"Дънди" пусна държавата в златната концесия

След двугодишен мълчалив отказ от страна на екоминистерството за инвестиция на канадската компания "Дънди Прешъс Метълс", преговори за вдигане на отчисленията за хазната и жалба срещу България в Европейската комисия, държавата бе допусната в концесията за златната мина край Челопеч.

Компанията и правителствената работна група по проблема са договорили нови параметри на концесионния договор, които обвързват исканото от "Дънди" увеличение на добива и преработката на металите от добиваната в златната мина руда с повишение на размера на отчисленията за хазната и влизане на държавата в проекта. Това съобщи в понеделник министър-председателят Сергей Станишев след като работната група с участие на депутатите Петър Кънев (БСП), Йордан Цонев (ДПС) и Милен Велчев (НДСВ) му докладвала резултатите от преговорите с канадската компания.

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ще разреши разширението на добива и преработката срещу учредяване на публично-частно партньорство в проекта. Държавата ще придобие чрез "Сребърния фонд" 25 на сто от дружеството, а "Дънди" ще го управлява и ще инвестира 155 млн. долара в новата инсталация.

Концесионното възнаграждение от сегашните 0.75 на сто се променя във формула с плаваща скала между 2 и 8 на сто, според борсовата цена на златото.

Това означава над 51 млн. лв. годишни концесионни отчисления, които ще отиват директно в пенсионната система, докато за 2007 г. концесионното възнаграждение за държавата било едва 1.7 млн. лв., обясни Станишев.

Екоминистърът Джевдет Чакъров бе лансирал идеята за влизане на държавата в златната концесия, като настояваше с отчисленията и дивидентите от участите в проекта да се финансират проекти в околната среда.

Сега обаче е решено те да отиват за пенсионерите и така за 10 години системата щяла да получи 700 млн. лв. от дивидентите от "Челопеч". Това е 30 пъти повече, отколкото ако бяха останали сегашните отчисления, изчисли премиерът.

Йордан Цонев допълни, че договорената пълзяща скала е при рентабилност от 10 до 60 процента и при сегашните борсови цени новото отчисление е около горната граница на възнаграждението.

При спадане на борсовите цени на златото и другите метали, ще се намалява съответно и размерът на концесионното възнаграждение.

Не бе съобщено кога може да се очаква подписването на анекса към концесионния договор, като най-вероятната причина за това е, че т. нар. Сребърен фонд, в който трябва да влизат постъпления от приватизация и от концесии, не е структуриран. Неговото създаване е заложено в тазгодишния републикански бюджет, но реално все още не съществува.

Отделно "Дънди Прешъс Метълс" се ангажират с изготвянето на технико-икономическа експертиза за добив на метали за космическата и военната индустрии като селен, германий и др. Компанията също така изцяло ще обезпечи финансово техническата рекултивация и възстановяването на околната среда, допълни Станишев.

В отговор на разрешената им инвестиция "Дънди" ще оттегли жалбата си в ЕК, която застрашаваше България с откриването на наказателна процедура заради неспазване на ангажиментите ѝ по присъединителния договор за защита на бизнес интересите.

Това, че канадците ще оттеглят жалбата си, обаче не означава автоматично, че ЕК ще прекрати процедурата по проучване на обстоятелствата по случая със забавената инвестиция.

"Имам писмо от компанията, в което се потвърждават договорените параметри и, че ще оттеглят жалбата си в Брюксел", каза Станишев. Цонев допълни, че "Дънди" обещала да направи всичко възможно за изчистване на имиджа на България.

"Казусът бе използван за несправедливи обвинения към България за влошен бизнес климат и дори за наличието на условия за корупция", коментира премиерът и изрази надежда това да се промени. По думите му сегашните параметри защитавали напълно националните и обществените интереси.