ДАНС отказа да отмени решението си за зам.-шефа на Бюрото за контрол на СРС

Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) отказа да отмени решението си, с което отне достъпа до класифицирана информация на зам.-председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) Георги Гатев.

Това съобщи той пред Mediapool в четвъртък, уточнявайки, че жалбата му е била входирана в Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) преди ден и от днес тече 2-седмичен срок, в който трябва да се произнесе по нея.

Процедурата по отнемане на секретния достъп предвижда възможност ДАНС сама да отмени решението си в 7-дневен срок, след като потърпевшият го обжалва. Ако не го направи, какъвто е настоящият случай, агенцията придвижва жалбата му до ДКСИ.

"Изобщо не съм си правил илюзии, че службата ще отмени решението си, особено предвид факта, че получи таката подкрепа от страна на прокуратурата", коментира Гатев, добавяйки, че ако комисията по сигурността на информацията потвърди отнемането на секретния му достъп, той ще обжалва пред Върховния административен съд (ВАС).

Сред мотивите в жалбата си юристът бе посочил, че в неговия случай е налице "безпрецедентен подход в процедурата по отнемане на разрешението".

"Съгласно закона, ДАНС има пълно право самостоятелно да предприема действия във връзка с разрешенията за достъп до класифицирана информация, но по необясними причини в случая инициативата идва от прокуратурата, която по принцип няма компетенции по Закона за защита на класифицираната информация, освен при наличие на данни за извършено престъпление. В разрез с установената до този момент практика, прокуратурата за първи път публикува прессъобщение по такъв повод и реално изнесе факти, които не би следвало да се обявяват съгласно закона и практиката на ДАНС", твърди Гатев.

Агенцията базира решението си на данни, предварително огласени от прокуратурата, според които зам.-шефът на Бюрото за контрол на СРС се срещал с подсъдими и обвиняеми, за да им съдейства как да подават заявления за информация до Бюрото.

Впоследствие до медиите изтече контролирана информация, от която стана ясно, че прокуратурата е визирала варненския съдия Светлозар Георгиев, който гледа делото за рекет срещу Веселин Марешки, плевенския прокурор Димитър Захариев, който бе арестуван в съдебна зала, както и пловдивския прокурор Росен Каменов, който бе уличен в лобиране за обвиняеми за данъчни престъпления.

Както Mediapool съобщи по-рано в четвъртък, последният сам декларира, че огласените от държавното обвинение твърдения изобщо не отговарят на истината и той нито познава Гатев, нито се е срещал с него, нито двамата са разговаряли по телефона. По отношение на другите двама зам.-шефът на Бюрото сам призна, че ги познава.

"Не съществува забрана и не е нарушение на каквито и да е служебни задължения членовете на НБКСРС и служители на администрацията му да информират, съветват и подпомагат гражданите при подаване на молба (заявление) за проверка", посочи по този повод в жалбата си до ДКСИ Гатев.

Шефът на Бюрото Бойко Рашков пък уточни впоследствие, че заместникът му изобщо не е бил в екипите, които водят проверките по молбите на съдия Светлозар Георгиев и прокурор Димитър Захариев. Към този момент двете проверки не са приключили, като ръководителят на тази за варненския съдия дори отказа да работи по нея, след като бе отнет достъпа на Гатев до класифицирана информация.

Недоумение в целия случай буди факта, че прокуратурата имаше водеща роля, въпреки че не е установила данни за каквото и да е престъпление на зам.-шефа на Бюрото за контрол на СРС. Самият Гатев, както и Бойко Рашков, разтълкуваха нетипичните действия на държавното обвинение като координирана атака срещу институцията им, чиято цел е да ограничи контрола над използването на СРС-та. Допълнителен детайл от казуса бе фактът, че в. "24 часа" отказа да публикува интервю с Рашков, в което той критикува прокуратурата.