"Четирите големи" в ЕС се обединиха около "Европа на много скорости"

С наближаването на Брекзит, лидерите на останалите четири най-големи европейски сили – Германия, Франция, Испания и Италия – се срещнаха в Париж и се обединиха около концепция за "Европа на много скорости", при която страните членки на общността ще се стремят към по-силна интеграция, но всяка ще избира своето темпо.

В понеделник вечерта френският президент Франсоа Оланд, германският канцлер Ангела Меркел, премиерът на Италия Паоло Джентилони и испанският им колега Мариано Рахой се събраха в двореца Версай и очертаха визията си за съюз à plusieurs vitesses.

В изявленията си пред медиите четиримата говориха на различни езици, но в един глас.

"Единството не е еднаквост", заяви домакинът на срещата Оланд. "Това е причината, поради която пледирам за нови форми на сътрудничество, за нови проекти, за онова, което се нарича диференцирани сътрудничества", каза Оланд. Според него няколко страни могат да вървят напред по-бързо и по-далеч в области като отбраната, като еврозоната чрез задълбочаване на европейския икономически и валутен съюз, като фискалното и социалното хармонизиране, като културата или политиката за младежта.

Оланд добави, че ще става дума за по-бърз и по-силен напредък на няколко страни, без други да са отстранени, но и без други да могат да се противопоставят.

Ангела Меркел заяви, че Европейският съюз ще има проблеми, ако не позволи на отделни страни членки да участват в различни степени на интеграция помежду си.

"Трябва да имаме куража някои страни да продължат напред, ако никой друг не иска да участва. Европа на различните скорости е необходимост, иначе вероятно ще останем блокирани на едно място", каза Меркел.

“Ако Европа спре и не се развива, тогава това творение на мира рискува да изпадне в опасна ситуация по-бързо, отколкото си мислите", добави тя, цитирана от Ройтерс.

Джентилони подкрепи различните степени на интеграция, за да може Европа да има различна реакция на различни амбиции. Рахой каза, че Испания е готова да продължи напред с интеграцията "с всички онези,които искат да участват в нея". Според него трябва да бъде приключено изграждането на банков съюз и да се задълбочи координирането на икономически политики, "за да направим икономиките си по-конкурентни".

В свое интервю от понеделник пък френският президент Оланд заявява, че има опасност ЕС да се разпадне, ако продължи съпротивата срещу идеята "Европа на няколко скорости".

Идеята е на Вили Бранд и съществува откакто Великобритания влезе в ЕС

В действителност бившият германски канцлер Вили Бранд е този, който сътвори понятието за Европа на няколко скорости през 1974 г. - само година след като Великобритания се присъедини към ЕС, отбелязва "Файненшъл таймс". Оттогава насам то отразява правната реалност на един съюз, който отдавна се е отказал от практиката да се движи пакетно като един.

Единната валута, Шенгенската зона на свободно движение, фискалните и патентните правила са сред онези политики, по които ЕС вече се пригоди да работи в отделни гъвкави коалиции между държави, които се стремят към интеграция в различно темпо, или в някои случаи се отказват от тях. "Това е тема, която много или малко винаги е била на дневен ред", коментира бившият шведски премиер Карл Билд.

Срещата на четиримата лидери се възприема като знакова проява на силата и солидарността на четирите най-богати и с най-голямо население европейски страни, демонстрирайки тяхната решимост за формиране на единно ядро на континентална приемственост след Брекзит.

Клуб на мини-коалиции

Европейският съюз е клуб, в който отдавна съществуват различни и нерядко припокриващи се мини-коалиции, базирани на географски принцип или на интереси. След присъединяването си към ЕС, централноевропейските страни от бившия соцлагер - Полша, Унгария, Словакия и Чехия - формираха Вишеградската група. Съществува и т.нар. Средиземноморски клуб (Club Med) на южните държави, често оглавяван от Гърция. Трите балтийски държави Литва, Латвия и Естония пък са обединени от общото си минало на бивши съветски републики. Има и Нордически клуб – на държавите от Северна Европа, в който по-сдържани са и температурите, и страстите (той включва и Норвегия и Исландия, които не са членки на ЕС).

