Държавата ще се опита да спре сделката за 1 евро за активи, кредитирани от КТБ

Новоназначените временни синдици Росен Ангелчев и Лазар Илиев вече поеха контрола върху фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ). Те влязоха показно в централата ѝ на столичния площад "Гарибалди" в петък, придружени от финансовия министър Владислав Горанов, главния секретар на МВР Георги Костов, зам.-главният прокурор Борислав Сарафов и шефа на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) Радослав Миленков. Така бе демонстрирана публично решимостта на държавата да си върне милиардите левове, изтичали години наред от КТБ като кредити към кухи компании без обезпечения.

Такава бе идеята на спешните законодателни мерки, с които стана възможно управлението на КТБ да бъде прехвърлено от квесторите на БНБ към двамата синдици, назначени от съда по предложение на ФГВБ, чиито шеф Миленков бе избран от правителството на Бойко Борисов. Премиерът, а и почти всички партии в парламента, гласували закона, са убедени, че от 20 юни м.г., когато КТБ бе затворена и поета от БНБ, активите ѝ продължават да се "разграбват".

От изявленията на политиците покрай влизането на синдиците в КТБ стана ясно, че една от задачите им ще е по някакъв начин да осуетят сделката за придобиването от неизвестното дружество LIC33 на Българската телекомуникационна компания (БТК) и още пет фирми, сред които компанията да радио и телевизионно разпръскване НУРТС и военните заводи "Дунарит" и "Авионамс". Представители на регистрираната в Люксембург обявиха във вторник, че са придобили активите от собственика на КТБ Цветан Василев за 1 евро и при ангажимент да изплатят дълговете на дружествата за около 900 млн. евро, включително към КТБ. Те признаха, че не разполагат с тези пари, а тепърва ще ги търсят чрез банкови заеми.

Чрез синдиците управляващите вероятно ще се опитат да спрат сделката през законовата възможност новите управители на КТБ да завеждат искове срещу трети лица и фирми, получили непряко финансиране от банката. Ако съдът уважи исковете им, това ще позволи въпросните компании или дялове в тях да станат част от активите на КТБ и да бъдат продадени при осребряването на масата на несъстоятелността.

Премиерът Бойко Борисов пък намекна, че може да се внесе законово предложение, с което да се върне правото на прокуратурата да атакува сделки в съда в защита на държавния и обществен интерес. То беше отменено през 1997 г.

Заради неяснотата около купувачите на шестте компании и съмненията, че те са свързани с досегашния собственик Цветан Василев, както и с близки до Кремъл олигарси, от Реформаторския блок (РБ) поискаха ДАНС, Националната разузнавателна служба, Комисията за защита на конкуренцията и специализираната прокуратура да разследват капиталите на физическите лица зад LIC33.

РБ призоваха синдиците и НАП да запорират акции и дялове в шестте дружества. В противен случай според тях са заплашени националната сигурност и финансовата стабилност на държавата, а ключови предприятия от телекомуникационния сектор и медиите ще попаднат отново в едни и същи ръце.

Синдиците бързо да издадат отменителни искове за съмнителни сделки

"Задачите, които сме поставили, са в посока много бързо да започнат отменителни искове срещу всички сделки, за които имаме съмнение, че увреждат масата на несъстоятелността на КТБ и сделки, които имаме основание да смятаме, че нарушават принципа за равнопоставеност на кредиторите", заяви финансовият министър Владислав Горанов след влизането на синдиците в КТБ.

Той говори за нарушаване на принципа на равнопоставеност на кредиторите и в отговор на въпрос за случващото се във военния завод "Дунарит". Горанов определи неравнопоставеността между кредиторите като нарушаване на финансовата стабилност.

"Опитът активи, свързани с пари на банката, да бъдат отвързани от нея и куп сделки, които са се случвали още от лятото на миналата година, дават основание да мислим, че много хора целенасочено са се опитвали, някои справедливо, защото са се подвели, а други несправедливо, да отклоняват активи на банката”, заяви Горанов.

На няколко пъти представители на правителството изразиха скептицизъм по отношение на сделката за БТК, "Дунарит" и останалите дружества, купувани от LIC33. В деня, когато шефът на LIC33 Пиер Луврие, представил се като единствен неин собственик, обяви сделката за 1 евро, правителството поиска инвеститорът да докаже произхода на средствата си.

"Как да провериш едно евро като произход при положение, че би могъл да го получиш на гарата в Брюксел като дарение от някой”, коментира в петък Горанов в отговор на въпрос дали произходът на парите вече се проверява.

Финансовият министър добави, че синдиците могат да разчитат напълно на съдействието на всички държавни органи като изброи и прокуратурата, и правоохранителните служби. "Така че, ако е необходимо съдействие и информационно обезпечаване, те да могат да имат директни комуникации", каза Горанов. Вероятно следващата седмица ще има трети синдик, а ако е нужно, ще бъде назначен и четвърти, допълни той.

"Синдиците трябва да защитят 5 млрд. лв. Смятайте тези хора с каква психика трябва да бъдат, колко трябва да бъдат и под какъв натиск ще бъдат. Затова ние искахме да демонстрираме цялата сила на държавата, че заставаме зад техните правилни действия да върнем имуществото и парите на данъкоплатците", заяви и премиерът Бойко Борисов.

