Ти си това, което четеш

Бюджетът до март – излишък, но по-нисък от 2016 г.

Бюджетното изпълнение от началото на годината изглежда здравословно, но, въпреки че е рано да се правят прогнози, следва да се отбележат две особености: 1) излишъкът е значително по-нисък в сравнение със същия период на предходната година и 2) новото правителство вече направи заявки за увеличаване на разходите в сравнение с бюджетния план. Това обаче не означава автоматично бюджетни проблеми по няколко причини.

Бюджетният излишък за първото тримесечие възлиза на около 1 млрд. лв., което е с около 800 млн. лв. по-малко в сравнение с предходната година. Това се дължи на близо 700 млн. лв. по-високи данъчни приходи, над 900 млн. лв. по-малко приходи от помощи (средства по европейските програми) и около 600 млн. лв. по-високи разходи. От страната на приходите основен принос имат постъпленията от ДДС, които са с 230 млн. лв. повече, и тези от осигурителни вноски – с около 240 млн. лв. повече. Увеличението при първия налог се дължи основно на по-високите цени на горивата, които повишават постъпленията от ДДС от внос. По-високи стойности на вноса се наблюдава още при суровините, без горива, и артикули, класифицирани според вида на материала, като обработени кожи, изделия от дърво, хартия, текстил и др.

По-високите приходи от осигурителни вноски могат да се обяснят както с увеличението на пенсионната осигуровка с 1 пр.п., така и, в по-малка степен, с увеличението на минималната работна заплата. В рамките на годината се очаква двете мерки да доведат до увеличение на приходите със съответно близо 400 млн. лв. и 24 млн. лв., по оценки на Министерството на финансите. Към това се прибавя и очакваното продължаващо увеличение на разходите за труд, което се дължи както на прогнозите за сравнително висок (за периода след 2009 г.) икономически растеж, така и на недостига на квалифицирани кадри. По-ниските приходи от европейски програми не са изненада и неведнъж сме писали за този еднократен ефект през предходната година, а именно – в голяма степен те представляват плащания за вече приключили проекти през предходни години. Това за пореден път показва, че отчитането на бюджетните приходи и разходи на касова основа – когато приходът постъпи или когато бъде извършено конкретно плащане, не дава достатъчно ясна информация за състоянието на публичните финанси. Така например отчетеният излишък на касова основа е в размер на близо 1,4 млрд. лв. през 2016 г., докато на начислена основа той е едва около 30 млн. лв., т.е. реално излишък миналата година е нямало, ако се отчетат поетите ангажименти за плащания.

Голяма част от увеличението на разходите през първите три месеца също е предизвестено, тъй като е заложено в бюджета за годината. Сред перата, които трябва да нараснат тази година, са разходите за заплати, осигуровки, текуща издръжка и др. При социалните плащания обаче още от сега може да се очаква преразход. От една страна това се дължи на заявките на новото правителствоза повишаване на минималните пенсии от юли и от октомври 2017. От друга, в бюджетната рамка има разминаване между очакваното им изпълнение през 2016 г. – близо 14,2 млрд. лв., и реалните резултати – над 14,5 млрд. лв., и общия разход надхвърля първончалната прогноза с около 300 млн. лв. Така в бюджета за 2017 г. са заложени социални плащания в размер на малко над 14,5 млрд. лв., но действителните разходи за 2016 г. бяха именно толкова. Това означава, че до края на годината със сигурност ще има преразход по това перо, защото е подценено и защото се очакват непредвидени в бюджета допълнителни социални разходи.

В същото време обаче прогнозата за капиталовите разходи отново е надценена, което осигурява известен буфер. При 3,8 млрд. лв. отчетени капиталови разходи през 2016 г. бюджетът за тази година предвижда близо 6,2 млрд. лв., което е увеличение от 2,4 млрд. лв. Не че е невъзможно, но изглежда малко вероятно изпълнението им да е в тези граници, не на последно място заради смяна на правителството и необходимото технологично време за провеждане на поръчките. Още повече, като се има предвид, че капиталовите разходи през първите три месеца на 2017 г. са почти идентични с нивата си от предходната година.

Бюджетните данни за първите три месеца на 2017 г. изглеждат както обнадеждаващи, така и леко притеснителни. От една страна, въпреки служебното правителство, събираемостта при данъчните приходи остава висока. Това е добра новина, тъй като при предходните служебни правителства през 2013 и 2014 г. се наблюдава спад в събираемостта. Все пак трябва да се отчита и фактът, че тази година нараства и осигуровката за пенсия, и минималната заплата, и цените на вносните горива, т.е. има обективни факти извън служебното правителство, които допринасят за растежа на данъчните приходи. От друга страна еднократните приходи от 2016 г., основно европейски средства за вече приключили проекти, вече ги няма, което за пореден път ясно показва, че бюджетните отчети на касова основа са крайно недостатъчни за оценка на фискалното състояние на страната.

Притеснителното е, че разходната част продължава да съдържа както подценени харчове като социалните разходи, така и надценени такива като капиталовите разходи. Към това се прибавят и обещанията за допълнителни и непредвидени в бюджета разходи, като увеличаване на минималната пенсия, учителските заплати и др., които внасят допълнителна неяснота относно изпълнението на бюджета. На този фон е напълно възможно през втората половина на годината да се гласува актуализация на бюджета, като крайният ефект върху салдото трудно може да се прогнозира от сегашна перспектива. Допълнителен фискален риск крият и продължаващите арбитражни дела срещу страната. През 2016 г. излиза арбитражно решение по дело между Атомстройекспорт и Националната електрическа компания, в следствие на което в края на годината бюджетът отпуска около 1 млрд. лв.

Прочетете повече на сайта на ИПИ.

Още от Анализи и Коментари