Медийният магнат Пеевски написа и закон за медиите

Депутатът и крупен бизнесмен Делян Пеевски написа и закон за медиите, който според него ще разкрие не само действителните им собственици, но и онези, които ползват "непазарно финансиране". Съавтори на Пеевски са колегите му от ДПС Йордан Цонев и Хамид Хамид, които заедно с него внесоха и закона "срещу вторичното разграбване на КТБ", но този път с тях дебютира и пиарът на ДПС Велислава Кръстева, бивш зам.-министър на културата в кабинета "Орешарски".

Сегашният закон също съдържа задължително изискване за обявяване на действителния собственик на медиите. Самият Делян Пеевски дълго време не изпълняваше изискването и едва тази година се обяви официално за притежател на "Телеграф","Монитор" и още четири вестника.

В случая по-важен е законодателният замисъл с оповестяване на "непазарно финансиране". От мотивите става ясно, че откровената цел е да бъдат "заклеймени" медиите, които ползват финансиране от фондации или са спонсорирани от издателите си. Не се и отваря дума обаче за медиите, финансирани от източени банки като КТБ, какъвто е случаят с медийната група на самия Пеевски, както и с други национални вестници, които в момента парадират с "пазарното" си финансиране.

В проекта на депутатите от ДПС практически е залегнала идеологията на оттегления законопроект от миналото лято, с който управляващите искаха да забранят на магистратски организации да ползват финансиране от европейски и американски фондации по подобие на мерките, въведени от Путин в Русия.

В станалите традиционни негови обръщения, публикувани в собствените му издания, Пеевски обяснява, че с неговия закон "ще се преустановят спекулациите на определен кръг медии, финансирани основно от подсъдими лица или чуждестранни грантове, че в България медийната среда е непрозрачна".

Какво предвижат промените

Текстовете предвиждат всички собственици на медии да декларират информация за "всяко получено финансиране в предходната календарна година, неговия размер и основание, както и данни за лицето, предоставило финансирането".

Законът досега задължаваше всички издатели на вестници и списания да декларират в Министерството на културата кой е реалният собственик на медията. Така например самият Пеевски беше обявен като издател на вестниците "Монитор" и "Телеграф" през дружеството "Интръст" ЕАД.

Проектът на ДПС обаче разширява обхвата с включване на телевизиите, радиостанциите, информационните агенции и онлайн-медиите като част от общото понятие "Доставчици на медийни услуги". Телевизиите и радиостанциите и в момента имат задължение да обявяват собствеността си, но пред СЕМ.

"Създаването на законово задължение за разкриване на действителния собственик на доставчиците на медийни услуги и на начина на финансиране ще доведе до максимална прозрачност на медийния пазар в страната, както и до информираност на обществото относно редакционната политика на медиите, които се издържат по непазарен начин, и ще сведе до минимум възможностите за манипулиране на общественото мнение от медии, съществуващи не заради приходите си от дейността, а благодарение на безвъзмездно корпоративно или чуждестранно финансиране", се казва в мотивите към проектозакона.

Според вносителите по този начин ще се стигне до "разкриване на действителните собственици на онлайн-новинарските медии в България, които формират значителна част от информационния поток и съответно от нагласите на потребителите на медийни услуги, но собствеността в по-голямата част от които остава напълно анонимна".

Досега онлайн медиите не са подлагани на регулация извън обичайната за всяка търговска дейност, както и специалния режим за публикуване на политическа реклама по време на предизборна кампания.

Законът на Пеевски въвежда и задължително разкриване на информация, идентифицираща лицата, разпространяващи и/или продаващи печатни издания и броя на използваните от тях крайни точки за продажба". Посочва се, че въпросната информация "се явява от съществено значение за правото на свободен достъп до съответното издание", а оттам ще се създадат и гаранции, че този достъп няма да бъде неоснователно преустановен поради причини, свързани с евентуален личен интерес на собственика на съответния разпространител и/или продавач на печатни издания".

Уловката

Наред с благовидните мотиви за прозрачна собственост и финансиране, обаче вносителите правят законовото уточнение, че "финансиране" е всяко безвъзмездно получаване на парични средства или имущество и/или всяко друго получаване на парични средства, независимо от използваната правна форма, извън приходите от обичайната дейност на доставчика на медийни услуги, както и всички получени заеми извън банковите кредити".

От текста е съвсем очевидно, че Пеевски се прицелва в медиите, които получават грантово финансиране, с които личната групировка на Пеевски е във война от години. Всеизвестен факт е, че финансирането от фондации е публично както на самите сайтове на донорските организации, така и в Министерство на правосъдието у нас.

За банковите кредити обаче въпросът не стои точно така.