Не е ясно как синдиците на КТБ ще изберат точно кои сделки с активи на банката или финансирани непряко от нея дружества да атакуват в съда. В случая с БТК и останалите дружества, обявени за продадени на LIC33 ситуацията се усложнява и заради дългата верига на собствеността, която обикновено приключва в друга държава. Пример за това е неуспешният опит на Комисията за защита на конкуренцията да установи има ли неправомерна смяна на собствеността в телекома и решението ѝ да изпрати случая на Европейската комисия. Синдиците имат за задача и да изберат международна компания, която да проследи начините за изтичане на активите от КТБ и да предложи как те да бъдат възстановени.

РБ поиска държавата да се задейства заради заплаха за националната сигурност

"Тази сделка поставя въпроси без отговор по отношение на националната сигурност на България. Придобиването на бившата национална телекомуникационна компания, която и към настоящият момент контролира основни честоти и цялата канална мрежа на държавата, придобиването на НУРТС, на военни заводи от страна на неидентифицирана компания, чиито собственик не е известен с друго освен с видимите си близки приятелски отношения с лидерите на сепаратистите в Източна Украйнае заплаха за националната сигурност“, каза от парламентарната трибуна съпредседателят на групата на РБ Радан Кънев.

"Има опасност военна промишленост, телекомуникационни оператори, медии и други ключови за националната сигурност предприятия да се окажат в ръцете на чужда държава с изострени отношения с НАТО и ЕС“, каза той.

Според него има и пряка заплаха за финансовата стабилност на държавата заради връзката на тези дружества с КТБ. "Купувачът обещава да поеме дълговете към КТБ, а не че поемането на тези дългове и изплащането им е фактически елемент от сделката. Обещанията за възстановяване на дълговете не е нещо, което ще затопли хората с депозити над гарантирания минимум така и българският национален бюджет“, обясни той.

Кънев определи евентуалното придобиване на БТК, НУРТС, втория мултиплекс чрез "Фърст диджитал" и пийпълметричната агенция "Гарб" от един и същи играч като "продължаваща и стабилизираща се монополизация на медии и честоти". В допълнение това показвало, че и в миналото те са били на един и същи собственик, въпреки че това е било отричано.

От името на РБ той настоя ДАНС, КЗК, Националната разузнавателна служба и финансовото звено на специализираната прокуратура да започнат незабавно разследване за приходите на LIC33. Призова НАП и временните синдици за незабавен запор на акциите и дяловете на купуваните от дружеството предприятия.

Може да има още обвиняеми за КТБ

Прокуратурата също даде своя принос за пришпорване на обществените очаквания по казуса "КТБ", за който все още няма нито един изправен на съд.

На влизане в сградата на КТБ зам.-главният прокурор Борислав Сарафов не изключи възможността кръгът от обвиняемите да се увеличи. Изявлението му беше в отговор на въпрос за действията на прокуратурата спрямо квесторите на КТБ Светослав Лютов и Елена Костадинчев.

Разследването ще приключи с внасянето на обвинителен акт срещу банкера Цветан Василев, независимо от това дали той ще ни бъде предаден от сръбските власти, обяви Сарафов.

Освен срещу Василев, към момента са повдигнати обвинения на служители и ръководители на КТБ, както и срещу бившия подуправител на БНБ, отговарящ за банковия надзор, Цветан Гунев.

Разширяването на кръга на обвиняемите може да стане по линия на продължаващата проверка, знаел ли е управителят на БНБ Иван Искров за действията на бившия шеф на банковия надзор Гунев. Ако е знаел, прокуратурата няма да се поколебае да повдигне обвинения, увери Сарафов.

Той декларира, че ако синдиците установят "различни нарушения, например разпиляване на имущество, прехвърляне и трансформация на активи и собственост на банката на различни подставени лица, ние няма да се поколебаем да образуваме наказателни производства да повдигнем обвинения, било за пране на пари, било за безстопанственост". "Никой не е изключен всеки, който е извършил закононарушения и престъпление ще понесе своята отговорност", каза той. По думите му в прокуратурата е получен доклад от квесторите, който тепърва ще се анализира.

Според Сарафов, близо 9-те месеца досъдебно производство са оправдан срок за делото за източване на 206 млн. лева от КТБ: "Считате ли, че е реално и разумно едно такова разследване, уникално по своите мащаби, в което има документи, които трябва да се прегледат, това са купища документи, това са огромен брой свидетели, които трябва да се разпитат. Всеки кредитополучател също трябва да се разпита, да се проследят връзките, да се установи дали кредитополучателите са подставени лица на някой от собствениците на банката. Това е огромен по мащабите си труд и резултатът ще дойде с внасянето на обвинителен акт, който, уверявам ви, няма да закъснее и ще е реален и в нормален за мащабите на това разследване срок. Поинтересувайте се в какъв срок е разследвано делото на "Лемън Брадърс"".

Очаква се в петък да се събере и петчленният състав на Върховния административен съд (ВАС) по делото за отнемането на лиценза на КТБ. Той трябва да обсъди искането на Менко Менков – адвокат на фирма "Бромак" на Цветан Василев, за отводи на председателя на ВАС Георги Колев и на съдията-докладчик по делото Росен Василев. Продължаващото производство във ВАС спира делото за обявяване на КТБ в несъстоятелност в Софийския градски съд.