Българското европредседателство ще е "по-тежко, по-скъпо и по-дълго" заради Брекзит

Българското европредседателство ще е "по-тежко, по-скъпо и по-дълго", след като официално бе преместено с шест месеца по-рано – от 1 януари 2018 г., заради Брекзит. Това заяви ресорният вицепремиер Меглена Кунева след заседанието на кабинета без да посочи конкретна сума. До момента разчетите на финансовото министерство показваха около 100 млн. лв.

Причината за поскъпването е повечето работа през първата половина на годината и нуждата от възлагане на експресни поръчки за ремонт на основната сграда на европредседателството.

"През първата половина на годината институциите на ЕС работят повече, има и икономически форуми, например Съвета по конкурентоспособност винаги е през март, а и да не забравяме, че август е почивен месец", каза Кунева.

Ремонтът на НДК също вече се оскъпи. Правителството отпусна 17 млн. лв. за адаптацията на сградата. Поръчката беше пусната преди дни с прогнозна цена от близо 14 млн. лв. без ДДС, което е с над 1 млн. лв. повече спрямо първоначално обявената през април.

Изместването на еворпредседателството

Съветът на ЕС официално измести с шест месеца напред графика и българското председателство. Решението беше взето късно вечерта във вторник в Брюксел, а в сряда Министерският съвет официално го одобри.

След Брекзит Великобритания официално се отказа от ротационното председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2017 г. Имаше опция Белгия да заеме нейното място, но тя отпадна.

В момента Словакия председателства ЕС до края на годината. На 1 януари 2017 г. европредседателството ще бъде поето от Малта, а от 1 юли 2017 г. - от Естония.

От 1 януари 2018 г. до края на юни България ще поеме европредседателството. След нас ще бъдат Австрия, Румъния, Финландия и т.н.

Освен това Съветът на ЕС добави Хърватия към ротационните председатели. Страната ще поеме председателството за шест месеца от 1 януари 2020 г.

Пълна мобилизация

Решението "следва да ни мобилизира и мотивира допълнително", за да се справим успешно със задачата, коментира външният министър Даниел Митов във "Фейсбук".

България ще трябва да засили подготовката си - обучението на хората, които ще работят по председателството ще започне през есента, каза Меглена Кунева.

НДК трябва да е готов до септември 2017 г.

Ремонтът на Националният дворец на културата (НДК) трябва да приключи до септември 2017 г. и сградата да е напълно готова за европредседателството, каза Кунева.

За целта правителството днес отпусна 17 млн. лв. за "адаптацията" на НДК за нуждите на европредседателството. Това стана чрез увеличаване на капитала на държавното дружество и емитирането на 17 000 нови акции, всяка една на стойност от 1000 лв.

Поръчката за избор на изпълнител на НДК се забави. Първоначално тя беше пусната през април с прогнозна цена от 12.8 млн. лв. без ДДС. Това стана ден преди влизането в сила на новия Закон за обществените поръчки. Месец по-късно поръчката беше спряна, с аргумента, че двуфазното проектиране ще я оскъпи и забави, а време няма.

Преди дни беше пуснат новия търг, който обаче е с прогнозна цена от близо 14 млн. лв. без ДДС. На изпълнителя ще бъдат възлагани и допълнителни дейности, които не са посочени в поръчката до 10% от стойността ѝ. Това означава, че ремонтът може да поскъпне с още около 1.4 млн. лв. Срокът за подаване на офертите е 26 август, а изпълнителят ще трябва експресно да ремонтира сградата до края на август 2017 г.

Жалби бавят и ремонта за 5 млн. лв. на пространството пред главния вход на НДК, т.нар. площад "България". Вече близо година Столична община на може да избере изпълнител заради обжалването на процедурата. Първият търг беше прекратен по нареждане на кмета Йорданка Фандъкова, но в момента тече обжалване и на втория от фирми "фантоми", които нямат нищо общо със строителство. По тази причина поръчката е спряна до произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията по жалбите.

Бави се и комуникационната стратегия

Другият проблем е подготовката на комуникационната стратегия - чрез нея хората в България да научат повече за ЕС, а и в ЕС да знаят повече за нашата страна, каза Меглена Кунева.

"Хубавото е, че по време на нашето председателство ще празнуваме 24 май и аз се ангажирам, че това ще е ден, за който в Европа всички ще разберат", допълни вицепремиерът.

Според нея "съвсем правилно" е било решено, че е неуместно Великобритания да води преговори за излизане от ЕС и същевременно да председателства ЕС.

Определянето на приоритетите

Заетостта, миграцията и енергетика бяха определени като основните индикативни приоритети на българското председателство на ЕС. След напускането на Великобритания се очаква Брекзита също да попадне.

"През септември ще се съберем с Австрия и Естония (т. нар. тройка, страната преди нас и тази след нас – бел.ред), за да определим приоритетите, по които ще работим. Те едва ли ще са драматично различни от това, което вече сме предложили", каза Меглена Кунева.

По думите ѝ приоритетите са свързани с дневния ред на Европа - като убежище, миграция, сигурност с разширяването на ЕС. "Темите са десет, от които всяка страна избира тази, по която се чувства най-силна", посочи Кунева.

Изместването на датата по-рано още повече ще затрудни подготовката на процеса, която и без това изостава, въпреки твърденията на премиера Бойко Борисов, че "и утре да кажат, и утре ще се справим".

През април тази година от доклад на вицепремиера Меглена Кунева пред Министерски съвет стана ясно, че приготовленията значително изостават от графика, като чиновниците не знаят английски език и обучението им се бави.

Кунева, която тогава бе сериозно притеснена за подготовката, обяви, че България дори още няма визия как ще изглежда председателството ѝ. Нямаше и централизирано звено за подготовката. В началото на май все пак кабинетът създаде национален щаб и национален център под ръководството на вицепремиера Кунева, които ще координират и технически ще подпомагат процеса.