Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Дали чашата е полупълна, полупразна или... счупена

32 коментара
Дали чашата е полупълна, полупразна или... счупена

Около 24 май – Деня на българската писменост, просвета и култура, когато по правило ни заливат възхвали за българското образование – онова от Възраждането и онова от времето на комунизма, най- неясни и безадресни изглеждат посланията за настоящето. Онези, които имат някакво съприкосновение с образованието, все по-често се питат "Къде сбъркахме?" и публичната комуникация по темата се затваря в омагьосан кръг: родители обвиняват "мимикриращите" политици, които обръщат поглед към "безотговорните" родители, "предпочитащите да заработят нещо на частно" учители, докато се стигне до "недисциплинираните" ученици, които висят нонстоп в нета, за  да чатат и да менкат в  YouTube скандални видеоклипчета с бой в междучасието и разсъблечена съученичка.

Част от завършващите ученици се спасяват навреме от склерозата на българското образование и целия политически и обществен дебат за него, като заминават  да учат или работят в чужбина. Други избират да продължат тук, само за да се убедят как проблемите на основното и средното училище се мултиплицират и израждат във висшето.

В момента всеки опит за диагностициране на проблема по различен начин определя дали чашата е полупълна или полупразна. Има и по-черногледи възгледи, според които чашата е счупена.

Последното проучване за грамотността на Програмата за международно оценяване на учениците  (PISA ) показва, че 28.7% от българските деца са под минимума по четене, а на ръба са 22.3 на сто. По математика под и на минимума са съответно 29.4 и 23.9 процента. В същото време друго изследване сочи, че 40 % от младите хора у нас смятат четенето за отживелица. Една трета от учениците от горните класове нямат идея какво е числото на квадрат, над 40 процента не са наясно кой е Чарлз Дарвин.

Въпреки ширещите се критики, че днешните ученици са неграмотни, резултатите от миналогодишния изпит по български език и литература след седми клас показват друго, казва Ваня Кастрева, директор на Регионалния инспекторат по образование в София. "Общите резултати в столицата бяха по-високи в сравнение с предишните три години", допълва тя. Освен това през последните години се наблюдава и добро усвояване на чуждия език в училище.

По отношение зачестилите случаи на насилие, Кастрева признава, че тенденцията е тревожна и че преди години е било немислимо ученик да посегне на свой учител. По думите ѝ "това се превръща в мода" и е опасно. По думите ѝ обаче проблемът е на цялото общество.

Отсъствията са си отсъствия

Спорно е дали оценка за поведение ще промени ситуацията. Според Кастрева  такава оценка по никакъв начин не би трябвало да е обвързана с резултатите на децата при усвояването на учебния материал. От опита си като училищен директор тя разказва, че такава оценка за поведение е имало по вътрешен правилник и се е вписвала в бележниците, като е оказвала влияние върху успеха за стипендия в училището, което се явява вид стимул за учениците.

Друга тревожна тенденция е на масовите отсъствия от училище. По думите на Кастрева вече е размита границата между извинени и неизвинени отсъствия, тъй като учениците намират начин да се сдобият с медицински бележки. "В чужбина не се прави разлика между извинени и неизвинени отсъствия. Счита се, че когато детето е пропуснало определен брой часове, трябва да започнат да се търсят варианти за наваксване на материала, тъй като той няма как да е усвоен пълноценно", обясни Кастрева.

Училище без връзка с живота

Училищният психолог Иван Игов смята, че всяка промяна в обществения живот налага промяна в образователната система. "Заблуда е, че системата ни е добра, защото е прекалено информативна. Нейният максимализъм дава възможност на едни деца да се развиват, но те са само 5%-10% от общия брой, което не е честно към останалите", смята Игов.

Според него трябва да придобиват реални знания и умения в училище, които ще им помогнат в живота. Той смята, че днешните подрастващи не са много по-различни от родителите си, когато са били ученици, но животът е друг. Наскоро е било повторено изследване отпреди 18 години за уменията на учениците за справяне с конфликти. Резултатите показали, че няма съществени разлики в това какво мислят децата, какви ценности изповядват и как биха реагирали в дадена ситуация днес и преди 18 години.

"Единственият начин да се намали агресията е да научиш децата как се справят с живота и когато училището не те учи на нещата от живота, то спира да бъде ценност за теб. Спира да бъде ценност и за учителите, защото и те не виждат смисъл в това, което преподават", коментира училищният психолог. Според него самите родители не се интересуват от училището като институция, а само от собствените си деца.

Като сериозен проблем Игов открои липсата на система за оценка на детския потенциал. По този начин, излизайки от училище, без да знаят в какво са силни и какво е тяхното призвание, тийнейджърите трудно се ориентират в живота и обикновено избират професия, колкото да се намират на работа. Бизнесът вече разработва такива системи за оценка на потенциала, за да защити собствените си интереси. Според Игов обаче това трябва да бъде основна грижа на държавата.

Той се позова на проучване, според което едва 2-3% от децата в училище упражняват насилие, а общо проблемните деца са около 8%. Според него лошото е, че обществото гледа само към тези 8%, без да отдава нужното внимание на можещите, знаещи и кадърни ученици.

Българските ученици виждат всички проблеми на родната система и все по-често търсят реализация в чужбина, допълва той.

Децата са добри, но какво правят институциите?

Как изглеждат проблемите през очите на училищните ръководства? Председателят на Асоциацията на директорите в училищното образование Самуил Шейнин признава, че проблемът с делегираните училищни бюджети е сериозен.

