"Да, България“ иска вето на закона на Пеевски за КТБ

Дясната партия "Да, България" настоява президентът Румен Радев да наложи вето на приетия от парламента с помощта на ГЕРБ закон "Пеевски" за КТБ, който със задна дата обезсилва куп сделки и залага непредвидими последствия за стопанския оборот.

Партията на Христо Иванов вече е внесла официално искането си в президентството, като го е подкрепила с детайлна юридическа обосновка.

Законопроектът, внесен от Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид от ДПС, бе силно прегърнат от синдиците на КТБ, които се надяват чрез него да получат предимство по хиляди дела, които водят за най-различни активи на фалиралата банка.

"Законът противоречи на основополагащи за българския конституционен модел принципи, противоречи и на правото на ЕС. Законът предлага решения, които са обратни на съвременните стандарти за производствата по несъстоятелност", смятат от "Да, България". Според партията разпоредбите на закона са формулирани по начин, който ще доведе до правен хаос, а освен това те не кореспондират с мотивите на вносителите.

Законопроектът бе лансиран с благовидния предлог, че чрез него ще се върне част от откраднатото от КТБ. Оказа се, че три години и половина след вторичното разграбване на фалиралата банка чрез незаконни цесии и прихващания, направени най-вече по време на квестурата, назначена от БНБ, съдружието ГЕРБ-ДПС се е загрижило за проблема и ще връща откраднатото.

Проектът на Пеевски най-общо предвижда обезсилване със задна дата на цесиите и прихващанията, направени по време на квестурата на КТБ, чрез които банката загуби около 850 млн. лв. Това бе направено чрез промени в Закона за банковата несъстоятелност, като изрично бе посочено, че сделките ще се считат за недействителни, независимо от броя на прехвърлянията.

Президентът има правомощия и да сезира Конституционния съд. Нарушен е принципът на правовата държава, включващ правната сигурност, предвидимостта и стабилността на правния ред, а също и изискването нормативните актове да бъдат ясни, точни и безпротиворечиви. Засегнат е и друг компонент на принципа на правовата държава – изискването законно придобитите права да се закрилят и да не се засягат от ретроактивни мерки, смята партията.

Според "Да, България" противоречията на текстовете противоречат и на правото на ЕС, но това може да бъде установено категорично само от Съда в Люксембург.

"Въвеждането на петгодишен срок за завеждане на отменителни искове противоречи на целите на производството по банкова несъстоятелност, посочени в чл.2 от Закона за банковата несъстоятелност, а именно "да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката”, посочват от "Да, България".

"Удължаването на сроковете за провеждане на производствата по несъстоятелност в контекста на банковата несъстоятелност е решение, което е обратно на настоятелните препоръки на Световна банка за приемане на законодателство, което да ускори производството по несъстоятелност", твърдят от партията.

"Считаме, че Законът за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от Народното събрание на 9 февруари 2018 г., носи белезите на извънредно законодателство, което противоречи на фундаментални принципи на правовата държава, заложени в Конституцията на Република България, и ще доведе до правен хаос, вместо до повишена ефективност на банковата несъстоятелност", пише в заключение Христо Иванов.