Практиката медии да се финансират с лоши банкови кредити детайлно бе разкрита покрай срива на КТБ през лятото на 2014 г. Още тогава разследване на "Протестна мрежа" установи, че банката на Цветан Василев е финансирала редица издания, чиято политика на отразяване неотклонно е била проправителствена през годините.

Сред тях бяха някои от най-масовите вестници извън медийната група на Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Заемите бяха в размер на близо 30 млн. лева заедно с дължимите лихви и се оказаха раздадени от фирми "пощенски кутии на КТБ" за три водещи дружества на медийния пазар.

Става дума за "Про нюз България" АД (тогава издател на вестниците "Труд", "24 часа" и "168 часа" със собственик Венелина Гочева), "Обединени свободни медии" (издател на вече фалиралия "Преса" и несъществуващото сп. "Тема") и "ГМ Прес", (притежаваща "Стандарт прес", "Шоу", "Блиц", регионалните "Марица" и "Струма").

Последното дружество фалира през октомври 2015 г. заради свръхзадлъжнялост на фирмата "Булит 2007", която се явяваше непряката връзка между "ГМ Прес" и КТБ. "Булит 2007" се оказа с кредитна линия от 51 млн. лева към КТБ, отпуснати по времето, когато Цветан Василев и Делян Пеевски все още бяха в добри партньорски отношения. Почти толкова пари "Булит 2007" претендираше впоследствие от "ГМ Прес" – 27.4 млн. евро.

Кредитите, консумирани от въпросните медии, бяха отпускани основно в периода 2011-2012 година. След срива на КТБ се разбра, че банката е започнала процедура за събирането им чрез нотариални покани още преди затварянето ѝ през юни 2014 г. Периодът на активно събиране на заемите съвпада с раздялата между Василев и Пеевски.

Схемата за финансиране на медии през КТБ с половин уста бе потвърдена дори от шефа на бившата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество и настоящ ръководител на новата антикорупционна комисия Пламен Георгиев. При представянето на иска на държавата срещу Цветан Василев за над 2.2 млрд. лева през март 2016 г., той лаконично коментира, че "ако искът ни бъде уважен, държавата може да се окаже собственик на медии". Без обаче да спомене конкретни издатели и медии, Георгиев добави единствено, че комисията е запорирала вземания по кредити за милиони, отпускани на средства за масова информация.

Послание от Пеевски и... конфликт на интереси

За внасянето на законопроекта пък бе съобщено по традиционния за Пеевски начин. Не с прессъобщение на партията, каквато е практиката, а с "обръщение" на депутата, за което се разбра от неговите медии.

"Законопроектът ще преустанови и спекулациите на определен кръг медии, финансирани основно от подсъдими лица или чуждестранни грантове, че в България медийната среда е непрозрачна и че собствеността в медиите била неясна. Същият кръг от медии, вече повече от десет години непрестанно генерира фалшиви новини за мен и издателския ми бизнес, с единствената цел да манипулира обществото чрез постоянното повтаряне на неистини. Независимо от тенденциозно изграждания ми през годините негативен образ, моята позиция винаги е била ясна и последователна – да разкривам манипулациите и лъжите, като изнасям цялата истина за авторите им и техните зависимости", се казва още в обръщението на Пеевски.

"Истината за участниците в престъпната приватизация, ограбила националния капитал, истината за разграбването на активите, финансирани с парите на вложителите в КТБ, истината за кукловодите на българския преход, оплели държавата чрез икономически зависимости и медийни манипулации, които години наред си бяха присвоили ролята на обществен ментор и целенасочено заблуждаваха хората", пише още Пеевски.

И допълва: "Именно тази позиция е в основата и на внесения законопроект. Обществото трябва да знае, кой кой е на медийния пазар и как се финансират медиите. Всеки трябва да може да прецени достоверността и независимостта на информацията и мненията, изразени в медиите, именно през призмата на прозрачната собственост и пазарното икономическо същестуване. Защото не може някои медии да се самообявяват за "независими", на каквито примери сме свидетели днес, когато крият действителния си собственик или се финансират непазарно и обслужват конюнктурните интереси на своите български или чуждестранни финансови благодетели. Хората, потребители на медийната информация, трябва да знаят това, а участниците на медийния пазар им го дължат".

Понеже Делян Пеевски има медийна група, а признава и личен интерес в законовата поправка, законовата дефиниция за конфликт на интереси е повече от ясна - "конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба".

Конфликтът на интереси води до облага от "материален или нематериален характер". Облагата се изразява, освен в пари, в получаване на нематериални придобивки като - привилегия, почести, помощ, глас, подкрепа, влияние, предимство, обещание за избягване на отговорност или за избягване на всяко друго неблагоприятно събитие.