"Въвеждането им свари много колеги неподготвени. Проведоха се обучителни семинари, но дори и на най-добрите мениджъри в света им е трудно да се оправят при оскъдни бюджети."

Той и колегите му са на мнение, че единният разходен стандарт от 1 150 лева е крайно недостатъчен и по техни разчети част от училищата ще успеят да се оправят някак с тези пари до септември. Какво се случва след това? От асоциацията настояват издръжката на ученик да стане 1 350 лева, но образователният министър Даниел Вълчев е бил лаконичен в отговора си, че това няма да стане през тази година. Тъй като училищата остават на червено от новата учебна година, работна група в МОН с участието на директори търси вариант за допълнителна инжекция от 20 млн. лева, какавато сума вече е заделена.

Шейнин не приема тезата, че децата, от много добри навремето, са се превърнали в неграмотни и побойници сега: "Децата са такива, каквито ги правим ние. Наши ученици са ни прославяли и преди по света, правят го и сега. Децата ни по принцип са добри."

"Защо полицията и общината не правят нищо, когато заведения сервират алкохол и продават цигари на учениците?" - попита той.

Четете ли учебници?

По отношение на обърканото учебно съдържание Шейнин признава, че институциите са в дълг към децата. Той не отрича, че толерирането на едни или други учебници с не дотам добро съдържание в интерес на определени издателства е възможно.

Не дотам оптимистичен обаче е гласът на родителите. Много от тях четат уроците на децата си и недоумяват как е възможно учебното съдържание да претърпи подобна промяна от тяхно време до днес. Друга част са сериозно затруднени да решат поставените на невръстните им деца задачи. Родители, чиито деца учат в различни училища, споделят, че учебниците на отделни издателства се разминават и в изложение на фактите. А бисерите от учебници в родителските форуми в Интернет са неизброими.

Според Димитрина Ставрова, координатор на Движението на родителите за качествено образование, написаното в учебниците не подлежи на сериозен контрол от МОН, а дали дадено пособие ще влезе в класните стаи, се диктува от сериозни икономически стимули от страна на издателствата спрямо преподавателите.

Спираловидната система на надграждане на материала според нея е поредната заемка от чуждите практики, приложена в българската действителност, без да се помисли целесъобразно ли е това. "Системата на надграждане сама по себе си не е лоша, но би било да се потърси някакво съчетание между различните модели, така че да отговарят на потребностите в България", смята тя.

А по отношение на това, че учителите трябва да са тези, които да сигнализират децата за нередности в учебниците, Ставрова разказа пример, в който учителка се опитала след стачката да обясни на учениците, че в учебника по български език погрешно думите не се пренасят с тире на следващия ред. Това провокирало реплика от неин ученик: "Министърът затова не иска да ви увеличи заплатите, понеже сте неграмотни".

Подреждането на пъзъла

Християн Даскалов, който сега завършва училище и е част от мащабно рекламираната "продукция" на МОН - матури 2008, политическата и социалната реалност е причина не само за агресията на днешните млади хора, но и за хаоса в образованието.

"Слагането на ред в образователната система ще дойде като следствие от подобряването на средата у нас като цяло", смята той. Според Християн и негови съученици трябва да бъде намерен балансът между получаването на енцикплопедични знания и придобиването на реални умения, които ще бъдат полезни на младите хора в живота. "Това обаче трябва да стане внимателно, защото, ако се вземат парчета от пъзел и те не съвпадат, ще стане още по-зле."

В момента като че ли има обществен консенсус за това, че образованието е в криза, но би могло да стане и по-зле. И докато чакаме да се появи обединителна идея как да се оправи обществото, а с него и образованието, то поне може да се изисква "отговорните фактори" в системата съвестно да си вършат работата. 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

32 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. ANTIKOMUNIST
    #33

    ...

  2. ANTIKOMUNIST
    #32

    SELIANI NE6TASTNI

  3. ANTIKOMUNIST
    #31

    ........

  4. ANTIKOMUNIST
    #30

    NARODNIA SUD ZA TEZI DEGENERATI

  5. wute
    #29

    Проблемът ще се реши от само себе си...В близките 10 години ще останат само циганските деца,за тях няма нужда от у4илище...

  6. Lermontov
    #28

    V Konstitucijata trjabva da se zalozhi: experimenti s obrazovanieto ne se pravjat

  7. Даскала
    #27

    та какво остава за децата.

  8. потърпевш
    #26

    започна разни дърводелски реформи в образованието и още не може да им се сложи край. Тогава се появиха специалностите "оператор на бичкия", вместо дърводелец и "оператор на биологична единица", т. е. овчар. Помните ли? Сега също се измислиха разни профили, не значещи нищо. "Публична администрация"-нито юрист, нито писар. Що е то? "Мениджмънт по.."-нито икономист, нито юрист. Що е то и какво се учи там?

  9. 800
    #25

    Nai-golemiat komunizam beshe v Bg.Zatova porajeniata sa nai-golemi.Niama opraviane, vidia se.Sega, kato doidat izborite, idete za gabi i v nikakav sluchai ne glasuvaite za Kostov

  10. 0000-2008
    #24

    Варварщина е затрила много от данните за Българската история преди официалното приемане на Християнството при Цар Борис Първи.Все пак се знае със сигурност, че много Българи са приели Христа още преди това.Вероятно Българският Кан Кубрат, учил в Християнски Константинопол и личен приятел на Византийския император, е приел Християнството през 7 век след Христа.Вероятно Българинът Авитохол -- още по-рано.При Цар Борис Първи и след него Българският Християнски Дух или Християнският Български Дух са

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.