България няма да получи президента-реформатор, от който се нуждае

Партиите от Реформаторския блок (РБ) няма да успеят да излъчат достатъчно убедителен граждански кандидат за президент, защото РБ "отдавна не е нито реформаторски, нито блок". В същото време България се нуждае от кандидат-президент, който да дефинира секторите, които трябва да бъдат реформирани и да увлече хора след себе си за тази кауза. Най-добре е номинацията да не идва от партийните среди, но да бъде подкрепена от тях. И въпреки, че този сценарий звучи добре, на този етап утопичен. Такива са преобладаващите мнения сред граждански активисти, депутати и преподаватели, с които Mediapool разговаря по темата.

Възможно ли е обединение? "Нека помечтаем"

На този етап, при наличните политически субекти и нива на гражданска активност, едва ли може да има обединителна дясна кандидатура. "Обединения може и ще има всякакви. Обаче, политическите субекти, колективни или индивиди, които биха могли да апелират с някаква автентичност към така описания вот, са доста дефицитни. Да се търси някакво обединение от партии – разбирайте партийни апарати – без оглед на реалната им способност да привличат доверие, би означавало да се повтори една от най-важните грешки при създаването на РБ", казва бившият министър на правосъдието Христо Иванов.

Според доц. Кристиан Таков у нас "десни партии с видима електорална подкрепа няма". По думите му тези, които претендират да са такива с оглед участие в парламентарни групи в Европейския парламент, "приличие за коалиране в тукашния или защото лидерите им като малки са чули, че десните са богати, са дотолкова разнопосочни поради безидейността си, че няма как да застанат зад единна кандидатура по принципни съображения". Те могат да застанат зад една фигура само по "срамотни причини, т.е. след доста долен пазарлък". Поради ограничения ресурс обаче дори такъв пазарлък не може да се завърже, допълва той.

Знаменитата българска тенесистка Манулеа Малеева, която стана инициатор на кампанията за въвеждане на електронно гласуване, смята, че честният отговор на въпроса за обединение зад непартийна личност би бил отрицателен. "Принципно точно това трябва да се случи – да има обединение и достойна фигура за кандидат, но това би било чудо. Поне можем да се надяваме на него", коментира тя.

Единственият оптимистът в тази посока се оказа "опитомен" от политиката "гражданин". По думите на заместник-председателя на парламента и депутат от гражданската квота на Реформаторския блок Иван Иванов, е възможно да има обединение, но всичко е въпрос на личност.

"Ако има персона, която е достатъчно чиста, амбицирана и може да получи публично доверие, от гледна точка на ясна евроатлантическа ориентация на страната и твърда политика по отношение на реформи – би могло да тази персона да получи достатъчно гражданска подкрепа, както и партийна от десните формации, особено от Реформаторския блок", казва Иванов пред Mediapool. И все пак прави уточнението, че е възможно в управляващото крило на РБ да има съпротива, защото,"бидейки във властта, сякаш нямат желание вътрешно да издигнат кандидат, защото лош резултат за тях би им разклатил позициите във властта".

За РБ, който не е нито блок, нито реформаторски

Според Христо Иванов въпросът дали Реформаторският блок може да припознае гражданска кандидатура изобщо не може да бъде поставян. "Такъв въпрос не стои. Реформаторският блок отдавна не е нито реформаторски, нито блок, така че въпросният кооператив за отлагане на неизбежната политическа смърт на няколко министъра и партийни лидери не може да бъде третиран като субект на политика или предмет на политически анализ", коментира той.

Кристиан Таков е на мнение, че "гражданската инициатива може да бъде вдъхновител и ум, но не и изпълнител. Такъв могат да са партийните структури". "Ако някой се съмнява, нека опита да копае канал не с ръце, а с мозък. Проблемът е, че партийните структури в случая са като счупени ръце с пареза и гърчове", допълва юристът.

Депутатът Иван Иванов обяснява, че няма как да има независима от партиите гражданска номинация, защото тя неминуемо ще трябва да се съобразява с тях. Но търсенето на подобен кандидат е шанс за промяна и на самите политически субекти. "Ако се стигне до извода, че трябва да се издигне партиен кандидат – няма начин, той ще отразява изцяло мнението на формациите, които са го издигнали. Ако е непартиен, той трябва да консултира своята визия с партиите и някак си да се опита да проектира тази своя визия на базата на очакванията на партиите", казва Иванов. "Моето мнение е, че по-скоро той трябва да повлияе на партиите те да се променят и те да подкрепят една надеждна и амбициозна визия, която да ги изтегли в по-дясно, реформаторско функциониране", обяснява народният представител.

Мануела Малеева засега не вижда партия, която може да издигне добра номинация. "Дори здравата част от Реформаторския блок би се затруднила в това. За ГЕРБ изобщо не говорим, тъй като техният потенциал е точно толкова, колкото на БСП и ДПС", смята тенисистката.

Автентичната гражданска кандидатура - невъзможна

"Гражданската кандидатура е невъзможно да успее. Ще бъде наложена партийна кандидатура и то - по най-унизителния начин. Чрез съобщаването ѝ броени дни преди изборите", прогнозира Таков. Според него обаче българският избирател си е заслужил този, който ще му причини това. "Всъщност, назначеният по този начин президент ще бъде изключително демократично избран. Той ще е репрезентативен за политическата култура на избирателите си, излъчили съответното парламентарно представителство", пояснява той. Но допълва, че за да не излезе, че мрази народа си - "не по-малка вина имат и всички политически сили, топящи се като сладолед, изпуснат върху асфалта на Слънчев бряг в ранен следобед. Вината им е, че не сколасват да предложат смислена алтернатива на ставащото все по-абсурдно и все по-шизофренно ръководство на ГЕРБ".

