Ти си това, което четеш

Държавни стимули за висшето образование в изостаналите региони

Студентите в приоритетни направления ще взимат допълнителна стипендия, обмисля се да не плащат такси
Зорница Латева | 18:04 | 11 януари 2018 | 2 коментара

Държавната субсидия за обучението на студенти във филиалите на университетите в бедните региони на страната ще е по-висока. Целта е така косвено да се стимулира икономическото развитие на тези райони.

Това предвиждат промени в няколко постановления на правителството, публикувани за обществено обсъждане от Министерството на образованието и науката.

С тях министерството смята да въведе ограничения за приема на студенти в направленията "Информатика и компютърни науки" и "Комуникационна и компютърна техника", в които досега се насърчаваше по-голям брой на приетите студенти. За сметка на това ще се стимулира по-големият прием в няколко нови направления, сред които "Педагогика на обучението по", "Религия и теология", "Физически науки", "Химически науки", "Енергетика", "Материали и металознание". В същото време няма да се отпуснат бройки за държавна поръчка по "Икономика" и "Администрация и управление" в университетите, които имат нисък рейтинг на обучението по тези направления. Ще се стимулира обаче приемът на повече студенти по туризъм в университетите във Варна и Бургас.

Стимули за изостаналите райони

Увеличението на субсидията за университетски филиали в изостаналите икономически региони ще донесе повече пари за Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", Минно-геоложкия университет, Медицинския университет - София, Русенския университет, както и за колежа на Техническия университет - Габрово. Те имат филиали във Враца, Видин, Смолян, Кърджали и Ловеч.

Филиалите обикновено не са предпочитани от кандидат-студентите, тъй като се смята, че обучението в тях е на по-ниско ниво. Затова и там се влиза с по-нисък успех от нужния за обучение в основната структура на университета. Според министерството обаче увеличението на финансирането за филиалите ще е минимално, студентите там са малко и повечето пари ще позволят по-скоро запазване на дейността в западналите региони. Решението за допълнително стимулиране било част от политиката за подпомагане на тези региони.

Във Враца към момента Великотърновският университет предлага обучение в 8 специалности от направленията "Педагогика" и "Педагогика на обучението по..."(за което ще се отпускат и повече бройки за държавна поръчка), а Медицинският университет - София - в 7 специалности от направлението "Здравни грижи". В Кърджали се обучават студенти на Минно-геоложкия университет в 8 специалности и три направления - "Общо инженерство", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" и "Електротехника, електроника и автоматика".

Пловдивският университет, който има филиали в Смолян и Кърджали, обучава и на двете места студенти в 9 специалности от направленията "Педагогика" и "Педагогика на обучението по...", за което ще може да получи и по-голям прием за следващата учебна година.

Филиалът на Русенския университет "Ангел Кънчев" във Видин получи акредитация през май миналата година за обучение по специалностите "Земеделска техника и технологии", "Машинно инженерство", "Електроника", "Технология и управление на транспорта", "Индустриален мениджмънт" и "Компютърни науки".

Повече пари ще се дават и за обучението на студенти по приоритетни професионални направления, но с намаляващ през последните 5 години прием. Ръстът на субсидията ще е диференциран според намалението на обучаващите се в тях, а ръстът на субсидията също няма да е значителен. Целта е да се насърчат университетите да предлагат повече места за обучение по тези направления въпреки липсата на интерес от страна на кандидат-студентите.

Промяна на приоритетите

Министерството на образованието предвижда още да промени списъка с направления, по които броят на новоприетите студенти не се ограничава от качеството на обучението. Досега подобна политика се прилагаше по направленията "Математика", "Информатика и компютърни науки" и "Комуникация и компютърна техника". Сега от списъка отпадат направленията, свързани с информатиката и компютрите, и приемът по тях в университетите ще зависи и от рейтинга на обучение - в тези с по-нисък рейтинг ще е по-малък.

В списъка със специалностите с неограничен прием освен "Математика" ще са още "Педагогика на обучението по...", "Религия и теология", "Физически науки", "Химически науки", "Енергетика", "Материали и металознание", "Химически технологии". Не се очаквал бум на обучението по тях заради слабото търсене от кандидат-студентите.

Промяната е мотивирана с това, че през последните години е постигнат устойчив ръст на студентите по информатика и компютърни технологии и има предпоставки това да продължи и в бъдеще при определяне на броя на първокурсниците по общите критерии за останалите специалности. В същото време по новите направления с неограничен прием имало недостиг на кадри и се очаквало това да продължи и в бъдеще. Така например в бъдеще се очаква сериозен недостиг на учители по отделните предмети и за това се търси начин за обучение на повече такива кадри при намаляващо търсене от страна на кандидат-студентите.

За да се обърне тенденцията, студентите в приоритетните направления ще получават допълнителни стипендии в размер от 50 лева до 150 лева на месец. Обмислят се и други стимули, сред които държавата да поеме таксите за обучение на бъдещите висшисти.

Повече студенти в направлението "Туризъм" ще могат да обучават и университетите във Варна и Бургас. Целта е да се осигурят оперативни мениджъри и изпълнителски кадри за бранша в областите, в които той има сериозен дял в местната икономика.

Предвижда се още държавата да не финансира обучението на първокурсници в неприоритетните професионални направления "Администрация и управление" и "Икономика", когато според формулите за определяне на броя първокурсници държавна поръчка трябва да бъдат приети под 15 души.

Стипендии

Според планираните от образователното министерство промени студентите от приоритетните професионални направления ще получават допълнителни стипендии от държавния бюджет. До момента такива се изплащаха със средства от еврофондовете, но проектът приключва и от втория семестър разходите трябва да бъдат поети от държавата.

За целта субсидията за стипендии на висшите училища вече е увеличена. Според новите правила 65% от нея ще може да се дава на студенти от всички специалности за добър успех. 35 на сто от сумата ще са за студенти от приоритетните направления. Размерът на втората стипендия е между 50 и 150 лева. Конкретната сума ще се определя от университета и ще зависи от това дали висшето училище иска да даде по-големи стипендии или да стимулира повече студенти.

Увеличава се и стипендията за докторантите - от 450 лв. на 500 лв., както беше обещано при приемането на бюджета за 2018 г.

Предвижда се и двойно увеличение на приема на студенти с български произход, но живеещи в чужбина - 2000 души за бакалавърските и магистърските специалности и 40 души за докторанти. Става въпрос за младежите от страните с исторически български общности като Албания, Македония, Украйна, Молдова, Западните покрайнини в Сърбия.

Още по темата
Още от България

Чие изказване описва най-добре показния арест на кметицата на "Младост"?