Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Държавата си иска административния дълъг уикенд

3 коментара
Петър Ганев

Отпада сливането на почивните дни и отработването. Въвежда се почивка в понеделник, ако празникът е през уикенда. Това в общи линии е идеята на социалното министерство, която предизвика много коментари през последните дни. Разбира се, "реформата" в почивките все още не е разписана, някакви сметки и/или смислена аргументация също липсват. Макар темата да не е нова - дебат за сливанията и отработванията има отдавна, хрумването с понеделника си е съвсем ново и следваше да бъде надлежно аргументирано. Единствения аргумент, че така щяло да има предвидимост прозвуча някак леко - проблемът със сливанията и отработванията никога не е бил в предвидимостта. Проблем има, но той е в административната намеса в напълно частни взаимоотношения и решения, както и в загубите, които произлизат от това.

По принцип, разписването на стриктни трудови норми за работното време и почивките почти неизбежно звучат нелепо на фона на динамичните реалности на съвремието. Повечето хора най-вероятно не знаят как е разписан т. нар. уикенд в трудовото законодателство. Не, там няма текст, че от понеделник до петък се работи, а събота и неделя се почива. Член 153 (ал. 1) от Кодекса на труда звучи така:

"Чл. 153 (1) При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя..."

Казано с други думи, дори разписването на уикенда не отговаря напълно на реалностите - нормативният уикенд  не включва изрично съботата. Обществото, разбира се, е намерило своя уикенд и без да чете трудовите закони. Последното е важно, тъй като така поставената реформа не касае "държавни" теми - като националните празници, а "частни" такива - кой и как да използва най-добре почивките си.

Член 154 от Кодекса на труда касае т. нар. празнични дни. В този член законотворците имат пълно право да разпишат официалните празници в държавата и съответно да "отредят" почивка за работниците. Дали държавните почивки са много или малко би следвало да зависи от този член. В него могат да се отредят и други празнични дни, може да се дадат повече дни за определени празници и т.н. Помним, например, как наскоро беше удължена почивката за Великден - беше прибавен и петъка. Проблемът идва от втората алинея на този член, която дава правото на Министерски съвет да "размества" почивните дни през годината. Именно това прави и правителството - размества почивките под формата на сливане и отработване. Не дава повече почивка, просто решава еднозначно как да си организираме почивките. Точно в това се крие големият проблем.

Всеки дебат за това колко почиваме и дали имаме нужда от повече почивка следва да се насочи към първата алинея на чл. 154 от КТ, което не касае текущата дискусия. Въпросът е във втората алинея или кой решава как да разместваме? Идеята, че един или друг политик (в случая министър председателят) следва да отреди на всички как да си уредят почивката е дълбоко сбъркана. В момента нещата стоят точно така - едни хора гледат календара за следващата година и решават как е най-удобно подопечните да си слеят почивните дни и от кой уикенд да им дръпнат за компенсация. Подобна практика нормално носи загуби за фирмите (няма да влизаме в дебата с размера на загубите) и често принизява празниците. По-важното обаче е, че подобна практика е несъвместима с идеята за едно свободно общество, в което работниците имат право да мислят за себе си.

Разбира се, дългогодишното установяване на подобна практика е наложила и съответен модел на поведение, тоест хората са дълбоко свикнали със сливанията и отработванията. Простото решение - да се премахне възможността за административни сливания и да отпаднат административните отработвания, крие и съответния политически риск от негативна реакция. Това премахване накърнява и идеята, че държавата "осигурява" дълги уикенди. Именно запазването на тези "държавни" дълги уикенди е причината да се предложи това с понеделника, което само по себе си не звучи логично. На практика се сменя идеята за "разместване" с практическо "даване" на нови почивки. Последното в случая изглежда ненужно. Водещият въпрос обаче не е толкова в понеделника, колкото в това дали сме готови да отхвърлим административните дълги уикенди?

*Текстът е от седмичния „Преглед на стопанската политика”на Института за пазарна икономика и е публикуван на сайта на института.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

3 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. анита хегерланд
    #3

    Ако на работниците и служителите се предложи процент върху обичайното заплащане на трудовия ден, много хора ще работят през почивните и празничните дни, за своя сметка. Трудът не се заплаща добре и това прави българите мързеливи.

  2. violetar
    #2

    Бла... Бла... Бла... С много думи да не кажеш нищо смислено, за това си трябва талант. Но по- важното в случая е, че авторът се е изходил и по този въпрос.

  3. d-r Kolev
    #1

    Да не би загубите на т.нар. български бизнесмени и работодатели от сливането на дните за почивка, да са определение на принципа на трите \"П\" на Малката секира (за загубите от югоембаргото):Пол (руски) - под, Потолок (руски) - таван, Палец. Щото на това ми намирисва!!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.