ДАНС е профилактирала източниците на медиите, но не и рискови банки

ДАНС не е обърнала никакво внимание на евентуални рискове за националната сигурност от т.нар. "гнили ябълки" в българската банкова система в разгара на финансовата криза през 2008 и 2009 година. За сметка на това спецагенцията е профилактирала "източниците на медии и сайтове", които са разпространявали информация за финансовите институции. Това става ясно от декласифицираните доклади на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) от първите две години на съществуването ѝ, които бяха представени на Mediapool в отговор на запитване по Закона за достъп до обществена информация.

Редакцията получи целия доклад на агенцията за работата ѝ през 2008 г., както и този за 2009 г., който по неясни причини е редактиран. Срокът на поверителност и на двата е изтекъл. И в двата документа преобладават общи констатации, изчистени от конкретни имена и факти.

В доклада за 2008 г., който е първият след самото създаване на спецагенцията в началото същата година и е бил представен на тогавашния премиер Сергей Станишев, пише, че "ДАНС е осъществявала противодействие и на действия", насочени "срещу стабилността на финансово-кредитната система". Въпросните действия обаче не са били насочени към проблемните фактори в самите банки, а към факторите на общественото мнение.

"Агенцията предприе мерки по отношение на опитите за манипулиране на медиите и информационното пространство в Интернет със съобщения за финансовото състояние на отделни банки с цел негативно въздействие върху тяхната ликвидност и за прокарване на корпоративни интереси", пише в доклада на ДАНС, без да се уточнява какви мерки точно са предприети и срещу източниците на кои медии. Докладът е твърде лаконичен по отношение на банките. В него се споделя, че прането на пари създава риск за сигурността, но не прави връзка между това престъпление и възможността прането на пари да се извършва със съдействието на високопоставени служители в банките.

В доклада на спецагенцията за следващата година също не се говори за евентуални рискове, свързани с банки, но вече няма опорни точки за проблеми медии и техните източници на информация.

Периодът 2008-2009 г. съвпада с избухването на световната финансова криза, която разтресе банките в САЩ и Европа. Това е и времето, когато у нас Корпоративна търговска банка (КТБ) започна неудържимия си растеж. На фона на конюнктурата в страната и Европа тя беше оазис на просперитета. Към края на 2008 г. КТБ имаше активи в размер на 2.1 млрд. лв., или около 3% от цялата банкова система. След няколко кризисни за българската икономика години КТБ увеличи активите си повече от 3 пъти, достигайки номинално изражение от 7.45 млрд. лв. в края на 2013 г.

Тази експанзия бе спонсорирана и с парите на най-големите дружества, които бяха депозирани там ( 35 на сто от средствата на всички държавни предприятия по данни от средата на 2009 г., за да достигнат 48% през 2013 г.). КТБ за кратко се превърна в четвъртата по големина банка в България.

През 2008 г. на медийния пазар се появява непознат собственик, който не просто изкупува съществуващи медии и създава нови, но и завзема огромна част от разпространителската мрежа, както и печатницата ИПК "Родина“. Купувачът е Ирена Кръстева, майка на Делян Пеевски. Сделките са финансирани с кредити от КТБ.

ДАНС обаче очевидно не се интересува от подобни събития и тенденциите, които те очертават, или поне не намира за нужно да ги отбележи в докладите си.

В същия период държавата подпомогна Първа инвестиционна банка (ПИБ) с над 1 милиарда лева.

Четири години по-късно КТБ е в състояние на необявен фалит, а на държавата отново се наложи да подпомага ПИБ.

Отсъствието на информация за рисковете в банковата система може да намери обяснение през секретните грами на американското посолство, изтекли чрез "Уикилийкс", които в България бяха публикувани от сайта "Биволь".

"Главните проблеми на българските банки включват пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми“, е написал още през 2006 г. посланик Джон Байърли в своя грама до Държавния департамент на САЩ. Информацията гласи още: "…отпускането на кредити, свързано с пране на пари, продължава да бъде проблем при някои банки тъй като собствениците им наливат пари в свързани с тях, по-малко конкурентно-способни фирми, които нямат намерения да върнат тези заеми. Това оставя тежестта от несъбраните лоши заеми за законните инвеститори и притежатели на банкови сметки". В грамата са изброени общо осем български банки.

ДАНС обаче очевидно не отчита такъв проблем, въпреки че финансовото разузнаване се вля в спецагенцията още при създаването ѝ.

На 1 септември 2011 г. теч на информация от журналист на "Гардиън“ разсекрети всички нередактирани версии на американските дипломатически доклади. От тези доклади се разбира, че информацията за "гнилите ябълки“ в банковата система е идвала от бившия директор на Агенцията за финансово разузнаване (АФР) д-р Васил Киров. Той оглавяваше финансовото разузнаване дълги години, а след вливането и в ДАНС остана на поста си до ноември 2011 година.

От грамите се разбира, че му е оказван политически натиск да не разследва определени банки.

Отсъствието на информациите на Киров от официалните доклади на ДАНС потвърждава съмненията не просто за прикриване на информация, а и за нейното неглижиране. Което на пръв поглед изглежда необяснимо, още повече, че в самия увод на доклада на ДАНС за 2008 г. пише: "...най-висок критичен за националната сигурност потенциал са рисковете в сферата на икономиката и финансите".

Предотвратяването на престъпленията срещу финансовата сигурност остава приоритет на ДАНС и през следващите две години. Дали и какво е направено през 2010 г. е все още класифицирано с гриф "поверително".

