България очаква енергийни гиганти за газовите морски находища

България се надява поне шест енергийни компании – три от първите най-големи в света, както и поне толкова от втората десятка, да вземат участие в конкурсите за издаване на разрешително за търсене и проучване на нефт и газ в дълбоководните блокове в Черно море "Терес" и "Силистар". Срокът за заявления изтича на 21 септември и вече имало регистриран интерес от страна на потенциалните кандидати. Това заяви председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев по време на участие в енергийна конференция, организирана от ГЕРБ, фондация "Ханс Зайдел" и "Вилфрид Мартенс Център", в която участва и министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Това е втори опит на българското правителство да намери инвеститор, който да проучи двата черноморски терена. Конкурсът за "Терес" бе спрян в първите дни на правителството на Пламен Орешарски, заради липса на интерес, а за "Силистар" сред съдебна битка бе оспорен изборът на фирмата "Ледербел", съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на бившия енергиен министър Румен Овчаров и шеф на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев, която при това няма никакъв опит в петролните проучвания и не разполага с нужните средства за извършването на проучванията в потенциалните находища.

Добрев сега заяви, че е оптимист, тъй като тези два блока дават възможност на всички, които не са в региона или пък искат да увеличат присъствието си, да направят това. "В енергетиката нещо, което направиш днес, дава отражение след 10 години. Може това, за което говоря да се случи след 10 години, но усилията си струват“, заключи той.

С изпълняване и на проектите за проучване и добив на природен газ от Черно море България ще стане важен фактор на газовата карта на Европа, посочи от своя страна министър Петкова и припомни, че за да стане това трябва да се реализират проектите за свързване на българската газопреносна мрежа с тези на съседните ни държави.

Та обяви, че на 12 юни ще бъде подписано инвестиционно решение за връзката с Гърция, а до март 2016 трябва да започне и самото строителство на интерконектора, а до 2018 той трябва да бъде факт. За заседналата под Дунав тръба до Румъния, тя съобщи, че се надява до края на 2015 тя бъде завършена. Петкова припомни, че интерконекторът с Турция ще позволи доставка на газ от Каспийския регион, заради което и проектът наскоро получи еврофиннасиране от 190 млн. евро за изработване на предпроектното проучване.
Връзката със Сърбия се бави, защото липсва осигурено финансиране от сръбска страна, но има засилен диалог в момента, информира още министърът.
 
Тя засегна и темата за "газовото хъбче", лансирана от премиера Бойко Борисов и един от проектите на страната ни, който ще търси европейско финансиране от плана "Юнкер", но не е твърде ясно дали ще го получи. Петкова припомни, че за да се построи въпросният хъб у нас, страната ни трябва да извърши три неща. 

Те са  изграждане на газопровод от Варна до Оряхово, модернизация на транзитната газопреносна мрежа и на националната мрежа.

Реално и трите проекта присъстват в българския план за газовия хъб, който се оценява от българското правителство на 2.2 млрд. евро и който очаква Брюксел евентуално даде средства и за модернизация на газовата ни мрежа и разширяване на възможностите за съхранение на природен газ.

Капацитетът на газовото ни хранилище в Чирен сега е 50 млн. куб. метра газ, плановете са той да се увеличи до 1 млрд. куб. метра газ, като този проект е обявен като проект от общ интерес за ЕС, припомни още министърът.