Германия, Франция, Италия и Испания бяха единни и срещу дълговата криза

Досега обаче най-големите европейски държави рядко са усещали нужда да демонстрират своята тежест – на съвместна им мощ в областта на производството, отбраната и финансовия сектор.

Това явно се промени след решението на Великобритания да напусне ЕС и вълната от евроскептичен популизъм. Същите четири страни постъпиха по същия начин и през 2012 г., когато обявиха програма за растеж в размер на 130 млрд. евро, за да измъкнат Европа от дълговата криза, която беше риск за еврото.

Срещата на "Страховитите 4" обаче не включва нищо специално или изненадващо. Всъщност лидерите на четирите държави изглежда се фокусират главно върху обсъждането на общ отговор на предложената от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер Бяла книга с пет потенциални сценария за бъдещето на ЕС, които предстои да се дебатират, отбелязва онлайн изданието "Политико".

Съгласуваният им отговор показва ясно предпочитание към сценарий номер 3 – т.нар. Европа на няколко скорости.

Четирите държави не клонят към евроскептичния сценарий, а призовават за по-голяма интеграция до степента, в която всяка страна е готова за нея, по теми като отбрана, сигурност, данъци, социална политика и др.

По същество форумът е демонстрация на единство преди предстоящите срещи на върха в Брюксел и в Рим, както и по повод стартирането на процедурата по напускане на Великобритания през март.

И все пак идеята за "Европа на много скорости" остава спорна, тъй като потенциално включва различни класи на членство в съюза, замислен като партньорство между равни.

Основната цел на дискусията във Версай бе около декларацията, с която ЕС ще отбележи 60-та годишнина от раждането на Римския договор в края на този месец. Документът ще се обсъжда и в петък на срещата в Брюксел, в която Великобритания няма да участва.

Днес тази идея е необходима. В противен случай Европа ще експлодира

За някои от страните основателки на ЕС идеята "Европа на много скорости" е признаване на реалностите и предлага легитимност на онези страни членки, които искат по-бърза интеграция. "Днес тази идея е необходима. В противен случай Европа ще експлодира", заяви френският президент пред "Монд".

По-новите страни членки съзират заплаха и смятат, че идеята е опасна. Те се притесняват, че целта за Европа на различни скорости променя идентичността на съюза, открива пътя за различни класи на членство и изостря разделенията между Изтока и Запада по въпросите за миграцията, парите, върховенството на закона.

Тревогата на по-новите страни членки

При съществуващите разногласия между страните членки по теми като еврозоната и мигрантската криза, трябва да се подхожда внимателно към предложението за Европа на много скорости, коментира пред "Файненшъл таймс" високопоставен представител на ЕС, започнат с разговорите. "В противен случай всичко ще се сведе до дебат дали си подходящ или не си подходящ...дали заслужаваш да си член на този клуб".

Някои страни от Източна Европа и Балтика реагираха тревожно още миналия месец, когато Ангела Меркел публично защити идеята за "различни скорости" – на страните да се даде не само по-голяма гъвкавост по отношение на това колко бързо да се интегрират, но и допускането някои сфери на интеграция да бъдат върнати назад, замразени или ускорени.

Визията на Меркел е комбиниран подход на петте модела, очертани от Юнкер. Германския канцлер заяви аспирации към Европейски съюз, който прави по-малко неща, но по-ефикасно. Когато е необходимо, това ще означава засилване на колективните действия сред желаещите страни – например в областта на банковия надзор или единната имиграционна политика, като в същото време се прекрати задължителната координация на ниво ЕС в други сфери като регионално развитие, здравеопазване или някои социални политики.

Практически това би дало по-голям простор за дисиденти в рамките на ЕС, като в същото време позволи на Германия да спазва по-голяма дистанция от страни, възприемани като изоставащи – например Гърция.