогорива у нас е слабо и се осигурява на 90 процента от внос, който обаче трябва да спре от 2018 г. с изключение на биоетанола. Производството на енергийни култури не се стимулира и не се контролира, а мощностите за производство на биогорива у нас са натоварени едва на 4 процента към края на 2012 г. и работят основно за износ.

Това сочи доклад на Сметната палата, публикуван в четвъртък. Одитната институция е проверила как България изпълнява ангажиментите си пред Европейския съюз за производство и използване на биогорива за периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2012 г.

Националните цели на България са да постигне 10 процента дял на енергията от биогорива и възобновяеми източници до 2020 г., а внедряването на биогоривата в транспорта да допринесе с 6 процента за намаляването на парниковите емисии.

Според одита потреблението на биогорива в страната ни е много ниско като основна причина за това е отлагането в началото на 2012 г. на задължителното поетапно смесване на биокомпонент с течни горива от нефтен произход. Така делът на биогоривата в транспорта през 2012 г. е бил едва 0.3 на сто, според данни на Националния статистически институт, а от Сметната палата посочват, че заради нормативни неуредици потребеното в транспорта количество биогорива не се отчита.

Одитната институция отбелязва още, че макар България да разполага с необходимите площи за производството на суровини за биогорива и да е имало план за стимулиране на засаждането на енергийни култури върху запустели и необработвани земеделски земи, това не се използва достатъчно. Освен това Mинистерството на земеделието и храните не наблюдава производството на енергийни култури и не проследява каква част от тях се влагат за производство на биогорива у нас, включително и отпадъците от горската промишленост, листна маса и отпадъци от животински торове и други ресурси.

Докладът обръща внимание на това, че в страната ни се използват минимални количества биогорива следващо поколение, които имат по-голям екологичен ефект. В Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници 2010 г. - 2020 г. и Втория национален план за изменение на климата не са включени мерки за развитие на научно-техническия потенциал. Това не създава стимули за тестване и въвеждане на нови технологии за производство на биогорива от следващо поколение и се разчита единствено на биогорива от първо поколение и внос от други страни, посочва докладът на Сметната палата.

В него се припомня, че европейските механизми позволяват използваните количества биогорива следващо поколение да се отчитат в двоен размер като постигане на целите, но държавата, макар да приложила законова тази възможност, тя не се възползва от нея поради липсата на производство и употреба на бигорива второ поколение в страната.

Освен това в националния план за биогоривата е заложено незначително количество биогорива второ поколение за използване към 2020 г. Предвидено е те да са само 4 ktoe при общо планирано потребление на биогорива от 287 ktoe.

Липсва и механизъм за координация между всички отговорни институции и това не способства за предприемане на единни, своевременни, ефикасни и ефективни действия за изпълнение на целите на ЕС и националните цели за биогоривата. Взаимодействието с органите на местното самоуправление и икономическите оператори е недостатъчно, отбелязва се още в доклада на Сметната палата.