ЧВК "Вагнер" – всичко, което бихте искали да знаете за Русия на Путин

Представете си, че "Ню Йорк таймс" публикува статия с твърдение: шефът на фирма, която организира и обслужва приеми в Белия дом, едновременно с това води малка лична война за петролно находище, контролирано от режима на Башар Асад в Сирия, с помощта частната военна компания Blackwater (към момента преименувана на Academi)? Аз се опитах и не можах.

Доставчикът на Кремъл и настъплението в Дейр аз Зур

Има предположения, че именно това се е случило в Сирия. Ако се вярва на серия разследвания на сайта "Фонтанка", доставчикът на Кремъл Евгений Пригожин се е заинтересувал от петролното поле в района на Дейр аз Зур, което е контролирано от кюрдите и сирийската опозиция. Бойци от Частна военна компания "Вагнер" (ЧВК Вагнер) са се отправили да го отнемат от сегашните му стопани, но внезапно се оказали под силен обстрел от страна на американците. Пригожин опровергава това, но останаха маса необяснени факти плюс заплахи, които незабавно започнаха да бъдат отправяни към автора на материала – журналиста Денис Коротков.

В тази незавърешена история, като във "Вишнева градина" на Чехов, е цялата съвременна Русия – плътна сива зона, в която никой никога в нищо не може да бъде уверен. Впрочем, има и константа – властите, както винаги, демонстрират своята основна черта – некомпетентност.

Руските наемници - под покровителството на Кремъл, но без защита

Не може прессекретарят на президента да отрича присъствието на руски граждани в Дейр аз Зур, а два дни по-късно прессекретарят на външното министерство да го потвърждава. Невъзможно е да се предприеме атака срещу позиции, защитавани от въоръжените сили на свръхдържава номер едно, и да се очаква, че това ще се размине без последствия. Не бива да се подкопават по този начин останките от доверие между Русия и САЩ, но главното е – в името на какво?

Работещите за ЧВК са като наемници: те не носят отличителни знаци, воюват за пари и, ако се вярва на "Фонтанка", решават въпроси, имащи, меко казано, далечно отношение към борбата с "Ислямска държава". Но в същото време те са и като военнослужещи, които се евакуират с военен транспорт и се лекуват в болници на министерството на отбраната. Тоест, с парите на данъкоплатците.

По време на войната в Ирак имаше частни военни компании, сключили договори с Пентагона. Американското правителство съвършено открито харчеше парите на своите граждани, за да понижи риска за професионалните военни и да компенсира недостига на военнослужещи в крайно сложни обстоятелства.

В Русия наемничеството (все още) официално се смята за углавно престъпление. Наемниците обаче се ползват с покровителството на Кремъл и министерството на отбраната. Едновременно с това те нямат никакви официални гаранции за себе си и своите семейства, за разлика от колегите си от други държави.

За Кремъл (както навремето и за Вашингтон) това е удобен начин да се намали риска за военните в Сирия, които на два път бяха "извеждани" от там. Но тук има и чисто руска специфика.

Кремъл и контингентът

Бойците от ЧВК са особен тип хора. Техните истории, ако се съди по интервютата на вдовиците им, са много типични. От една страна, те живеят в дълбоката провинция, "пари няма", "не зная къде е бил". От друга страна, знаят всичко: воювал е в Донбас и въобще, "харесва му да се сражава", получи орден в "ЛГН" и "ДНР" (двете самопровъзгласили се проруски сепаратистки републики в Източна Украйна -бел.ред.) и "беше уважаван човек". И стандартното:"Аз го умолявах да остане, но той все пак замина".

Руските доброволци, воюващи на страната на сърбите в Босна през 1990-те години, изглеждаха ексцентрици. Днес в Русия има цяла наемническа индустрия. Това е голям сенчест бизнес с участието на държавата. Тази индустрия обезпечава своего рода социален лифт, а освен това дава смисъл на живота на определен тип мъже от депресивните райони.

В същото време за руските власти е много важно плътно да контролират и да държат тези хора по-далеч от страната, особено ветераните от необявената война с Украйна. Много от тях воюват не само за пари, но и за идеята си за велика и могъща Русия. Те смятат Путин за "слабак", който се е отказал да завоюва цялата Украйна и въобще, твърде много се церемони както със Запада, така и с вътрешните врагове. За Кремъл такъв контингент в Русия е напълно ненужен – той е неуправляем и непредсказуем.

Затова пък той се оказа с много защитници, при това съвсем неочаквани. Опозиционната интелигенция се хвърли да защитава в социалните мрежи "жертвите на режима на Путин".

"Помислете, да живееш в Асбест и да получаваш 18-20 хиляди рубли! Разбира се, те отиват на война!". Това пишат хора, които сами никога не биха направили такъв избор. Те също така разобличават безсърдечието и "либертарианския фундаментализъм" на онези, които се осмеляват да мислят, че наемниците сами избират съдбата си.

Събудете се!

Господа, събудете се! Не повтаряйте грешките на чеховските интелектуалци, безкрайно и мъчително страдащи за "народа", а след това оказали се негова първа жертва през 1917 година.

Първо, народът не търси вашето съчувствие. Второ, представата за "простите хора" като морални инвалиди, неспособни да направят избор между бедност и убийство под наем, унижава същите тези съграждани, на които съчувствате.

Много хора могат и правят този избор – наемат се да работят на север, преместват се в друг район, минават в сенчестия бизнес като нелегални работници. В края на краищата, отиват в същата тази армия с контракт – ако здравето им позволява.

Всички разбират всичко, включително жените и вдовиците – прочетете интервютата им.

Трето, във всяка страна е пълно с хора, които обичат да воюват и много бойци от частните военни компании биха се отправили към Донецк или Сирия дори при далеч по-благоприятни обстоятелства. В края на краищата, наемник – това е вид професия, дори със свой специфичен кодекс на честта.

Бездарна власт, лукави поданици, инфантилна интелигенция...Остава да се перефразира същият този Чехов: "Цялата Русия е наша детска градина". Само дето оръжието не е за игра.

*Константин Егерт е руски журналист, водещ на програма в телевизия "Дождь", автор на коментари в руската секция на Дойче веле.