Държавата планира драконовски мерки срещу некачествения ток

След като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране оряза съществено оперативните разходи за поддръжка на енергийните мрежи в страната и инвестициите в подмяна на кабели и ремонти на подстанции, за да свали цената на тока с около 4.5 на сто от 5 август, сега парламентът планира крути мерки срещу електроразпределителните предприятия (ЕРП), които доставят на бита електроенергия с по-ниско или по-високо от стандартното напрежение.

Предложенията за поправки в Закона за енергетиката бяха представени на дискусия в парламента в сряда от зам.-председателя на парламентарната комисия по енергетика Явор Куюмджиев, който е от депутат от БСП. В последните дни той даде поредица от интервюта за необходимостта държавата да защити обикновените потребители от енергийните монополисти, давайки за пример собствения си опит със спрян ток заради некоректно платена от банка през разплащателна сметка фактура за ток.

Сред обявените от Куюмджиев в отсъствието на електроразпределителните дружества намерения са доставчиците ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" да предупреждават със SMS клиентите си, че ще им спрат тока на съответната дата заради неплатена сметка, а при изключване потребителите да не дължат такса за повторно завъртане на бушона. В момента срокът, след който ще се спре захранването, ако не бъде платена сметката, е посочен във фактурата. От енергийния регулатор обаче смятат, че самият абонат трябва да посочи как да бъде предупреждаван, че ще го откачат от мрежата, тъй като в селата не всички разполагат с мобилни телефони.

Предвижда се още абонатът да има право да не си плати цялата месечна сметка за ток, ако в над 10 дни от отчетения във фактурата период на потребление електрозахранването не е било качествено. Клиентът ще трябва да подаде жалба и след техническа проверка на съоръженията на снабдяващото го ЕРП да се установи какво е било качеството на доставяната електроенергия в периода на оспорваната фактура, за да се прецени дали тя е дължима или не.

Ако пък се установи повтаряемост на некачествено електрозахранване, макар да не се дефинира какво се има предвид под това, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще има право да наложи солена глоба на ЕРП-то и да предприеме действия по отнемането на лиценза му за работа на съответната територия.

"Не е възможно в ХХІ век, в държава от ЕС да има места, в които, за да си сготвите храна да ви трябват четири часа работа на котлона или да избирате дали да си пуснете пералнята или телевизора, защото няма как да работят и двете едновременно. В собствената държава на всички доставчици на услуги няма нито един измервателен пункт, в който да има нарушено качество на ток, независимо че се намира на сто километра и обслужва един потребител”, аргументира предложенията си Куюмджиев.

Тригодишен или тримесечен срок за щети от токов удар?

Той също така иска сегашният тридневен срок за предявяване на претенции към ЕРП-ата за нанесени щети от некачествен ток да се удължи на три години. Членът на ДКЕВР Славчо Смилков обаче смята, че този срок може да е максимум три месеца, а оптималният вариант е един месец.

Срокът от три години е дълъг, това означава, че толкова време трябва да се пази цялата документация, свързана със снабдяването, която в момента се съхранява до една година, посочи Смилков.

Куюмджиев предлага при спорове за стойността на сметката за ток да се спира плащането и ЕРП-то да трябва да доказва на клиента си, че е консумирал действително начислената му електроенергия. "Сега клиентът по презумпция е виновен, той е престъпник, защото не е платил сметка от 2 лв. и му се спира тока", разгорещи се зам.-шефът на парламентарната енергийна комисия. "В другия случай – пратена му е сметка от 200 лв., когато той обикновено употребява около 100 лв., и пак виновен, и пак му се спира ток. Идеята е в такива случаи клиентът да е този, който има повече права, а доставчикът да покаже, че е сбъркал”, заяви депутатът.

Потребителят ще може да иска и проверка на електромера в избрана от него метрологична лаборатория и в негово присъствия, ако желае. "За да може той да бъде абсолютно сигурен, че първо, електромерът му е верен, второ, че наистина е потребил тази енергия и чак тогава да бъде задължен да плати, а не както е в момента - плати си, пък после ще видим", обясни Куюмджиев.

Лимит за потребителски жалби

Смилков обаче смята, че в законодателството трябва да се фиксира колко пъти може да се оплаква един потребител от сметката си за ток. Има такива, които се жалват всеки месец, това ще доведе до "бум" в оплакванията, ще трябва да се увеличи капацитетът на метрологията, която проверява електромерите, обясни представителят на ДКЕВР.

Той посочи още, че 50 на сто от мрежите в България са с нарушени параметри и има проблем с обезлюдяването на селата, тъй като дружествата нямат сметка да възстановяват качеството на захранването за двама жители.

От години електроразпределителните дружества искат да се въведе в сметката цена за това, че поддържат захранване до всеки електромер, независимо колко често съответният абонат консумира електроенергията, тъй като има огромна разлика в разходите за поддръжката на качеството на доставката в гъсто населен голям град и отдалечено планинско село с малко жители. От ДКЕВР обаче винаги са им отказвали такава такса, въпреки че според сметките на ЕРП-ата тя ще е минимална за вили и къщи, които ползват ток спорадично, и дори като се извади от общата цена ще свали сметките за редовните консуматори на електроенергия.

Ускорено включване на спрян заради дългове ток

От енергийния регулатор подкрепиха искането на потребителски организации срокът за възстановяване на захранването след прекъсване и плащане на просрочената фактура, да бъде до четири часа, а не както предвиждат законодателните промени - осем часа. Осем часа е много време, четири часа е нормалният срок, дори за София, за това време работата може да се свърши перфектно, коментира Смилков.

В момента просрочилият сметката си клиент с изключено захранване трябва да плати освен фактурата си и такса за включване, която може да е за възстановяване на снабдяването до 24 часа и експресна – в рамките на същия работен ден. ЕРП-ата допускат и възможността тази такса да се начисли в следващата сметка за ток.

Промяната на практиката за повторно включване на просрочилите сметките си абонати ще наложи организиране на каси с удължено работно време за плащане на дължимите фактури, както и дежурни аварийни екипи в събота и неделя, коментира още членът на ДКЕВР. В провинцията всички екипи са на повикване, не може лекарят да стои дежурен в болницата, а електротехниците да си стоят вкъщи и да не могат да се организират, заяви Смилков.

На финала на дискусията Явор Куюмджиев заяви, че предложените от него законови поправки ще бъдат внесени за разглеждане в Народното събрание следващата седмица и ще бъдат обсъдени в комисията по енергетика през септември. на заседанията ще бъдат поканени и неправителствени организации.