Информационен фонд за следене на политици

От доклада за 2008 г. става ясно, че тогавашният шеф на ДАНС Петко Сертов е започнал изграждането на информационен фонд за следене на политици с цел противодействие на корупцията: "В резултат от работата на агенция са разкрити редица корупционни схеми на различни нива на управление. В процес на изграждане е автоматизиран информационен фонд, в който да се събират, обработват, систематизират, съхраняват и анализират данните за лицата, заемащи висши държавни длъжности".

Предвид факта, че в следващия доклад няма и дума за този фонд, остава висящ въпросът дали той е бил изграден и започнал да функционира. През август 2009 г., след като правителството на ГЕРБ сменя това на тройната коалиция, назначеният от Станишев шеф на ДАНС Петко Сертов подава оставка и на негово място Борисов слага Цветлин Йовчев.

Идеята е била във фонда да се събират всички данни от НАП, Сметната палата, търговските отделения на Софийския градски съд и окръжните съдилища, Комисията за финансов надзор, БНБ и търговските банки, НОИ, МВР и други министерства. Още през 2008 г. ДАНС съобщава, че работи по предотвратяването на конфликтите на интереси, както и по разкриването на несъответствия между реални и декларирани доходи.

Седем години по-късно и толкова много примери за необяснимо богатство, така и не се разбира какво точно е свършила ДАНС.

Докладът на спецслужбата очаквано премълчава и скандалното оперативно дело "Галерия", което започва през 2008 година с цел да проследи контактите на няколко журналисти. От частично разсекретено дело се знае, че са подслушвани трима журналисти, но покрай това са засечени и контактите на множество политици. По това време "сивият кардинал" в ДАНС бе Алексей Петров, най-приближеният съветник на Петко Сертов. Един от оперативните аргументи за започването на "Галерия" бяха нападките в някои медии към Петров. След идването на власт на ГЕРБ Алексей Петров се превърна в обвиняем номер 1 в републиката. Така започна делото "Октопод".

Какъв е смисълът от ДАНС?

Почти никакъв, ако се съди по предоставените на Mediapool декласифицирани доклади. Голяма част от анализите в тях приличат на заключения, които може да направи всеки по-осведомен човек от откритите информационни източници. При това положение е непонятно защо са класифицирана информация.

Все пак ДАНС посочва редица проблеми на българското общество с цел да фокусира вниманието на държавното ръководство върху тях. Въпросът е, че пет години по-късно нито един от тези проблеми не е решен, което поставя под съмнение смисъла от съществуването на аналитична структура като ДАНС.

Така например в документа за 2008 г. е посочено, че България трябва да диверсифицира енергийните си източници заради прекомерната си зависимост. Посочен е проблемът с вътрешните енергийни монополисти. ДАНС констатира, че те могат да са заплаха за вътрешната сигурност, поради което са обект на постоянен мониторинг.

На фона на тези констатации "Лукойл Нефтохим" и до днес не монтирала измервателните уреди, които трябваше да свържат данъчните складове онлайн с митниците, съгласно наредба, приета от първото правителство на Бойко Борисов през 2011 г.

През 2008 г. ДАНС установява тежкия факт, че корупцията носи риск за сигурността на страна. Много детайлно се говори за корупцията в здравеопазването и прикритата корупция под формата на "избор на екип". Този проблем и до днес не е решен.

ДАНС се хвали с разработките си, които са довели до арест на варненската съдийка (вероятно става дума за бившата шефка на местния административен съд Анелия Цветкова), както и на служител от софийската областна управа. Имало е и акция срещу митничари. Толкова за борбата с корупцията.

ДАНС говори общо за проблемите с прането на пари, трафика на наркотици и хора, миграцията от Близкия изток, нагласяването на обществените поръчки и кражбата на жици. Всички тези проблеми стоят без решение и до днес. Не само това, ами през 2014 година самата ДАНС беше заподозряна в нагласяване на обществена поръчка за доставка на автомобили.

Въпреки предупрежденията за възможен наплив на бежанци още през 2008 година, българските власти се оказаха силно изненадани от вълната в края на 2013 година. Докладът на спецагенцията за 2009 г. повтаря същите проблеми като през 2008 -а. В докладите няма анализ на проблемите пред процедурите за издаване на допуск до класифицирана информация, въпреки скандалите в миналото.

Повишената заплаха от тероризъм

Темата в развитие за ДАНС е тероризмът. През 2008 г. агенцията пише, че рисковете от тероризъм и екстремизъм в България са външно генерирани. Мюсюлманската общност не се определя като заплаха, въпреки наличието на "някои опити за въздействие" върху нея. В доклада не се казва откъде идват тия опити. Като най-голям проблем се определя социалното неравенство в тази общност. Дейността на "арабските ислямски фондации" се отчита като отслабваща.

"България е сред държавите, в които от години не са извършвани терористични актове. До момента няма установени опити, нито дори косвени индикации за подготовката на такива действия на територията на страната", посочва ДАНС през 2008 г.

В доклада за 2009 година тероризмът вече е "съществен риск". Засечени са опити за изграждане на българска територия на бази за осъществяване на терористични операции срещу трети страни. "Не могат да се изключат евентуални атаки срещу български и/или чужди обекти и лица у нас поради високата степен на неопределеност на заплахата от международен тероризъм с радикално-ислямистка основа", се казва в доклада. Две години по-късно се случи бомбеният атентат срещу автобус с израелски туристи на бургаското летище, в който 7 души загинаха и 35 бяха ранени.

*Тази статия е разработена с подкрепата на Програма достъп до информация и Фондация "Америка за България”.