Трети месец НЕК не може да види оборудването за АЕЦ "Белене"

Трети месец "Националната електрическа компания" (НЕК) безуспешно се опитва да договори с руската "Атомстройекспорт" (АСЕ) проверка на произведеното оборудване за АЕЦ "Белене", за което арбитражът в Женева осъди НЕК да плати 620 млн. евро. Вече две писма от българска страна са оставени без отговор, а в телефонен разговор на енергийния министър Теменужка Петкова със зам.-директор на компанията майка на АСЕ – "Росатом", преди дни било обещано, че инспекцията ще стане в указан от тях ден и час, но без ангажимент за срок, в който ще стане огледът.

Това съобщи самата Петкова на заседание на парламентарната бюджетна комисия във вторник, на което депутатите приеха на второ четене правителствения законопроект за отпускането на държавен заем за покриване на неустойката на НЕК към АСЕ. Народните представители отхвърлиха предложенията на Реформаторския блок, на БСП и на Патриотичния фронт за поставяне на условия по приемането на оборудването при плащането на дълга и записването на конкретна сума на кредита и срок за връщането му.

Законът урежда само отпускането на заема, всякакви условия били противопоказни

Коментарът на енергийния министър дойде при обсъждането на поисканата от Реформаторите независима оценка на поръчаното и произведено ядрено оборудване за АЕЦ "Белене", чийто строеж бе прекратен през февруари 2012 г. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) обяви, че както това предложение, така и внесените от БСП и ПФ ще бъдат отхвърлени. Законопроектът урежда само разрешението за отпускане на заема за плащането на реакторите, а не как да стане това, поясни Стоянова. И предупреди, че всякакви допълнителни условия биха могли да затруднят и дори възпрепятстват издължаването на НЕК. Доводите ѝ бяха приети и депутатите одобриха само правителственото предложение, определено като "празен чек" от БСП, която настояваше да се запише, че държавната компания ще получи от бюджета 1.27 млрд. лв. и трябва да ги върне до 15 години.

Одобряването на заема преди окончателното му приемане в пленарна зала бе предшествено от телефонен разговор на премиера Бойко Борисов по негова инициатива с руския президент Владимир Путин. Министър-председателят уверил Москва, че се правят конкретни стъпки за издължаването на НЕК към АСЕ, за да се развиват бъдещи съвмести енергийни проекти

Петкова обясни, че НЕК заедно с оспорването на натрупването на лихвата от 167 хил. евро за всеки ден забавяне на плащането, иска от арбитража да се произнесе какъв да е редът за плащането и получаването на оборудването за АЕЦ "Белене". Тя посочи, че веднага след арбитражното решение, обявено на 16 юни 2016 г., НЕК е поискала писмено от АСЕ инспекция на реакторите, за които са представени от руснаците единствено сертификати за изработката им. След два месеца мълчание на Москва, НЕК изпраща второ писмо, а след като и на него не било отговорено, Петкова разговаряла по телефона със зам.-директор на "Росатом", който ѝ казал, че инспекцията ще се състои в указан от руснаците ден и час.

Правителството иска инспекция на реакторите заедно с Евратом и МААЕ

"Нито за миг не сме бездействали", увери Петкова и посочи, че до 2012 г., когато се взема решение за спиране на проекта и прекратяване на поръчките за АЕЦ "Белене", НЕК е извършила седем проверки и на практика е бил приет първия реактор, който е и изцяло изработен и българската страна е сигурна в това. За втория реактор, който според представените в арбитража документи от АСЕ е 90% готов, не е имало проверки.

Затова сега правителството настоява за инспекция, която да включва и експерти от европейската ядрена организация Евратом и от Международната агенция по атомна енергия, стана ясно от думите на Петкова, коментирайки искането на РБ за независима оценка преди плащането.

Ако има разминаване от руска страна, ще се води ново арбитражно дело

Ако проверката покаже разминаване в декларираното от АСЕ пред арбитража и НЕК има претенции, те ще трябва да се уреждат в отделно арбитражно дело, но отсъдената от съда в Женева сума трябва да се плати, подчерта Петкова.

След заседанието тя призна пред журналисти, че ако България иска да използва оборудването за възобновяване на проекта "Белене" при проява на инвеститор в подготвяната приватизационна процедура, или пък да го продаде на трета страна, ще трябва да се допоръчат останалите 10 процента от втория реактор. Колко би струвало това, министърът не се нае да каже.

Петкова потвърди намеренията на правителството до края на 2016 г. да бъдат платени 400 млн. евро от дълга към АСЕ, а останалите пари да се погасят на два транша до средата на 2017 г. Тя обясни, че вече са проучени процедурите на Еврокомисията за нотификация на държавната помощ за НЕК, какъвто ще е заемът от бюджета и Брюксел е уведомен на предприетите от София действия.

От отговора на ЕК зависи да се отпусне ли държавната помощ и в какъв размер

"Уверявам ви, че по най-бързия начин след окончателното одобрение на парламента ще внесем апликацията за нотификация на държавната помощ", каза тя и изрази надежда, че ще получим също толкова бързо отговор от ЕК. "От нас зависи колко ще сме аргументирани в заявлението си, ако сме ясни и подготвени с мотивите, одобрението ще стане бързо", коментира още тя.

Преди това Менда Стоянова посочи пред депутатите, че управляващите са против записване на конкретна сума в закона за държавния кредит за НЕК, тъй като предвид неяснотата колко бързо ЕК ще даде разрешение за транзакцията размерът ѝ може да надхвърли предложения от БСП таван от 1.27 млрд. евро. Румен Гечев от БСП я обвини, че с това се подписва празен чек за НЕК и попита какви са гаранциите, че няма към него да се добавят още 1.2 млрд. евро или повече. Стоянова отвърна, че всеки с елементарни познания по аритметика може да сметне сбора между главницата и лихвите, отредени от арбитражния съд. Тя обясни, че като се иска одобрението от ЕК на държавната помощ, ще се заяви формираната дотогава обща сума на дълга и към нея ще се приложи съдебното решение.

Гечев се възмути също така, че не се предвижда срок, в който НЕК да върне парите, и попита кой дава пари на заем, без да знае кога ще си ги получи обратно. Петкова отговори, че не се записва период за издължаване, тъй като то зависело от много фактори. "Ако успеем да приватизираме проекта, то НЕК в много кратки срокове ще успее да върне дълга си. Не по същия начин обаче стои изплащането на заема, ако се търси препродажба на оборудването на трети страни, която ще стане на по-ниска цена, отколкото при приватизация на проекта", обясни Теменужка Петкова.

Пред Mediapool тя каза още, че обособяването на активите на АЕЦ "Белене" в отделно дружество за приватизация ще започне едва след изплащането на ядреното оборудване, тъй като то е част от тях, но първо трябва да стане собственост на НЕК.