Държавата няма пари за чек за култура на младежите

Държавата няма около 7 – 8 млн. лв. за да осигури т.нар. "културен чек" за навършващите пълнолетие младежи. Това стана ясно по време на дебатите в Народното събрание по промените в Закона за закрила и развитие на културата. Пленарният ден не стигна за гласуване на първо четене на предложенията на БСП, внесени още през ноември.

Идеята за въвеждане на "културен чек" е на европейските социалисти. Целта е да се улесни и разшири достъпът на младите до културни събития. Към момента практиката е въведена в Италия и Малта. Българските социалисти искат да приложат италианския модел.

Идеята им обаче не среща подкрепа от министерствата на културата и на финансите. Депутати от ГЕРБ също се обявиха срещу предложението. Посещението на културно събитие трябва да е осъзнат процес, а не зрителят да има чувството, че получава безплатно парче торта, каза Диана Саватева от ГЕРБ, цитирана от БТА.

Предложението за културен чек

Промените в закона предвиждат всеки български граждани с постоянен адрес в страната при навършване на 18 години да има право да получи електронна карта за културни дейности на стойност 200 лв. За сравнение в Италия дават чек от 500 евро за култура.

Всеки младеж сам решава за какво да ги използва – за театър, кино, цирк, опера, концерт, посещение на изложба или музей, или пък да си купи книга. По предложение на министъра на културата правителството може да определи и други културни дейности, за които може да се ползва чекът.

За целта културното министерство заедно с държавната агенция "Електронно управление" ще поддържат интернет платформа, на която ще се качват културните мероприятия, които могат да посетят младежите.

Идеята е след като бъде активирана електронната карта да може да се използва до 31 декември на следващата година от навършването на пълнолетие.

Аргументите "за" на вносителите

Аргументите на социалистите за предоставянето на "културен чек" на младежите е, че сега две трети от тях нямат достъп до културни прояви. Това са предимно млади хора от малките населени места и такива от семейства с нисък социален статус.

В същото време инициативата не изисква огромни средства. През следващите години около 70 хил. - 75 хил. младежи ще навършат пълнолетие. Това означава около 14 – 15 млн. лв. годишно от бюджета при условие, че младежите използват цялата сума. Италианският опит обаче показва, че обикновено от тази услуга се възползват около половината от младите, което ще струва на бюджета не повече от 7 – 8 млн. лв., коментира Антон Кутев от БСП.

В същото време обаче младите хора могат да бъдат възпитавани чрез изкуството и да разберат, че освен чалга има и друг вид изкуство, смята Антон Кутев.

Другият плюс е, че ще се увеличат средствата за култура и ще бъдат подпомогнати артистите от всички видове изкуства. Това е чудесна възможност по някакъв начин да се подпомогне увеличаване на заплатите на артистите, каза Нона Йотова от БСП.

Аргументите "против" на кабинета и депутатите от ГЕРБ

Министерствата на културата и на финансите не подкрепят предложението за въвеждане на "културен чек".

В становището си ведомството на Боил Банов посочва, че не е направен задълбочен анализ на очакваните резултати от въвеждането на електронни карти за културни дейности. "Не е установена конкретна връзка между посочените цели – насърчаване на достъпа на млади хора до култура и въвеждането на електронна карта за културни дейности", смята Министерството на културата.

Ведомството на Владислав Горанов обръща внимание, че предложението "води до значителни допълнителни финансови ангажименти на държавния бюджет, които не са разчетени в тригодишната бюджетна прогноза".

Неведнъж обаче финансовото ведомство е вадило допълнителни и неразчетени в бюджета средства за много по-големи от евентуалните суми за култура за младежите. Последният такъв случай е отпускането на 100 млн. лв. извънредно за служителите на МВР след техен протест при откриването на българското европредседателство. Тази пари също липсват в бюджета, но за Горанов не е проблем разместването на перата, за да бъдат осигурени те.
"Предлаганият модел на финансиране няма да постигне основната си цел – да насърчи развитието на културата. Насърчаването на развитието на културата трябва да се осъществява чрез въвеждане на мерки и стимули, които са извън полето на данъчното облагане", смята Министерството на финансите.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Държавната агенция "Електронно управление" не се произнасят по философията на законопроекта, а в рамките на своята компетентност предлагат да бъдат направени промени.

Депутатът от ГЕРБ Тома Биков заяви, че има концептуален проблем със законопроекта на БСП. Целта му е добронамерена, но той засяга само младежите над 18 години, които вече са си формирали ценностите и отношението към културата, смята Биков. Според него ценностите трябва да се формират още в ранна детска възраст и за целта промените трябва да са в образованието.