България се противопоставя на "Европа на много скорости"

България ще се противопостави на сценария "Европа на много скорости" и ще се обяви за запазване и задълбочаване на единството в Европейския съюз. Тази позиция бе одобрена от правителството в сряда, а в четвъртък държавният глава Румен Радев ще я представи на срещата на европейските лидери в Брюксел.

България ще настоява единството и целостта на Европейския съюз да не се нарушават чрез диференциране на целите на интеграцията или преминаване към някакъв вид "многоизмерна Европа" или "Европа на скорости"".

"На тенденциите за фрагментиране на съюза следва да се противодейства чрез преодоляване на различията и постигане на съгласие по общите цели", се посочва още в българската позиция, която бе одобрена от временната власт без проведе реален дебат по темата.

Развитието на Европа на различни скорости е един от петте сценария за бъдещето на ЕС след Брекзит, които председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предложи за обсъждане миналата седмица. Лидерите на четирите най-големи европейски сили – Германия, Франция, Испания и Италия, се обединиха около концепция за "Европа на много скорости", при която страните членки на общността ще се стремят към по-силна интеграция, но всяка ще избира своето темпо.

Останалите концепции са: запазване на сегашното положение; запазването само на единния пазар без свободите на движение да бъдат изцяло защитени; ЕС да отговаря за по-малко неща, но по-ефективно и пълната федерализация (уеднаквяване).

От гласуваната българска позиция не става ясно дали България ще се обяви в подкрепа на някой конкретен сценарий. Миналата седмица служебният премиер Огнян Герджиков коментира, че лично според него федерализмът е бъдещето на ЕС.

На срещата на върха, която ще се проведе в четвъртък и петък, ще се обсъди подготовката на Римската декларация за бъдещето на ЕС. Очаква се тя да бъде приета на срещата на върха в Рим на 25 март, когато ще бъде отбелязана 60-та годишнина на ЕС.

България започва да търси коалиции за по-голяма интеграция

В сряда вицепремиерът Деница Златева коментира, че България няма ползи от допълнително фрагментиране на Европа на ядро и периферия.

По думите ѝ за България е важно какви коалиции ще търси заедно с други страни-членки, за да се постигне по-голяма интеграция.

"Ние многократно сме заявявали, че сме за запазване на единството и целостта на ЕС. Сега и в Европа има няколко различни кръга на развитие и влияние - Еврозона, Шенгенско пространство, където страната е изпълнила техническите и юридическите критерии, като има политически, които ни възпират да влезем шенгенското пространство", отбеляза Златева, която отговаря за подготовката на българското ротационно председателство на ЕС.

Трябва да се доближим до страните-основателки

Външният министър Ради Найденов коментира от своя страна, че за България е важно да се запази единството и да участва в интеграционните структури на ЕС.

"Трябва да се доближаваме по-бързо до реда, който са създали страните-основателки. Стандартът на живот е показателен кой е по-добър и кой не толкова. Сценариите са предложени като провокация за дебат каква да бъде Европа. Изборът е на страните, които участват. 5-те сценария дори ги приемете като провокация за размисъл. Може да има и хибридни варианти зависи какво решат страните”, добави Найденов.

"Да, ще има нюанси и различия. В момента ние много бягаме от един термин Европа на различни скорости. Фактически как живее Европа в момента? Едни страни са в Еврозоната, други не са. Едни са в Шенген, други не са. Не е въпрос само на бедни и богати. Дания не е член на еврозоната, но бедни ли са датчаните?”, коментира външният министър.

Ако България не е активна, може да се изолира

Според него трябва да разчупим клишираните образи за бяло и черно и да помислим ние какво сме в състояние да правим.

"Винаги съм се стремял да бъдем активни и да се стремим към тези, които са по-добри от нас. Стои и възможността сами да се изолираме, да стоим в страни, да не участваме в процеси, да бъдем пасивни и да чакаме някъде нещо да се случва. Но тогава отговорността е наша", посочи министърът.

"За мен като убеден европеец, трябва да живеем не със съзнанието за "Европа" и "България", а за "европейска България" и да правим всичко това, което би било полезно за страната ни в рамките на ЕС", добави Найденов.

България ще подкрепи Туск за нов мандат

Правителството е решило в сряда България да подкрепи и преизбирането за нов мандат на досегашния председател на Европейския съвет Доналд Туск -бивш премиер на Полша, който обаче сегашното полско правителство иска да смени с други свой кандидат.

"В условията на безпрецентния брой кризи, пред които е изправен ЕС днес, той изпълнява успешно важната функция да бъде пазител на единството на Съюза и на неговите основополагащи принципи", се посочва в българската позиция.

Преизбирането на Туск се смята за сигурно, въпреки нежеланието на Полша да го подкрепи. Полското правителство номинира за поста друг поляк - евродепутата Яцек Сариуш-Волски, който обаче не получава подкрепа.

Помощ за охраната на външните граници

Освен това в четвъртък и петък се очаква Европейският съвет отново да обсъди мерките в отговор на мигрантската криза.

България ще защитава позицията, че "осигуряването на пълен контрол върху външните граници е от първостепенно значение и следва да бъде постоянен водещ приоритет на ЕС, изискващ солидарна подкрепа за държавите-членки на предна линия".

България вече получи 160 млн. евро европейска помощ за охраната на външните за ЕС граници на страната ни, но настоява инструментът да бъде продължен с допълнително финансиране. Освен парите България получава и помощ от Фронтекс под формата на техника и европейски служители, които са командировани в България.

Очаква се в петък България за пореден път да потвърди и позицията за разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани. Според София обаче напредъкът на всяка страна трябва да се основава на индивидуалните ѝ постижения по изпълнението на необходимите критерии.