Делото срещу Веселин Пенгезов и Мария Дивизиева стигна до съда

Софийската военно-окръжна прокуратура внесе в съда обвинителния акт срещу бившия ръководител на Софийския апелативен съд (САС) Веселин Пенгезов, ексшефа на Военно-апелативния съд Петър Петров, бившия му заместник Владимир Димитров и срещу началника на кабинета на предишния премиер Пламен Орешарски – Мария Дивизиева.

Четиримата са обвинени заедно с Атина Мавридис, Петя Гергова, Людмил Симеонов и Крум Симеонов за присвояване на средства по европейския проект за създаване на информационна система на военните съдилища.

Петър Петков е обвинен като извършител, а останалите – като негови помагачи. Според разследващите той е декларирал неверни данни за процедурата по избор на изпълнители на проекта пред дирекция "ОПАК" (Оперативна програма "Административен капацитет") в финансовото министерство, чийто ръководител към онзи момент е била именно Дивизиева.

В обвинителния акт се твърди, че между 8 юли 2009 г. и 19 юли 2010 г., след съгласуване с Дивизиева и по указание на Пенгезов, останалите обвиняеми "са оформили документация със задна дата за проведени процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с избора на изпълнители по проекта, макар такива да не са провеждани".

От Военно-окръжната прокуратура уточняват, че Петков и Пенгезов са обвинени, че между 19 и 21 октомври 2009 г. са присвоеили над 42 000 лева. Отделно Пенгезов ще бъде изправен пред съда за престъпление по служба за това, че между 28 октомври 2008 г. и 9 юни 2009 г. е сключил граждански договори с IT специалисти по проекта, в нарушение на ЗОП.

Конкретните действия, чрез които останалите обвиняеми са извършили престъпление според прокурорите под пагон, обаче не се уточняват. Разследването започна преди близо една година. В края на април м.г. бяха повдигнати четири обвинения срещу Пенгезов. Заедно с него обвиняеми станаха Мария Дивизиева и Петър Петков, а в края на м.г. – и Владимир Димтиров.

Пенгезов отрече да има каквато и да е вина по случая, обявявайки, че интерес от неговото дискредитиране непосредствено преди конкурса за шеф на САС има лично депутатът от ДПС Делян Пеевски, на когото висшият магистрат на няколко пъти отказал да влияе на хода на конкретни дела в съда.

Впоследствие, в средата на май м.г., Висшият съдебен съвет (ВСС) отстрани Пенгезов от поста му на ръководител на съда заради повдигнатите обвинения. Съветът можеше да остави съдията в САС, защото делото срещу него не засяга пряко дейността му на магистрат, но той бе махнат. Въпреки това Пенгезов се кандидатира за втори мандат като ръководител на Апелативния съд, но кадровиците на Темида очаквано не го избраха.

"Каквото беше заданието, се изпълни достойно. На Делянчо (Пеевски) е заданието, като излезе главният прокурор го питайте, поставена му е такава задача. Доганчо заповяда на Делянчо, Делянчо заповяда на главния. Сериозно, какво да ви кажа повече. Какво да направи главния прокурор. Има си твърдо ядро, което си гласува, което бях сигурен, че ще гласува против", иронично коментира тогава Пенгезов на излизане от ВСС.

Интересен момент от казуса е, че няколко седмици преди делото да стигне до Софийския градски съд (СГС), където е подсъдността му, тъй като обвинените трима бивши съдебни началници са лица с имунитет, главният прокурор лансира в парламента пакет от промени на Накзателно-процесуалния кодекс (НПК), представяйки ги като мерки срещу бегълците от правосъдието.

Едно от неговите предложение, единодушно подкрепени на първо четене от всички партии в Народното събрание, обаче няма нищо общо с тази тема, а на практика има отношение точно към делото на Пенгезов.

Идеята е да бъде ограничена специалната компетентност на СГС да разглежда дела по обвинения за извършени престъпления от лица с имунитет, като се дава възможност на прокуратурата да внесе обвинителния си акт във Военния съд, ако по него обвиняем е магистрат под пагон. Друга възможност пред държавното обвинение, предвидена в законопроекта е, ако става въпрос за организирана престъпна група с участието на магистрати или депутати, например, делото да бъде внесено в спецсъда, а не в СГС.

Публична тайна сред магистратските среди е, че съдиите, правораздаващи във военните и специализираните съдилища, са предпочитани от прокуратурата заради по-изявения им обвинителен уклон, от тези в Софийския градски съд.

По този повод от Съюза на съдиите в България (ССБ) изразиха отрицателното си становище във връзка с това предложение на Цацаров, предлагайки на депутатите да го отхвърлят. Предстои законопроектът да бъде разгледан на второ четене в правната комисия в сряда.

"Както е посочил ЕСПЧ по делата "Илийков срещу България", "Николова срещу България" и др., при преценката на ефективните гаранции за защита на правото на справедлив процес специално внимание следва да се отдава на това, че прокуратурата има широки правомощия да повдига обвинения без каквато и да е форма на съдебен контрол.

При това положение възможността прокуратурата да определя подсъдността на определена категория дела, в изключение на въведения в чл. 35, ал. 3 НПК принцип на определяне на подсъдността по персонален критерий, създава правна несигурност, опасност от произвол и би представлявало основание за оспорване на справедливостта на процеса от гледна точка на изискването за законоустановеност на съда по чл. 6 ЕКПЧ.

Посоченият проблем се задълбочава, когато се създава различен процесуален ред за разглеждане на делата срещу магистрати за извършения деяния за дейност, която се обхваща от техния имунитет. Защитата на независимостта на съдебната власт изисква единна, стабилна и предсказуема правна уредба по отношение на процедурите за реализиране на наказателна отговорност на съдии, прокурори и следователи", се казва в становището на ССБ.