Ти си това, което четеш

Бутафорните битки ГЕРБ-БСП разкриват липсата на същностни различия между тях

Опозицията се бори да бъде приета в олигархията, макар и на младши длъжности. Ружа Смилова, Евгений Дайнов и Първан Симеонов коментират случващото се в НС

От свикването си на 19 април досега 44-то Народно събрание не е приело нито един закон, заседанията продължават средно около час, а депутатите от ГЕРБ и БСП идват на работа като наговорили се за бой футболни агитки, но вместо юмруци си разменят декларации и обвинения на тема комунизъм - антикомунизъм. Разгорещените словесни битки безопасно заобикалят най-болните за обществото проблеми с корупцията, нагласените обществени поръчки, зависимата съдебна власт, зависимите медии и пр.

От медийните репортажи обаче изглежда като да има някакъв много сериозен вододел между управляващи и опозиция. Политически наблюдатели, потърсени от Mediapool, са мнение, че целенасоченият сблъсък по неактуални теми неумело прикрива идейна немощ и липсващите същностни различия между управляващи и опозиция.

Предвид амбициозните цели на лидера на БСП Корнелия Нинова за търси политически реванш срещу ГЕРБ, е важен въпросът от какви позиции тя атакува управляващите.

БСП трябва първо да реши вътрешни проблеми на тема корупция

Социологът от "Галъп Интернешънъл" Първан Симеонов е на мнение, че за първи път от много време насам има опозиция, но социалистите не могат да се заемат със същински проблеми като корупцията и срастването на властите, защото по тази линия "БСП по-скоро още се занимава със себе си". "Истината е, че БСП известно време ще се занимава със себе си. Те първо трябва да решат вътрешни проблеми на тема корупция и едва след това да атакуват другите. Ето защо БСП ще избере да се сражава с ГЕРБ в полето на други теми. Все още левицата е доста уязвима, за да упреква на тема корупция", смята Симеонов.

"От много време насам наистина има опозиция. Предният път, в мандата на 43-я парламент, като че ли БСП създаваше "проблем" в тила на управляващите, а сега им е фронт", допълва той. По думите му "всичко това довежда до тия сцени, които гледахме миналата седмица".

Сблъсъкът "комунизъм – антикомунизъм"

Сблъсъкът комунизтъм – антикомунизъм, който ни се представя, е анахроничен и безсмислен, коментира още социологът пред Mediapool.

По думите му "всичко е игра", но не е ясно дали БСП ли я поддържа или я поддържат заедно с ГЕРБ. Според него социалистите вероятно се опитват да яхнат носталгични и консервативни вълни: "Има настроения за това, което те правят – има разклащане на политкоректността и на либералността, има евразийски настроения в България и БСП го гонят, за да работят за тяхната подкрепа".

"ГЕРБ да играят ролята на антикомунисти е нелепо", смята още Първан Симеонов.

ГЕРБ цели да маргинализира десните партии...

Нелепо е и според политолога проф. Евгнеий Дайнов. Той обаче смята, че в този сблъсък ГЕРБ имат мотивация и тя е да бъдат маргинализирани десните формации, останали извън парламента:"Онези партии, които автентично не клонят към соц-носталгия, тъй като са не по-малко автентично демократи по нрав – тези партии не са в парламента. С новонамерения си "антикомунизъм" полиците от ГЕРБ, повечето от които са бивши членове на БКП, се опитват окончателно да маргинализират демократичните партии, като се препрофилират в единствена реална антикомунистическа сила".

....но няма да успее

Според Евгений Дайнов "в главите на ГЕРБ" този опит ще е успешен, тъй като на последните избори "поне 200 000 гласоподаватели в последния момент решиха да гласуват за ГЕРБ, за да отблъснат перспективата Корнелия Нинова да стане премиер и да обяснява колко ни е взела демокрацията".

Преподавателят въпреки това смята, че ГЕРБ няма шанса да се позиционира като антикомунистическа сила.

"Още по-малко ще успеят да закрият реално демократичните партии – тъй като по нрав ГЕРБ са 100% комунисти", поясни Евгений Дайнов пред Mediapool и изброи защо:

- авторитарни (в смисъл, че не си представят как и защо функционира разделението на властите);
- антидемокатични (не разбират как и защо функционира демокрацията;
- анти-пазарни (не разбират защо трябва да има конкуренция между хиляди фирми, а не шепа монополи, които да контролират икономиката.

Посланията на БСП:"Избелване на социализма" и представяне на ГЕРБ като "шайка"

Проф. Дайнов смята, че при БСП се забелязват два основни нюанса. Първият е подновеният патос, че ГЕРБ са "шайка", а вторият - "удивителното усилие за избелване на периода на социализма". Това са опити да се капитализира общественото недоволство от господарското поведение на ГЕРБ по места, както и да бъде "потегната самата БСП, като бъде събрана около избелването на социализма".

