България очаква до 330 млн. евро глоба от Брюксел за газов монопол

До 330 млн. евро глоба може да плати България по делото на Европейската комисия срещу страната заради злоупотреба с господстващо положение от държавния "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз".

Размерът на глобата беше съобщен за първи път официално от министъра на енергетиката Теменужка Петкова в неделя пред БНР. Петкова каза още, че правителството ще се съобрази с решението на парламента делото да се обжалва до край, вместо да се признае нарушение, за да може санкцията да бъде намалена. В петък депутатите задължиха Петкова да не признава нарушението. Това противоречи на първоначалния план на правителството да признае газовия монопол и така да се стигне до 30% намаление на санкцията. Според юристи решението на депутатите може да бъде пренебрегнато законно, тъй като министрите не са задължени да спазват решенията на парламента, а само тези на Министерския съвет. Петкова обаче обяви, че няма да се възползва от тази възможност.

"Българският парламент се е произнесъл. Ние сме парламентарна република, това, което българският парламент е взел като решение, това ще бъде изпълнено", обяви в неделя Петкова.

България вече беше осъдена от комисията за газовия монопол. Следващата стъпка е Брюксел да заведе второ дело за определяне на глобата за страната заради нарушението. "Не успяхме да стигнем до споразумение с Европейската комисия и оттук нататък вариантът е забранително решение. Това забранително решение съдържа размер на глобата, която Европейската комисия ще определи. Тази глоба може да достигне до 10% от оборота на БЕХ. Максималният размер на глобата би могъл да бъде 330 милиона евро", коментира Петкова и добави, че се надява сумата все пак да е по-малка. Според нея имало основание за това, тъй като Европейската комисия сама отбелязвала, че нарушението, започнало през 2007 г., е преустановено през 2015 г.

Петкова коментира, че ако България признае нарушението, а не следва решението на парламента за обжалване, глобата за страната можело да бъде намалена с до 30%.

Разследването срещу БЕХ и дъщерните му газови дружества започна през юли 2013 г. Мотивът беше, че злоупотребяват с монопола си и пречат на частни фирми да получат достъп до газопреносната мрежа, за да могат да участват на вътрешния пазар, както и че не са им позволили да съхраняват свое гориво в газохранилището в Чирен. Жалбата бе внесена от "Овергаз Инк", която не успя да осигури транзит за собствени доставки, след като "Булгаргаз" спря да ѝ продава синьо гориво. В допълнение компанията на Сашо Дончев в края на 2015 г. бе отрязана от доставки и от "Газпром", макар руската компания да бе акционер в развод в дружеството. Според "Овергаз" това е станало в договорка с българската държава, в резултат на което в края на 2016 г. компанията заведе арбитражен иск срещу България за 202.5 млн. евро, заради създавани пречки пред бизнеса ѝ и защото нарушава правилата на Енергийната харта за защита на инвестициите.

По наказателната процедура Еврокомисията предложи част от "Булгартрансгаз" и притежаваната от дружеството мрежа да бъдат продадени на стратегически инвеститор, но тази възможност бе категорично отхвърлена от премиера Бойко Борисов по време на предишния му мандат, а същата позиция се защитава и сега. Освен запазване на суверенитета на газовата мрежа, възможен мотив за това е и желанието на Борисов да изгради газов хъб на територията на страната.

Петкова за пореден път коментира и доклада на Българската академия на науките за АЕЦ "Белене". Според нея той е дал категоричен положителен отговор за това дали е нужна нова атомна мощност. Петкова за пореден път заяви, че окончателното решение по въпроса ще бъде взето от парламента.