Демографската криза в България може да се превърне в демографска катастрофа

Обезлюдяването на селата и на по-бедните и слаборазвити региони на страната продължава с бързи темпове. През миналата година за първи път населението в селата е паднало под 2 млн. души, посочва се в отчет за 2012 г. за изпълнението на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в България (2012 – 2030 г.). Отчетът е качен за обсъждане на портала за обществени консултации и е цитиран от Инвестор.бг.

Към края на миналата година населението в градовете е малко над 5.3 млн. души, докато в селата се е стопило до близо 1.975 млн. души. През миналата година са били закрити 24 населени места, а 172 са безлюдни.

Очакванията са броят на населението да продължи да намалява. Съгласно методите за прогнози на ЕС през 2015 г. българите ще са малко над 7.1 млн. души, към 2020 г. - под 7 млн. души, към 2030 г. - малко над 6.5 млн. души. Към 2050 г. - малко над 5.7 млн. души.

Ако социално-икономическите процеси в страната са по-благоприятни, към 2050 г. населението се очаква да се стопи до 5.79 млн. души, а ако са неблагоприятни - под 5.2 млн. души.

Продължава да се задълбочава и тенденцията за застаряване на населението заради емиграцията, ниската раждаемост и по-високата смъртност в сравнение със средното за Европейския съюз (ЕС).

Наблюдава се и ръст на завръщащите се в страната емигранти, но тя все още не може да компенсира заминаващите, които са най-вече хора в трудоспособна възраст, сочат още данните.

Засилва се и вътрешната миграция към градовете, като най-осезаем ръст на населението е отчетен в най-големите градове.

Данните сочат, че през миналата година населението на България се е стопило с над 45 хил. души (0.6%) и към 31 декември е било 7 282 041 души. Във всички области на страната е регистриран отрицателен естествен прираст, който варира от -2.8‰ средно за градовете и -12.8‰ средно за селата.

Средно за страната естественият прираст през миналата година е бил -5.5‰ спрямо -5.1‰ през 2011 г., и -4.6‰ през 2010 г.

Най-сериозни са тенденциите за намаляване на естествения прираст на населението в областите Видин, Монтана и Перник.

За сравнение естественият прираст средно за ЕС е малко под 1‰. Единадесет страни в общността имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (10‰) и Кипър (4.8‰).

Освен нашата страна с отрицателен естествен прираст на населението, но с по-ниски стойности, са Латвия (-4.7‰), Унгария (-4.1‰), Румъния (-2.6‰), Германия (-2.3‰), Литва (-2.2‰), Португалия (-0.6‰), Италия (-0.8‰), Естония (-0.4‰) и Гърция (-0.4‰).

През миналата година родените у нас деца са 69 121, което е с 1 725, или 2.4% по-малко спрямо предходната година. Коефициентът на обща раждаемост (броят живородени деца на 1 000 души от средногодишния брой на населението) е намалял до 9.5‰ при средно за ЕС ниво от 10.4‰, а през предходните 2009, 2010 и 2011 г. той е бил съответно 10.7‰, 10‰ и 9.6‰.

Средното ниво на смъртност у нас през миналата година е било 15‰ и с тенденция да се повишава, докато средното за ЕС ниво е 9.6‰ и с тенденция да се понижава. Коефициентът на детската смъртност през миналата година се е понижил до 3.9‰, като се е изравнил със средния за ЕС. През миналата година обаче се забелязва увеличение на майчината смъртност до 4.3 от 2.8‰.

Средната продължителност на живота у нас също изостава от тази в ЕС – 70.4 години спрямо 80.4 години. Средната продължителност на живота е най-висока в Италия – 82.8, Испания – 82.4, и Франция – 82.3 години.

Негативните демографски тенденции са довели до увеличаване на хората на 65 и повече навършени години до близо 1.4 млн. души през миналата година. В 15 области на страната делът на това население е над 20 на сто.

За сравнение децата до 15 години към края на миналата година са били под 1 млн. души, или 13.6% от общия брой на населението, което ни нарежда на опашката в Евросъюза. За ЕС средното ниво е 15.6%.

Данните сочат още, че населението на страната е концентрирано в Югозападния и Южния централен район – почти половината ог българите живеят в двата региона. Единствено населението на столицата обаче се е увеличило през миналата година. Най-голямо намаление на населението е отчетено в областите Видин и Враца.

Данните сочат още, че темповете на ръст на разходите на човек от домакинството е продължил да изпреварва леко темповете на ръст на доходите. Наблюдава се обаче ръст на значимостта на социалните трансфери като източник на доходи.

В доклада се признава, че демографските дисбаланси се превръщат в основен проблем за функционирането на всички социално-икономически системи и са необходими реформи на пазара на труда, пенсионно-осигурителната система, образованието, здравеопазването, както и стопиране на процесите по обезлюдяването на цели региони.