Бюджетите на училищата ще зависят и от качеството на образованието

Бюджетите на училищата ще зависят и от качеството на образованието и резултатите. Такъв компонент ще бъде разработен през следващата година и ще влезе в сила от учебната 2018/2019 г. Броят на учениците ще има все по-малко значение в сформирането на бюджетите, каза зам.-министърът на образованието Деница Сачева в интервю за Mediapool. Тя съобщи още, че 17 295 деца са върнати в образователната система в следствие работата на специалните екипи, които трябваше да проверят защо над 206 000 деца не посещават часовете. Работата на екипите ще продължи с проследяване на отделните случаи, за да не отпаднат децата отново и да няма "мъртви души" в класовете.

Г-жо Сачева, колко адреса на деца, които са отпаднали от училище, са посетени до момента от специалните екипи, които трябваше да ги върнат в клас? Колко деца са записани в училище?

От 206 000 деца, които не посещават часовете, имаме посетени 160 000 адреса. Това обаче не е броят на посещенията, защото на някои от адресите колегите са ходили повече от веднъж. В образователната система са върнати 17 295 деца - най-вече в основното образование. Най-много деца са върнати в София, Сливен, Пловдив и Стара Загора, но защото там броят на отпадналите е най-голям. Най-малко деца отпадат и най-малко работа са имали екипите в Смолян, Габрово и Видин.

Ясно ли е дали тези над 17 000 деца са се записали на училище, заради посещението на специалните екипи, или родителите им сами са решили да ги пратят в клас?

Всички тези деца са върнати в образователната система поради дейността на екипите - дали заради посещението от специалистите, или заради притеснението родителите да не бъдат глобени, или защото са били насочени към социални услуги или към местните комисии за борба с противообществените прояви.

В този брой не влизат деца, които са доброволно записани.

Защо до момента екипите не са успели да посетят всички адреси?

Бяхме казали, че ще дадем първите резултати на 25 октомври и тогава имаше такива. Процесът продължава. Децата не могат да бъдат идентифицирани толкова лесно. Част от адресите не бяха подадени точно, част от хората бяха сменили адресите си. В някои случаи се налага повече от едно посещение.

Не разглеждаме работата с децата на килограм и под бройка, а подхождаме индивидуално към всеки случай.

Радваме се, че успяхме да върнем толкова деца в училище. Едно поколение в България е 65 000 деца средно. Това означава, че сме успели да върнем обратно в клас 1/5 от едно поколение. За нас това е сериозен успех. Същевременно трябва да си даваме сметка, че зад тези числа стоят детски съдби и работата с тях не може да бъде обвързана с конкретни срокове. С някои работата ще продължи по-дълго. Колегите от социалното подпомагане са идентифицирали 156 деца в риск, 44 са настанени в социални услуги т.е. те са изведени от семейството.

Как тези над 17 000 деца ще бъдат задържани в училище?

Както казах, работата с децата и семействата им не спира до тук. Тези, които са насочени към социални услуги, ще продължат да бъдат наблюдавани. Работата на екипите продължава с превенция на повторното отпадане от клас.

За задържането на децата в образователната система сме предвидили финансиране за допълнителни дейности по интереси. Част от средствата ще са от еврофондовете, друга част - от бюджета на министерството. Ще бъдат финансирани допълнителни часове по български език. От 1 януари пускаме допълнителна бройка за назначаване на психолози и педагогически съветници в училищата - над 500 ще бъдат наети. Пуснахме и портал с добри практики. В него колегите от страната могат да обменят опит в работата с родителите, кариерното консултиране за по-големите деца и други различни форми, с които да се опитаме да задържим децата в образователната система.

Вече имаме много иновативни примери и събирането на добрите практики на едно място ще е много ценно. Има например едно изцяло ромско училище в бургаския квартал Горно Езерово, което използва напълно дигитални технологии.

Както се и очакваше, голяма част от децата извън образователната система не са в България. Ясно ли е дали ходят на училище в страните, в които са?

Не е ясно и това е сериозен проблем. Вече го поставихме на европейско ниво. Ще обсъждаме темата на среща на високо равнище с експерти от страните от ЕС, които ще подготвят предстоящия съвет на министрите по образованието през февруари догодина. Интерес към темата проявиха Испания, Португалия и Унгария. С тях вече проведохме двустранни срещи. Тази седмица на посещение в България беше и норвежката министърка по европейските въпроси. Тази страна също проявява интерес да участва в пилотен проект за система за наблюдение на европейско ниво, за да не се нарушава правото на образование на децата, които пътуват от една държава в друга.

