Част от ин витро клиниките не желаят данните за успеваемостта им да са публични

Фондът за асистирана репродукция не може да изнесе данни за успеваемостта на отделните ин витро клиники без тяхното съгласие, а сред тях има такива, които не желаят тази информация да е публична. Това обяви директорът на фонда д-р Мария Георгиева по повод одита на Сметната палата, който констатира забавено финансиране на ин витро процедурите, лоша отчетност на клиниките и липса на прозрачни данни за успеваемостта.

“Пациентите отиват там, където е техният специалист. Ние можем да изнесем данните за успеваемостта със съгласието на клиниките“, обясни Георгиева пред БНР, като допълни, че професионалната общност няма единно мнение относно публичността на данните.

Преди ден лекари, занимаващи се с ин витро процедури, настояха данните да са публични, тъй като една от констатациите в одита беше, че е допуснато договаряне с лечебни заведения, които не отговарят на регламентираните критерии за успеваемост.

Георгиева обясни също, че има разминаване между успеваемостта, която отчита фондът, и тази, която отчитат клиниките пред Агенцията по трансплантациите.

“Ние отчитаме процент успеваемост на база финансирани процедури. Резултатите, които клиниките отчитат към Агенцията по трансплантации и резултатите, които отчитат към нас, са малко различни. И причината е, че ние отчитаме процент успеваемост на база финансирани процедури от центъра, а клиниките отчитат процент успеваемост на база всички извършени при тях процедури, включително частно финансирани, инсеминации, спонтанни цикли, донорски програми и др“, каза тя.

По думите ѝ успеваемостта като цяло за страната е много добра, каквото е и заключението на одита.

По повод констатацията на одиторите, че фондът е плащал на ин витро центровете, без те да представят цялата медицинска документация на пациентките и това създава риск за заплащане на дейности, които са изпълнени в намален обем или не са изпълнени, Георгиева коментира, че става въпрос за пропуск в правилника на структурата. За да получат окончателно плащане клиниките трябва да представят фактура, епикриза, протокол, и медицинска документация, но без да се уточнява каква.

Така реално не може да се проследи надеждно дали фактурираната дейност отговаря на реално извършената. Това е отчетено като сериозен проблем от одиторите, които са отправили препоръка да се уточни точно каква медицинска документация трябва да представят клиниките пред фонда. Заради този пропуск одитният доклад е изпратен и на Държавната финансова инспекция.

Георгиева обясни, че цялата медицинска документация е налична в клиниките и е достъпна за проверка.

Георгиева смята, че с премахването на бюджетния лимит, времето, в което двойките чакат за финансиране ще се скъси. Тя припомни, че когато бюджетът на фонда през 2012 година е бил 17 милиона лева, пациентите са чакали около 6 месеца за получаване на заповед за процедура. А от 2014 година при бюджет от 12 милиона годишно за финансиране вече се чака около 11 месеца .

“Средно годишно се приемат близо 4 хиляди молби, а се финансират около 3 хиляди процедури, в резултат на което се формира група на чакащите, чиито инвитро процедури се прехвърлят към следващата година. Останалите хиляда минават към следващата година, към следващия бюджет да се платят. И така в продължение на 3 години се натрупаха над 3 хиляди одобрени, чакащи заповеди“, обясни Георгиева.

С увеличаване на бюджета за дейностите по асистирана репродукция ще се намали и периодът на чакане на пациентите, коментира тя, като посочи, че идеята е да се чака не повече от 5-6 месеца.