"Взети заедно, тези неща са непостижими. Ако БСП следваше само линията на атака срещу ГЕРБ като шайка, може би щеше да привлече подкрепа – както стана на президентските избори. Но с добавката "а колко добре беше при социализма (т.е. преди демокрацията, която ни отне много)" – шансовете за подкрепа вън от червеното ядро клони към нула", убеден е Дайнов.

Епохата на пост-политиката

Според колегата му политолог и преподавател в Софийския университет Ружа Смилова, всъщност не наблюдаваме нищо ново. "И в предизборната надпревара комунизъм-антикомунизъм беше основната разделителна линия между двата големи играча. И това е лесно обяснимо – в епохата на пост-политиката нищо друго освен политики на идентичността няма да ни бъде предлагано", коментира тя пред Mediapool.

Ружа Смилова обаче поставя въпроса наистина ли сме в епохата на пост- политиката и отговаря така: "В момента поне това изглежда убедителна теза - когато съдържателни разлики по политики почти няма, действително се намираме в период па пост-политика".

"Запитайте се какви са съдържателните разлики между ГЕРБ и БСП по данъчната политика, или по темата за съдебната реформа, или по темата за националната сигурност и отбраната. В този смисъл, фокусът върху символни въпроси цели да скрие идейната немощ на политическите опоненти, които просто няма за како друго да се скарат, освен това – защо си червен, а не син или зелен".

Не-новините не са новини: защо липсва разговорът за очевидните проблеми

"Помните злощастната фраза на Корнелия Нинова за това колко много ни е отнела демокрацията, която фраза най-вероятно струваше на столетницата изборната победа. Тази фраза бе изпусната именно в едно подобно говорене за корупцията и срастването на властите. Проблемът е, че дори когато от БСП говорят по тези теми, на това им говорене му липсва тежест – не само защото не предлагат работещи решения, но и защото, дори и да предложат, веднага могат да бъдат попитани – защо не приложихте предлаганите сега политики, когато бяхте на власт? Т.е, проблемът е с достоверността на едно подобно говорене – дали има кой да му повярва", казва още Ружа Смилова.

Според нея в ситуация на криза на доверието темата за комунизма е особено подходяща за носталгично настроения застаряващ електорат на БСП. "Тази теми винаги пораждат силни емоции и страстно идентифициране с изразителя на предпочитаната позиция, на фона на които логичните въпроси и липсата на разумни отговори не се забелязват просто защото те няма как да направят новини. Неновините не са новини", допълва тя.

Евгений Дайнов смята, че ако БСП започне да говори за важните проблеми в държавата, ще зачеркне основната си линия на поведение - "подялба на властта с ГЕРБ на основата на сметки от типа :ние имаме 20 процента от гласовете – искаме 20 процента от обществените ресурси".

Опозицията се бори да бъде приета в олигархията, макар и на младши длъжности

За се обяснят обществените процеси у нас е важно да се разбере, че "днешната парламентарна конфигурация е по-подобна на тази в Русия, да речем, отколкото в Европа". "Там, в ЕС, малцинството в парламента е опозиция и се бори, представяйки алтернативи, на следващите избори да стане мнозинство. В Русия (и днес в България), малцинствата в парламента искат да се договорят с мнозинството за пропорционална (на представителството си) подялба на власт и достъп до (открадването на) обществен ресурс", пояснява Евгений Дайнов.

Според него от това следва, че и БСП, и ДПС, и Марешки искат да бъдат приети в олигархията, макар на "младши длъжности, а не да я съборят с борба срещу основанията й: корупция и липса на справедливост".

"Казано простичко: БСП (и останалите) с борят за това, до всяка фирма на Пеевски, спечелила поръчка, да бъде допусната по-малка фирма на БСП (или ДПС и пр.), която и тя да се вреди за нещичко", смята проф. Дайнов.

Зависимостта от модела "КОЙ" и вътрешната драма на БСП

Според Първан Симеонов ако левицата заговори за тези теми, това ще бъде морална атака, а не е особено ясно дали социалистите са готови за това.

"БСП извършва морален поврат вътре в себе си – Нинова прави точно това, БСП трябва да свърши това си занимание, за да се опита да бъде морален коректив на останалите, да обърне действието навън, а не към себе си. Засега то още е вътрешно", поясни Симеонов.

Според него това, че БСП е единствената опозиция, й дава шанс - теренът за това е свободен: "Слави Трифонов е неутрализиран, десните са извън парламента".

"Много хора слагат модела "КОЙ" и ГЕРБ в една плоскост. БСП може да бие по тази плоскост, но първо трябва да стане ясно независима ли ще бъде БСП от модела "КОЙ"", пояснява социологът.