Има ли някаква яснота кога може да заработи тази система? Какво ще се прави, ако се окаже, че децата не ходят на училище в държавата, в която са?

Всички деца имат универсално право на образование и трябва да направим необходимото да го гарантираме. Не само защото това е важно за самите тях, но и защото е важно за общото благосъстояние на ЕС. Не мога да поема ангажимент за времето, в което може да се осъществи инициативата. Другите държави обаче проявяват голям интерес и предполагам, че пилотен проект ще може да се реализира още следващата година, за да се види какви са мащабите на проблема и колко други държави биха проявили интерес.

Много деца пътуват с родителите си за сезонна работа от една държава в друга. В рамките на този престой в повечето случаи те не започват училище. Дори и да посещават някаква форма на неформално обучение като езикови курсове, те се връщат в държавите си по произход без документ за получено образование. Това може да се превърне в проблем за тяхното бъдеще, защото ще им бъде по-трудно да си намерят работа.

Преди време министър Вълчев обясни, че има сериозен проблем с децата, които пътуват с родителите си за сезонна работа, тъй като се връщат за кратко в България, записват се на училище, но не знаят добре български и изостават с материала, а рискът да отпаднат е голям. Предвиждате ли някакви мерки за преодоляването на този проблем?

Искаме да инвестираме повече в допълнителни часове по български език. Ще пробваме различни практики за работа с родителите, защото понякога в семейната среда българският език е чужд. Детето, дори и да има някакъв прогрес в училище, вкъщи не говори на български, не гледа телевизия на български и естествено губи навиците от клас.

С Ромския образователен фонд обсъждаме и възможността да се подкрепят студенти по педагогика от ромски произход, за да има повече такива учители. Обсъждаме и възможността да разширим инициативата на фонда за библиотеки за играчки. В момента има такива в четири малки населени места. Искаме да увеличим броя им. Идеята е от тези библиотеки децата да вземат образователни играчки, с които да се учат на буквите, на числата, да развиват фината си моторика и логическо мислене. В същото време така се развива друга култура - на това да пазиш нещо чуждо, да го взимаш и връщаш. Искаме с такива иновативни форми да провокираме и задържим интереса на децата към образованието.

Силен акцент ще има и върху дигиталните технологии и навлизането на електронно съдържание в образователната система, осигуряване на безплатен интернет във всички училища. Предполагаме, че това също ще накара децата да прекарват повече време в клас.

А могат ли всички семейства, особено от уязвимите групи, да осигурят на децата си устройства, с които да ползват електронно съдържание в училище?

Ако сте ходили в ромските махали, сте видели много интересно явление. Дори и там, където няма течаща вода, осветление, понякога дори и врати и прозорци, почти винаги има сателитна чиния. Истината е, че точно в тези общности употребата на технологии не е табу. Почти всеки има мобилен телефон.

Възможността да учиш чрез едновременната комбинация на светлина, образ и звук, влияе много на начина, по който се възприема информацията, и в много отношения може да е мотивационен фактор децата да посещават училище.

Миналата седмица Европейската комисия (ЕК) публикува доклад за образованието в България. Едно от притесненията в него е свързано с големия процент роми извън образователната система. Какви са мерките за преодоляване на този проблем, който ще става все по-съществен на фона на растящия дял на ромското население в България?

Това, което правим, не се отнася само за ромската общност, а за всички деца в уязвимо положение. Част от мерките вече споменах - допълнително обучение по български език, възможност за стипендии за роми учители, събиране на добри практики за работа с деца от ромската общност и особено с техните родители. Силен акцент поставяме и върху превенцията на ранните бракове. Ще работим с гражданските организации, за да направим така, че все по-малко деца да раждат деца в България.

В доклада на ЕК като слабост се посочва, че съществуват изцяло ромски училища и класове, че все още има места, на които децата се делят по етнически принцип.

За съжаление съществуват такива училища. Факторите са много. Понякога причините са обективни - в някои населени места ромите са основното население и се получава естествена сегрегация.

