Държавен вестник обнародва нератифицирано решение за обезщетение на немска фирма

България ще плати на Германия 2 млн. евро по случая "Цемеко" за инвестиция, която не е направена. Случаят е от преди 10 години, но беше решен скоростно преди визитата на премиера Бойко Борисов в Берлин на 15 декември.

В сряда стана ясно, че ратификацията на споразумението, с което се урежда дългогодишният спор в икономическите отношения между двете страни, е било обнародвано в извънреден брой на Държавен вестник в събота без изобщо да е гласувано от парламента.

Това стана повод за шумен скандал между председателя на Народното събрание Цецка Цачева и Мая Манолова от БСП, приключила със закана да се видят в съда.

В крайна сметка с гласовете на ГЕРБ и депутати от управляващото мнозинство, Народното събрание (НС) ратифицира спорното споразумение между Министерския съвет и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия. Това стана в отсъствието на депутатите от БСП, които демонстративно напуснаха залата, а тези от ДПС не участваха във вота. Сега предстои повторно публикуване на споразумението в Държавен вестник, за да влезе в сила и да узакони изплащането от българска страна на 2 млн. евро.

С решаването на случая "Цемеко" се отваря пътя на немските инвеститори у нас, защото Германия отново ще издава гаранции, че България е сигурно място за инвестиции, стана ясно от думите на Делян Добрев от ГЕРБ. Той отбеляза, че през 2007 г. немските инвестиции у нас са 386.5 млн. лв., а три години по-късно падат на 80 млн. лв. Причината е, че 2010 г. е първата след спирането на федералните гаранции за немските фирми да инвестират в България.

Кашата "Цемеко"

Кашата "Цемеко" е забъркана преди десет години с помощта на първия частен собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев. На 15 септември 2004 г. с договор за джойнтвенчър между немското дружество "Кльостерс Бетайлигунгсгезелшафт МБХ", "Кремиковци" АД и "Интертръст" ЕАД (контролиран от Захариев) е учредено дружеството "Цемеко" ООД. В него германците държат 75% от капитала, "Кремиковци" чрез апорта на земята 20%, а останалите 5% са на дружеството на Захариев.

Намеренията на немския инвеститор бяха да построи "инсталация за производство на цимент" върху 50 дка в североизточната част на комбината "Кремиковци". Съоръжението трябваше да бъде готово за 18 месеца, а планираната инвестиция беше 30 млн. евро. Проектът получава гаранции на германското правителство, но предприятието за цимент никога не започва да се строи.

Причината е, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не дава разрешение на проекта. Според КЗК той би повлиял негативно върху конкуренцията в сектора, създавайки участник с ценови предимства пред другите производители на цимент у нас - "Холсим България", "Девня цимент", "Вулкан", "Златна Панега цимент". "Цемеко" обжалва решението на КЗК, което обаче е потвърдено от Върховния административен съд.

Проблем за реализацията на проекта е и липсваща оценка за въздействие върху околната среда на бъдещия циментов завод. През 2009 г. тогавашният министър на околната среда Нона Караджова, от първото правителство на ГЕРБ, отказва да издаде такава заради неизчистен проблем със собствеността на терена, който е посочен в проекта.

Така германският партньор в "Цемеко" - "Кльостерс", се отказва от реализацията на проекта и иска обезщетение за издадената от федералното правителство инвестиционна гаранция. То от своя страна предяви претенции към България за 4 186 704 евро главница и лихви и обяви страната в нарушение на договора за насърчаване на инвестициите.

След преговори, в които участва служебният министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов, Берлин склони да получи половината от това, за което претендира, но има условие то да се случи до 15 януари 2015 г. Предложението на Щонов не е одобрено от служебния кабинет на Георги Близнашки.

След идването на редовното правителство на Бойко Борисов, предложението е внесено повторно от министъра на икономиката Божидар Лукарски и е одобрено от Министерския съвет.

За да не бъде упрекнат кабинетът, е записано, че решението влиза в сила след ратифицирането му от парламента.

То обаче излиза в Държавен вестник без ратификация два дни преди премиерът Борисов да се срещне с канцлера Ангела Меркел в Берлин.

Ратификация постфактум

Така се стигна до парламентарния скандал в сряда. Наложи се дори 15-минутна почивка, в която депутатите да прочетат извънредния брой на Държавен вестник, за да се запознаят със случая.

"Вие узаконихте фалшификация, извършена от кабинета на Бойко Борисов. Ако президентът и премиерът са извършители, вие сте помагач, а председателят на правната комисия Данаил Кирилов е укривател, който разбра измамата", заяви Мая Манолова от БСП.

Тя припомни случая с т.нар. поправка "Мери Джейн". Случаят е от предишното управление на ГЕРБ, когато в Държавен вестник се появи неприет от парламента текст в закон, с който се легализираше скритата реклама на дрога.

Председателят на парламента Цецка Цачева определи като "груба манипулация и спекулация", че нещо неприето е обнародвано в Държавен вестник. "Всякакви подобни изказвания на хора, учили и недоучили процедурата за обнародване в Държавен вестник, уронват авторитета на Народното събрание", заяви Цачева. Тя се закани да съди Мая Манолова за публично нанесена обида в пленарната зала.

Според Цачева отговорността за гафа трябва да бъде понесена от други институции, тъй като тя подписва само броя на Държавен вестник, а не всяка отделна негова част.

"Скандалното в случая е, че в Държавен вестник от 13 декември с постановление на Министерския съвет вече се отпускат тези 4 млн. лева по ратификацията. Директно пише, че постановлението се приема на основание ратифицираните от Народното събрание споразумения за решаване на казуса по взаимно съгласие", каза Петър Кънев от БСП. Според него малко срамно е да научаваме от вестниците, че днешната ратификация няма кой знае какво значение в правния мир на България. Въпросът е ние за какво сме тук, посочи Кънев.

Дори според депутати от Реформаторския блок, част от които отказаха да влязат в залата по време на гласуването, социалистите са прави, защото ратифицирането на документа не е юридически издържано. Някои от тях обаче отдадоха пропуска на недоглеждане.