Данъчният рай на гръцките корабособственици ще продължи и при СИРИЗА

Новото гръцко правителство иска европейските данъкоплатци да поемат допълнителна тежест чрез орязване на многомилиардния гръцки дълг, но в същото време много от най-богатите гърци и техните компании са освободени от данъци.

Гръцките корабособственици и семействата им печелят милиарди от круизни превози и карго, но не плащат почти никакви данъци, пише германският в. "Билд".

Член 107 от конституцията на Гърция гарантира: Печалбите на корабособствениците (17 млрд евро през последната година) са освободени от данъци.

По същия начин са освободени и доходите от продажба на кораби. И дори частният доход на собствениците на плавателни съдове не се облага. Единствено на карго корабите се налагат минимални данъци (в зависимост от размера на плавателния съд).

По този начин династията Ниархос, например, е натрупала активи от около 3 млрд евро от корабоплаване.

Сега Гърция отново е заплашена от банкрут. Правителството не разполага с 12 млрд. евро, необходими през март за погасяване на външни заеми и за заплатите на държавни служители, пенсии и др.

Новият министър-председател Алексис Ципрас и финансовият му министър са на обиколка в европейските столици, за да се опитат да постигнат съгласие за облекчаване на дълговото бреме и предоговаряне на условията с кредиторите, включващи стриктни мерки за икономии и увеличаване на приходите.

Преди да спечели изборите на 25 януари, лидерът на радикалната лява партия СИРИЗА обещаваше да въведе данък "богатство" и да обяви война на олигарсите. Той се заканваше да посегне и на корабособствениците и техните щедри данъчни привилегии. В последните месеци обаче Ципрас запази мълчание на тази тема, припомня агенция Ройтерс, като отбелязва, че корабоплаването и туризмът са сред малкото индустрии, в които Гърция е конкурентноспособна в световен мащаб.

След като пое управлението, правителството на СИРИЗА влезе в конфронтация с ЕС, настоявайки за отхвърляне на бюджетните ограничения, предоговаряне на дълга и спиране на приватизацията. В същото време позицията му спрямо милиардерите – корабособственици си остана безкрайно отстъпчива.

"Тук сме, за да решаваме проблеми, а не да създаваме нови", заяви министърът на икономиката Георгиос Статакис, цитиран от Ройтерс. "Ще има диалог, дискусия, ще търсим възможно най-доброто решение", добави той.

Този подход вероятно отразява икономическите реалности. Гръцките корабни магнати развиват дейността си в предградията на Атина или пристанище Пирея, но повечето от компаниите им са регистрирани на места като Маршалските острови. Фирмите често са регистрирани на чуждестранни фондови борси и обикновено плават под чужд флаг, в повечето случаи либерийски.

Всеки опит да се наложат тежки данъци след десетилетия на фискална свобода може да предизвика масово напускане на олигарси и бизнеси, които са големи работодатели, което още повече да влоши състоянието на икономиката.

Симеон Париарос от атинската корабна компания Euroseas, която се листва на нюйоркската борса, се съмнява, че правителството на Ципрас би направило някакви бързи промени, засягащи корабособствениците. Според него през следващите месеци едва ли ще се случи "нещо драматично" в тази посока. Не смятам, че дори това ляво радикално правителство би посмяло да постави на риск такава важна за страната ни индустрия, коментира Париарос пред Ройтерс, като се позовава на среща между СИРИЗА и Съюза на гръцките корабособственици.

Гръцки компании оперират едни от най-големите в света танкери и кораби за насипни товари. Според бившия финансов министър Гикас Хардувелис, те съставляват 43% от европейския флот и 15% от световния.

Хората, които ще изгубят, ако правителството посегне на гръцките корабособственици, ще бъдат моряците и хората, работещи в офисите, твърди Джон Фараклас, независим корабен брокер в Лондон и съветник на бившия гръцки министър по корабоплаването. Никое гръцко правителство няма да направи това. Има и офшорни инвестиции също така, които ангажират голямо количество хора из цялата страна, допълва той.

Гръцкото корабоплаване осигурява 7% от брутния вътрешен продукт на страната. Докато корабните магнати се възползват от либералния данъчен режим, приносът им към страната не се подразбира от самосебеси.

Гръцкото корабоплаване трябва да е много конкурентно на световната сцена. Ако ситуацията в Гърция се влоши, те ще се преместят другаде заедно с най-важните си служители, коментира анализаторът Александоръс Аргирос от независимия инвестиционен посредник в шипинга Axia Ventures. "Те не са обвързани със своите активи, които плават по целия свят, което превръща този бизнес в много по-мобилен“, допълва той.

Корабособствениците са защитени от конституцията, което означава, че няма как да бъдат увеличени данъците, които те плащат, без ревизия на основния акт“, коментират представители на СИРИЗА. "Ще бъде дадена възможност на този бизнес да подпомогне и да участва в спасяването на икономиката“, коментира още източникът от партията.

Въпреки всички тези знаци, че олигарсите ще бъдат пощадени и от СИРИЗА, информирани източници са коментирали пред Ройтерс, че гръцки корабни компании са се подготвили с извънредни планове за предислоциране под друга юрисдикция – като Монако или Лондон.

В същото време съюзът на германските данъкоплатци настоя остро коалиционното правителство в Берлин да усили натиска върху Гърция, която да си събира данъците от корабособствениците. Преди германците да бъдат призовани да си отворят портфейлите, гърците трябва да си поискат парите от собствените милиардери, настояха те.

В средата на миналата година германското сп. "Шпигел" посвети статия на данъчните облекчения, които важат за гръцките корабособственици. Цитирано бе проучване, според което те поръчват нови кораби с ритъм, който по никакъв начин не показва наличието на криза в корабоплаването. По-конкретно, през 2012-a, гръцките корабособственици са поръчали построяването на 275 нови кораба на обща стойност 10 милиарда евро. Освен това поне толкова са купените кораби от други фирми.

Само през първата половина на 2014 стойността на поръчките за нови кораби и закупуването на кораби втора ръка възлиза на 5 милиарда евро. "Тези пари излизат от нашите джобове”, заявил пред изданието председателят на Асоциацията на гръцките корабопритежатели Теодорос Вениамис.

В статията се посочва, че една от основните причини за високата ликвидност на гръцките корабособственици в разгара на икономическата криза е фактът, че плащат минимални за мащабната си бизнес дейност данъци.

"Шпигел" се позовава на данни от международни проучвания, според които от 2002 г. до средата на 2014 г. гръцките компании не са платили данъци за сума от поне 140 милиарда евро. В допълнение, благодарение на 58 специални законови постановления около 800-те гръцки фамилии в бизнеса не плащат никакви данъци. От изданието подчертават, че никъде другаде в света корабособствениците не са толкова защитени от данъчни тежести колкото в Гърция.

В отговор на тази забележка Вениамис посочил, че корабособствениците плащат данъци "в качеството си на граждани, както всички останали”. Но в статията се допълва, че според предоставени от гръцки синдикални организации данни, през 2012г. корабособствениците са платили като частни лица данъци в размер на 15 милиона евро. В същото време гръцките моряци, които работят на корабите им, са платили данъци в размер на 55 милиона евро.

След натиска, на който бяха подложени корабособствениците, обещаха да плащат двоен данък върху тонажа на корабите си през следващите три години и нарекоха това "доброволен принос”.