Но все още не сме преодолели навсякъде предразсъдъците, скритото желание с изкуствени критерии да се ограничава достъпът на ромски деца в училище. Работим по тази тема. В образователната система няма място за дискриминация и нетолерантност. Неслучайно приобщаващото образование е не само приоритет на правителството, но и основна тема при предстоящото европредседателство.

Независимо от трудностите, които срещаме в това отношение, смятаме, че трябва да говорим много повече за това на децата да се гледа като на личности, на бъдещи граждани на България. Те трябва да имат съзнанието, че са граждани на страната, да участват в осигуряването на общото благосъстояние, да плащат данъци. Ще ги направим такива само ако се отнасяме с тях като с личности, когато влязат в образователната система. Нямаме друг шанс освен да ги приемаме, да работим с тях и да направим от тях утрешните граждани, с които искаме да живеем.

Трябва да се борим с омразата, защото няма смисъл по този начин да се унищожават качествени и способни хора, които допринасят за българската икономика.

Министерството на образованието не може само да промени факта, че някои родители не искат децата им да стоят на един чин с ромчета. Но пък вие контролирате директорите на училищата, а някои от тях са причина за сегрегацията.

Реагирали сме на всеки сигнал, изпращали сме проверка и сме категорични, че подобно поведение не може да се толерира. За нас сегрегацията на децата по етнически признак, или пък заради това, че са със специални образователни потребности, е неприемлива.

Глобална тенденция е от бъдещите успешни служители да се изисква разбиране на различните култури, толерантност, приемане на различията. Това са умения, необходими за бъдещата реализация. В същото време, при положение, че в България има недостиг на работна ръка, а от другата страна има толкова много неграмотни хора, които имат възможност да се ограмотят, няма никаква причина да не се опитваме да срещнем тези два интереса. Не може големи маси от хора да бъдат оставени в нищото, без да бъдат образовани и ограмотявани и без да се полагат усилия те да бъдат граждани.

Един от "стимулите" за това децата да ходят на училище е обвързването на помощите за отглеждането им с посещенията на часовете. Не е тайна, че има директори на по-малки училища, които са склонни да крият отсъствията, за да не се стигне до намаляване на бюджета им. Смятате ли, че новият механизъм за определяне на парите за училищата ще ограничи тази практика?

Помощите за деца вече може да се получават под формата на такса за детска градина или да се дават като ваучери, за да се осигурят необходими на учениците неща като обувки, дрехи, учебни помагала. В същото време тази година 3 млн. лева от спрени помощи бяха дадени на училищата за допълнителна или обща образователна подкрепа. Така директорите имат полза да казват кога децата не ходят на училище, защото парите се връщат при тях и им дават възможност да работят с тези ученици.

Иска ми се да не стигматизираме толкова образователната система и да говорим, че там работят само хора, които разглеждат децата като пари. Убедена съм, че лошите примери са по-малко от добрите и за тях ще има много по-голям контрол. През тази учебна година ще правим внезапни проверки в училища, в които сме идентифицирали като рискови. Целта е да намаляваме злоупотребите и да няма "мъртви души" в клас.

Промяната на системата за финансиране цели по-голяма справедливост - да не се взема предвид само броят на учениците, но и работата на учителите с уязвими групи, в отдалечени населени места, както и броят на паралелките. За в бъдеще предвиждаме също да работим и по компонент, свързан с качеството и резултатите. Той ще е факт вероятно за следващата учебна година и тогава ще имаме още по-справедлива система на финансиране.

Броят на учениците няма как да не се отчита, но ще има все по-малка роля.

След като е възможно помощите за деца да се дават под формата на такса за детска градина, не се ли притеснявате, че ще се появят директори, които ще предлагат този начин на подпомагане само за да имат сигурен приход и в същото време няма да следят за отсъствията, защото тогава ще загубят тези пари?

Затова и казах, че работата по механизма за обхват на децата ще е перманентна. Предстои да бъде институционализирана с постановление на правителството. Бъдещата работа на екипите ще бъде насочена към контрола. Особено в случаите, когато за едно дете е посочено, че има проблем в семейството и е предписано помощите да се дават като такса за детска градина. За такива деца ще трябва да се дава регулярна информация. Целта е децата да ходят на училище и да получат основни знания и умения, за да живеят по-добре отколкото трудните семейства, в които растат.