Четиристранната среща в Берлин не доведе до изход от кризата в Украйна

Четиристранната среща между външните министри Украйна, Русия, Франция и Германия в Берлин не доведе до пробив в кризата, но разговорите ще продължат.

"Целта в Украйна остава да бъде издействано прекратяване на огъня и да бъдат избегнати нови жертви", заяви германският първи дипломат Франк-Валтер Щайнмайер, цитиран от световните агенции.

Той съобщи, че заедно с украинския, руския и френския си колега са се разбрали първо да докладват в столиците на своите страни и след това евентуално да се споразумеят днес или утре как да продължат разговорите.

"Дискусията ни бе трудна", посочи Щайнмайер след петчасовите разговори.

В същото време той изрази надежда, че е бил постигнат напредък по определени точки, без да уточни по кои.

Руският външен министър Сергей Лавров съобщи, че е бил постигнат консенсус за оказването на хуманитарна помощ, но не е имало напредък по въпросите за прекратяването на огъня и политическия процес.

Прекратяването на огъня в Украйна трябва да бъде безусловно, а Киев продължава да поставя "размити условия", каза още Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Той отбеляза, че съобщенията за унищожена от украинската армия руска автоколона не отговарят на действителността. Всъщност, по думите на Лавров, "опълченци са унищожили украинска колона".

Украинският външен министър Павло Климкин определи разговорите като сложни. Вероятно ще са необходими много пъти по пет часа, за да отлепим от точката, в която се намираме, написа Климкин в Туитър.

Русия готви допълнителни контрасанкции

На фона на разговорите руският в. "Ведомости" съобщи, че Москва е подготвила допълнителен списък с ответни санкции срещу Запада. Те ще бъдат въведени, само ако ЕС и САЩ въведат нови санкции срещу Русия.

Сред мерките, които Москва е готова да предприеме, е въвеждането на ограничения върху вноса на промишлени стоки в Русия, добавя вестникът, цитиран от БТА.

Два дни след като САЩ и ЕС въведоха секторните икономически санкции срещу Русия, правителството на Дмитрий Медведев е изпратило до президента Владимир Путин доклад, в който се излага обширен списък от възможни ответни мерки. Двамата високопоставени служители добавили, че засега правителството не е получило от президента поръчение да подготвя документите за въвеждането на нови руски ответни санкции.

Според тях една от тези мерки може да стане пълната или почти пълната забрана върху вноса на автомобили от неприятелските страни. Единият от служителите уточнил, че търсенето на автомобили в страната може да бъде покрито за сметка на вътрешното производство, най-вече от предприятията, сглобяващи коли от чужди марки в Русия.

Друга възможна мярка, за която съобщава московският в. "РБК дейли", е ограничаване вноса на медицински изделия. Двамата правителствени служители признали обаче, че този въпрос е много деликатен и изисква допълнително обсъждане.

Вестник "Ведомости" е направил по този повод допитване до експерти. Те отбелязали, че пълната забрана за внос на автомобили от Европа и САЩ ще доведе до прекрояване на пазара. Според изпълнителния директор на "Автостат" Сергей Удалов, ако все пак се въведе такава мярка, трябва да се избегне забраната върху вноса на комплектуващи части и детайли, защото това ще засегне тежко руските автомобилни заводи, които сглобяват автомобили.

Що се отнася до медицинското оборудване, то в Русия се произвеждат салфетки, хирургическа и най-проста диагностична апаратура.

"Всичко останало, включително високотехнологично оборудване - идва от внос. Ако на този внос бъдат наложени ограничения, то в Русия трябва просто да престанем да боледуваме", казал пред "Ведомости" представителят на компанията SCA Евгений Махоротов.

РБК припомня по този повод изказване на премиера Дмитрий Медведев на заседание на руското правителство на 7 август. "Ние сме потенциално готови да въведем и защитни мерки в областта на самолетостроенето, корабостроенето, автомобилната промишленост и в други отрасли", казал той, добавяйки, че това ще се прави след внимателно обмисляне.

"Правителството разбира колко важно е сътрудничеството в тази сфера. Но естествено, ние реално оценяваме и нашите собствени възможности", подчертал Медведев.

Московският в. "Комерсант" пък отбелязва, че огромното мнозинство от руснаците засега никак не са почувствали върху себе си последствията от санкциите, предприети от западните страни срещу Русия. Тези, които виждат някакви последствия, са все още малцинство. При това половината от това малцинство смята тези последствия за негативни, а другата половина - за положителни. Вестникът се позовава на последните социологически проучвания на Общоруския център за изследване на общественото мнение.

92 процента от гражданите са уверени, че санкциите по никакъв начин не са ги засегнали. 4 процента вече са забелязали ръст на цените и са усетили, че материалното им положение се влошава. Някои от анкетираните са посочили замразяването на банковите сметки, отмяната на полетите на нискотарифната авиокомпания "Доброльот", загубата на работа в чужда компания, и прочие. Но това са отбелязали под един процент от запитаните.

62 процента смятат, че санкциите не са променили нищо, че всичко си е по старому. 30 на сто смятат, че вече има последствия, като поравно са разделени тези, които смятат последствията за положителни, и за отрицателни. Те разбират, че последствията могат да се очакват в средносрочна и в дългосрочна перспектива.