По този повод Христо Иванов коментира, че по-адекватно е да се мисли в посока дали има гражданин, който да се съгласи да бъде излъчен от името на някоя формация, а не обратното. Според Мануела Малеева пък, за да има носител на промяната, той задължително трябва да е граждански кандидат. "За да успее, ще се нуждае от подкрепата на партии – кои ще са партиите, които ще застанат зад принципна кандидатура?", пита тя.

Отново най-снизходителен към партиите е Иван Иванов. Според него партиите са в криза, но през тях минава пътят за спечелване на избори: "Гражданската енергия и визия и донякъде освободеност от партийни послушания и апаратни игри, всъщност, може да увлече партиите и да се опита да изиска от тях промяна, така че действително да се съобразят с граждански дневен ред".

Профил, цели и... мечти преди сън

По думите на депутата, с подобна номинация трябва да са да се излезе от режима на съглашателство, при който се издигат най-удобни на всички партии хора, които не тръгват истински срещу статуквото. "По-скоро това да бъде личност, която минава в друго измерение. Поглежда отстрани политическата ситуация в момента – която е хем динамична, хем мътна. И тази личност да има изчистена визия, че трябва да се мине от режим на фасадна демокрация, към реална. Личност готова да заложи и авторитета и сянката си и да тръгне срещу статуквото. Като обаче получи политическа подкрепа от политически субект, защото иначе няма как. А и пак казвам – това е шансът за промяна на формациите", допълва заместник-председателят на парламента.

Мануела Малеева е на мнение, че реформирането на партиите ще се случи на по-късен етап. А от кандидат-президента на реформаторските настроените граждански среди се очаква да зададе изцяло нов политически тон у нас. "На първо, място този човек трябва да е честен, крайно време е да имаме честен човек в политиката", казва тя. И допълва: "В ситуацията, в която се намира България, това трябва да много силен психически човек, готов да говори до безкрай за необходимостта от съдебна, образователна и културна реформа. И трябва да знае, че ще влезе в жестока битка".

Кристиан Таков отбелязва, че при начина на "посочване" в последния момент, а не на реален избор, е съмнително, че "десният-кандидат" ще има определен профил. "Възможно е президентът да се еманципира от назначилата го партия. Само че нека оставим мечтите за преди заспиване", казва той.

Депутатът Иван Иванов обръща внимание, че президентът няма как да е представител на всички българи. "Трябва да представлява избирателите, които са гласували за него, все пак. А виждането на реформаторския кандидат трябва да е цивилизационно. Да защитава идеите, че България трябва да излезе от тази си зависимост от големи геополитически фактори – на Изток и на Юг. Да олицетворява принципните на западната демокрация и да прави промяна в общество в тази посока", пояснява той.

Статус и анамнеза

За да имаме готов профил, първата крачка е да дефинираме основния политически проблем пред страната, напомня Христо Иванов: "Намираме се в дълбока криза на правовия ред, под влияние на тежката системна корупция институциите са в будна кома или направо побеснели (като прокуратурата). Политическата ни система мутира все повече от фасадна демокрация към мек (за сега) авторитарен режим, при който анонимна хунта управлява при условията на фактическо суспендиране на основни конституционни принципи (примерно - разделение на властите) като изтиква на преден план една или друга "медийна“ фигура. На фона на развитията в международната среда около нас, всичко това се превръща в първостепенен риск за националната сигурност".

Според него, ако "анализираме функционално ролята на президента в българския политически модел, ще видим, че всички тези теми са първостепенна негова грижа: фигурата на президента е натоварена да бъде гарант от първи ред (заради прекия си избор) както за автентичния демократичен характер на политическата ни система и върховенството на правото ( роля при конституиране на правителствата, право на вето, участва в конституирането в ключови за правовия ред органи като КС, тримата големи във съдебната власт и др.), системата от независими контролни и регулаторни органи (излъчва представители), системата на националната сигурност".

Изводът е, че от първостепенно значение за профила на бъдещия президент е да има доказан капацитет да изпълни функцията си пред лицето на описаната криза, пояснява Христо Иванов:"Това изисква, на първо място човек, който има интелектуалния капацитет да осъзнае и назове тези проблеми, второ биография на действия в защита на публичния интерес и преди всичко демокрацията и върховенството на закона. Кандидатът трябва да има доказан чрез публични действия характер и способност да се бори в името на принципи".

Според него, ако има кандидат с описания профил, и хората го подкрепят, биха били естественият и единствен притегателен център за обединение на всички, които осъзнават кризата, която описах в началото. "Явяването на кандидат, който би могъл да обедини така мотивирания вот би измерило неговата електорална тежест. Вероятно би било шанс за по-ясно артикулиране на определени политически послания. Но, независимо от един резултат на президентските избори, реалното политическо представителство на тез хора остава въпрос, който минава през намиране на формула за парламентарна проекция", допълва той. И прогнозира, че "със и без доброто начало на една евентуална успешна президентска кампания, реалният политически синтез на новия реформистки субект ще се случи след ноември".

*Mediapool публикува материали, обобщаващи мнения и позиции за предварителните нагласи, колебания и залози за президентския вот в различните части на политическия спектър. Ако имате коментари и реакции по темата, може да ги изразите в постинг под публикациите или да редакционната поща [email protected]; [email protected]