Ти си това, което четеш

Да живее международното положение (и вътрешното)

Тривиални речи, битово заяждане и тягостно усещане за дежа вю в първия ден на новото правителство

Сн.: БГНЕС

Наблюдавайки тягостната картина на тържественото уж заседание по встъпване в длъжност на кабинета "Борисов 3", човек си дава сметка, че сравнително честата смяна на правителства в последните години превърна моментите на тяхното начало и край в тривиално преживяване. Да избутаме и тоя ден. И тоя мандат - докъдето дотам.

"Стана рецидив да я връщам (властта - бел.ред.) и хората да ни подреждат пак", каза Бойко Борисов с известно чувство на обреченост по време на церемонията в Министерския съвет, поемайки отново кормилото на властта от служебния премиер Огнян Герджиков.

На 4 май 2017 г. Бойко Борисов за трети пореден път положи клетва като министър-председател. В поздравителния си адрес към него германският канцлер Ангела Меркел заявява, че това е "феноменален успех" и го поздравява за куража.

"Както виждате, нито тщеславие има, нито радост. Но ако трябва да служим на държавата, трябва да служим сега, въпреки всички тези трудности", коментира трикратният министър-председател в дух на смирение след като положи клетва в парламента.

Неговият трети премиерски мандат го прави най-успешния български политик на прехода, колкото и да изглежда това странно, като се има предвид, че в "епохата" на неговото управление, прекъсвано за кратко от три служебни кабинета и един редовен, България си остава най-бедната и корумпирана страна в ЕС, а според други класации – една от нещастливите в света.

Заставайки на парламентарната трибуна да произнесе програмното си слово, Борисов дори не направи опит да прикрие досадата си – като че най-важното беше да се отметне процедурата.

По волята на българския народ ГЕРБ и "Обединените патриоти" поемат отговорността за управлението на страната през следващите четири години в исторически за света и Европа момент - политическа несигурност, икономически проблеми, религиозни противоречия, нестабилност в региона, заяви той.

Освен трудното и сложно "международно положение", другият му аргумент да прави коалиция с националистите е този, че в този състав на парламента друга алтернатива нямало.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова, която още в първия ден на новия парламент заяви, че състезанието (с ГЕРБ за властта -бел.ред.) не е приключило и се "намираме на полувремето", очаквано обяви как партията й ще е и опозиция, и алтернатива на кабинета "Борисов 3". Амбицията това да бъде демонстрирано още в първия ден на правителството се реализира не само чрез дългата реч на самата Нинова, но и подготвените изказвания на дузина червени депутати, които се надпреварваха да взимат думата. В редиците на ГЕРБ не пролича никакво желание да им отговорят – говорете си, не ни пречите. За сметка на това "патриотичното" крило на пленарната зала звучеше като сподавена агитка на футболен мач, тук там озвучавана от подвиквания от място.

Доколкото стана ясно, избраната от социалистите стратегия за атака към правителството е да дразнят националистите, като им натякват как са отстъпили от най-идиотските си обещания като задължителното изучаване на дисциплината "Патриотизъм" в училище, въвеждане на образователен ценз за гласуване, издигане на националния флаг пред всеки храм и пр.

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов не издържа и отвърна на Нинова, че чете предизборните им обещания от 2014 г., а тя го опроверга размахвайки разпечатан лист, за който каза, че е от тазгодишната им програма.

Другите критики и претенции на социалистите към новото правителство могат да се обобщят с непреходния за светогледа им реторичен вопъл от началото на прехода "А кой ще ни даде пари?!". Ако зависи от БСП, още утре ще бъдат повишени всички пенсии, доходи и социални плащания, а държавата ще поеме икономиката на ръчно управление.

Така денят по встъпване в длъжност на новото правителство мина в тривиални речи и битово заяждане. Никакъв ентусиазъм. Абсолютно никакъв опит да се адресират най-болните проблеми на страната като тези с корупцията, пропадането на правовата държава, зависимите медии. Никаква воля за каквито и да е реални реформи и модернизация на държавата, които биха били реалната притегателна сила за талантливите млади хора, които да останат в България. В това отношение управляващи и опозиция са в пълна хармония -  равнис по популизма и да внимаваме да не засегнем баланса на скритите бизнес интереси и правилното разпределение на едрите обществени поръчки, докато вдигаме врява за 200 или 300 лева минимална пенсия.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари