ДАНС обяви риск за 400 дела, ако й отнемат ГДБОП и я върнат в МВР

Шефовете на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) предупредиха, че ако намеренията на новото управляващо мнозинство за изваждане на ГДБОП от ДАНС и връщането ѝ в МВР се осъществят, 400 дела в досъдебна фаза ще бъдат застрашени.

Председателят на агенцията Владимир Писанчев и заместникът му Ваня Стефанова, които бяха назначени на тези постове от предишното управляващо мнозинство след вливането на ГДБОП в ДАНС, бяха изслушани в четвъртък от парламентарната комисия за контрол над специалните служби.

Новото правителство на Бойко Борисов е подготвило законодателни промени, с които Главната дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) ще се върне обратно в МВР, отнемайки на ДАНС полицейските и разследващите функции, които ѝ даде миналото Народно събрание (НС).

"Постигнаха се доста големи резултати вследствие работата на служителите в агенцията, а не по информация на чужди служби. Получихме и значителни награди от чужди партньорски служби. Другото, което ни притеснява, с изваждането на полицейските функции и разследването от ДАНС, е съдбата на тези 400 досъдебни производства", заяви бившият прокурор Стефанова пред репортери след заседанието на комисията.

По думите ѝ прехвърлянето на въпросните новообразувани разследвания ще отнеме няколко месеца, а по тях предстоят процесуално-следствени действия, които ще бъдат блокирани. Стефанова се притеснява, че това би позволило на обвиняемите да променят първоначалните си показания, както и да поискат делата им да бъдат разгледани или прекратени.

Тя очерта два варианта за въпросните дела, ако работата по тях бъде преустановена заради прехвърлянето на ГДБОП в МВР – "или да се внесе дело, по което няма пълен брой доказателства и да доведе до оправдателна присъда, или прокурорът да прекрати наказателното производство поради това, че е притискан от сроковете в процесуалния закон".

"Значителна част от тези дела са по производство на операции, които сме провели сега, откакто ГДБОП мина в ДАНС", добави Стефанова, уточнявайки, че задържаните по тези казуси са около 100 и повечето са заподозрени за организирана престъпност и корупция.

Шефът на агенцията Владимир Писанчев също изрази резерви към готвената рокада между службите, заявявайки, че "като се има предвид какво се случва около страната и как се развиват обстоятелствата близо до границите, такава значима промяна в специалните служби, би трябвало да бъде доста балансирано и внимателно обмислена".

"Бяхме подложени на изключително тежки условия на работа. Първо, трябваше да направим много сложен и труден преход, който трая до края на 2013 г. На практика работата ни започна в началото на 2014 г. Това, което имаме като успехи, е за 2014 г. Не твърдя, че сме брилянтни, съвършени, че сме постигнали върха, но дадохме тласък на тази служба (ГДБОП – бел.ред.) да работи в този вид, който НС прие", добави Писанчев пред журналисти в парламента.

Запитан дали подготвените промени целят смяната на шефа на ДАНС и на главния секретар на МВР, той бе лаконичен: "Едва ли ние сме най-важните хора в този законопроект. Ако решат и тези промени доведат до това нещо, това е процес".

За смяната на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров се заговори още след встъпването в длъжност на новия вътрешен министър Веселин Вучков. За целта в промените в Закона за МВР беше вкарани изискване за стаж за поста му, което Лазаров не покрива. Подобни промени се подготвят и в Закона за ДАНС.

Владимир Писанчев бе назначен от парламента на ръководния пост в ДАНС след оттеглянето на депутата от ДПС Делян Пеевски, чието назначение предизвика масови антиправителствени протест през юни м.г., които продължиха повече от година. Заместничката му Ваня Стефанова пък бе част от прокурорския екип, разследвал аферата "Костинброд", която приключи с фиаско за разследващите.

Превръщането на ДАНС в мегаструктура с огромни правомощия, както и първоначалният избор на Пеевски за неин председател, бе остро разкритикувано от Европейската комисия, която в доклада си от януари т.г. окачестви агенцията като "хибридна" институция – от една страна, натоварена с разузнавателни функции, а от друга – с разследващи и полицейски.