Вечно управляващата партия ДПС

Симеонов допълва, че макар и формално да не е във властта, ДПС "е до властта – малко през задния вход". Има обаче една новост – в управлението поне на думи имаме формация, която е контра на ДПС – "Обединените патриоти".

По наблюдения на Евгений Дайнов ДПС отдавна е постигнало онова, за което в момента се бори БСП: да бъде партньор в сега съществуващата олигархия. "Това устройва всички, тъй като всички, които днес са в парламента, са по нрав анти-демократи", казва той.

Ружа Смилова е на мнение, че ДПС има потенциала да разклати коалицията между "Обединените патриоти" и ГЕРБ. "ДПС даде силна заявка, че може да се намеси в спора за мажоритарната система и блъфа на ГЕРБ – популистки да подкрепят въвеждането й, знаейки, че останалите ще гласуват против, да не сработи", каза тя по повод предупреждението на депутата Хамид Хамид, че движението може да подкрепи ГЕРБ за мажоритрания вот в два тура.

"Подобно действие на ДПС има потенциала да разклати коалицията ГЕРБ-"Обединени патриоти" (доколкото последните са категорично против въвеждането на такава избирателна система). С тази си позиция ДСП заявява, че няма да бъде заобикаляна като фактор в управлението на страната. Особено внимателно трябва да следим и позицията на ДПС по време на обсъждането на номинациите и гласуването на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Ако има безспорно участие на ДПС във властта, то това без съмнение е съдебната власт", допълва политологът пред Mediapool.

Има ли опозиция в този парламент?

На въпрос дали в 44-то Народно събрание има опозиция, положителен отговор даде само Първан Симеонов.

"Надявам се да има, макар да няма големи основания да очакваме подобна опозиция", казва Ружа Смилова. "Политически сблъсъци все пак ще има и те няма да се ограничават само до темата за миналото. Очаквам да има сблъсъци най-малко по темите за енергийните проекти – в частност за позицията на страната към "Газпром" в спора с ЕК, за отношението към Русия и евентуално сваляне на санкциите, въвеждането на мажоритарна избирателна система, не е изключена да има търкания и при избора на парламентарната квота на ВСС, макар там решаващи да са ДПС", допълва тя.

"Очаквам все пак БСП да влязат в ролята си на малко по-активна опозиция, ако не искат да загубят окончателно доверието на своите избиратели. Избирателите на БСП очакват, освен символни жестове – като опитите за реабилитация на комунизма, а и на русофилството – и упражняване на контрол над управлението на мнозинството", смята още Смилова.

Тя обаче смята, че за реалния контрол над управлението ключова роля ще играе извънпарламентарната демократична опозиция, "която има да се реабилитира пред своите избиратели за това, че те останаха непредставени, и ще търси канали за все по-активно включване в политическия живот на страната".

Някой грубо избутан от трапезата може да стане опозиция

Според Евгений Дайнов в парламента същинско противопоставяне няма да има. Той обаче не изключва "някой мераклия да бъде грубо избутан от мястото си на трапезата на олигархията и да се обиди, вследствие на което да стане опозиция". "Между другото, борби вътре в олигархията свалиха правителството на Орешарски – ДПС избута встрани БСП, която се обиди и развали седянката", допълва той. И акцентира, че единствено противопоставяне за повече власт могат да родят публични опозиционни прояви в рамките на парламента.

Далеч по-оптимистичен от колегите си е Първан Симеонов, според когото това ще е първият парламент от доста време насам, в който ще има опозиция в лицето на БСП.

А дали парламентът ще работи изобщо?

"Тъй като ГЕРБ не просто повтарят, а потретват мандат, нямат голямо настървение за законодателна инициатива. Това е причината, по която в първите дни на Народното събрание няма кой знае каква законодателна енергия. БСП от своя страна напипва това слабо място и атакува по управляващите", казва Симеонов.

На сходна позиция е и Ружа Смилова. "Няма причина защо ГЕРБ да бъдат законодателно активни – те се връщат на власт след доста дълго участие в управлението, като основна управленска цел за тях в този мандат е бранене на статуквото, не промяната му. Борисов иска да изкара поне един пълен мандат. Затова и не очаквам да виждаме и занапред подобна активност", обяснява тя.

Колегата им Евгений Дайнов смята, че има търсен ефект в ленивия парламент. "Колкото по-малко работи законодателната власт, толкова по-слаба става тя за сметка на изпълнителната, която на свой ред подрежда олигархията", твърди той. "Това е проблем за нас, гражданите. За тях, борещи се за балансирана подредба на своите интереси в олигархията – не е".

Още по темата
Още от Интервюта

Защо Пеевски пише закон срещу "вторичното разграбване на КТБ"?