Чуждите инвестиции у нас трайно по-ниски, но по-устойчиви

Спадът на преките чужди инвестиции у нас се задържа на 1.1-1.2 млрд. евро годишно през последните четири години, но въпреки че вложенията намаляват, те са по-устойчиви и имат по-голям принос за българската икономика. Този извод направи председателят на Асоциацията на банките в България и шеф на "УниКредит Булбанк" Левон Хампарцумян по време на форум на "Форбс" за Централа и Източна Европа, състоял се в Букурещ.

В миналото чуждите инвестиции са били източник на финансиране за държавите, в които вътрешните спестявания са били ограничени, включително България. Днес вече ясно се вижда тенденция на промяна на ролята на преките чуждестранни инвестиции като източник на ноу-хау, нови технологии и нови управленски практики, посочва Хампарцумян, цитиран в съобщение на банката.

Ако преди години чуждите инвестиции в България бяха насочени към недвижими имоти и строителство и това доведе до нездравословно разрастване на бранша, то сега една трета от преките чуждестранни инвестиции са насочени към производството, друга една трета в енергийния сектор, а останалата част се поделя между търговията, транспортния, строителния и селскостопанския сектор, коментира банкерът.

Според него фактор с огромно значение за възстановяването на българската икономика безспорно е износът. През второто тримесечие на 2014 г. в реално изражение износът на стоки и услуги вече е над пика си от преди шест години. Износът на суровини обаче достига 40% от общия износ на стоки, като през 2014 г. този дял почти не се е променил в сравнение с началото на XXI век.

Освен, че е признак на изостаналост на икономиката, големият дял на суровините в структурата на износа е проблем, тъй като няма условия за създаване на нови работни места“, се казва още в анализа. Като друга слабост на българската икономика е посочена високата задлъжнялост в сектора на недвижимите имоти и строителството, което ще продължи да тежи върху темповете на икономическо възстановяване в краткосрочен и средносрочен план.

"Икономическата среда след кризата се характеризира с по-голяма сложност и по-ограничено предлагане на капитали“, коментира главният изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк". Той обясни още, че потенциалът за растеж е ограничен допълнително от загубата на работна сила и известно нарастване на емиграцията. „Днес банките в Централна и Източна Европа са изправени пред предизвикателството да управляват риска по-добре от всякога и да работят с по-силни капиталови и ликвидни буфери“, анализира ситуацията в региона Левон Хампарцумян.

По думите му банковият сектор трябва да съсредоточи усилия в развитие на малки и средния бизнес и в сектора на селското стопанство, които имат потенциал да бъдат двигател за развитие на икономиката. Левон Хампарцумян направи сравнение между румънския и българския банков сектор, като посочи, че те имат сходни проблеми, но и у нас и в северната ни съседка банките няма как да бъдат двигатели на растежа, а само могат да го следват.