Държавната схема за "Дунарит" - грабеж или добра сделка за КТБ

Действията на правителството за придобиване на военния завод "Дунарит" предизвикаха разнопосочни мнения сред анализатори и специалисти, които Mediapool потърси за коментар. Според някои това е грабеж и схема в полза на бизнесмена и депутат от ДПС Делян Пеевски. Други обаче смятат, че сделката е добра, защото носи приходи на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ), с които да се платят част от задълженията ѝ към вложители.

Грубо нарушаване на търговските обичаи, съдебната практика и конституцията. Така икономистът Красен Станчев определи опита на държавата да национализира "Дунарит". "Това е грабеж. Защо има грабеж трябва да питате грабителите. Странно е, неприятно е и хората ще се притесняват да инвестират в оръжейния бизнес", смята икономистът.

Първата стъпка от плана на правителството да одържави военния завод беше да купи задължение на завода от около 47 млн. лв. Вземането първоначално е на фирмата "Е. Миролио" на италианеца Едуардо Миролио. Заводът трябвало да плати парите, за да изкупи влогове на Миролио в обявената в несъстоятелност КТБ. С тези депозити дружеството прихваща свои кредити към банката и така към момента то не е длъжник на КТБ. В същото време прихващанията са атакувани в съда от синдиците на фалиралата банка, контролирани от Фонда за гарантиране на влоговете.

Чрез сложна плетеница от фирми задължението на "Дунарит" към "Е. Миролио" минава през КТБ и стига до "Държавната консолидационна компания" (ДКК). Срещу това фалиралата банка получава 47 млн. лв. от държавното дружество. Задължава се обаче да прехвърли на една от фирмите по веригата цесии - "Дипи", свои активи, които е обявила неуспешно за публична продан.

Според Красен Станчев изкупуването на вземането към "Дунарит" от страна на държавата (чрез ДКК) е пълен абсурд. "Това вземане е част от сделка по прихващане, оспорена в съда от синдиците на КТБ, т.е. от правителството и сега правителството купува същото това вземане", обясни Станчев. Той допълни, че оръжейното предприятие не е платило парите по сделката с "Е. Миролио", защото тя е обект на съдебни дела. "Това, че "Дунарит" има задължения не означава, че няма средства да ги плати. Фирмите в този отрасъл имат големи приходи, задръстени са от поръчки до 2019 г.", коментира икономистът.

Остър коментар по въпроса сподели във вторник и Илиян Василев, бивш посланик в Русия. В действията на правителството той вижда опит за облагодетелстване на бизнесмена и депутат от ДПС Делян Пеевски. "Това с "Дунарит" показва, че Пеевски дори вече не си "мърси" ръцете сам, за да притежава кешовите потоци. Цялата държава е вече на Пеевски. Тя реализира неговите подходи и върши мръсната работа вместо него. След това Корпулентният само ще прибира такса вход и такса изход", написа Василев в профила си във Фейсбук.

На друго мнение е обаче проф. Валери Димитров, член на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Фондът е одобрил сделката, с която КТБ купува от фирмата "Дипи" вземането към "Дунарит" и след това го прехвърля на ДКК. "Сделката е много добра за банката и за нейните кредитори и вложители", коментира пред Mediapool проф. Димитров.

Според Димитров благодарение на сделката ДКК ще плати на КТБ над 60 млн. лв., които ще отидат в масата на несъстоятелността на банката и ще бъдат разпределени между кредиторите, включително вложителите. Според договора между ДКК и КТБ, публикуван в търговския регистър, цената на сделката е около 47 млн. лв.
"Държавата има интерес да стане кредитор на "Дунарит“, като впоследствие сама ще реши какво да прави с вземането си и дали да придобие собственост в предприятието. Нас, като Фонд за гарантиране на влоговете, обаче ни интересува, че сделката е благоприятна за КТБ и за вложителите, които ще си получат част от парите“, каза още Валери Димитров.
"Важно е да се тръгне към прозрачно разрешаване на проблема със собствеността на "Дунарит", предприятието да се стабилизира, оздрави и да работи", коментира акад. Стефан Воденичаров от сдружение "Българска отбранителна индустрия". Воденичаров е бивш председател на Българската академия на науките и за кратко министър на образованието в първия кабинет на Бойко Борисов.

"Не е ясно кой дърпа конците в "Дунарит". Собствеността е разпокъсана на части. Всичко е много объркано и е много трудно да се разплете възелът", каза Воденичаров. Той допълни, че военният завод в Русе е най-старото предприятие в отбранителната индустрия. Разполага с технологии, които другите заводи нямат, например в леенето на детонатори, пълненето на взривни вещества.

"Дунарит" е структуроопределящо за военно-промишления комплекс. Работи с редица военни заводи, сред които "Емко", "Арсенал", "Аркус" и други", допълни Воденичаров.