Депутати искат вето върху спорния Закон за обществените поръчки

Депутати искат президентът Росен Плевнелиев да наложи вето върху спорни текстове от Закона за обществените поръчки (ЗОП), който беше приет окончателно във вторник. Мотивът им е, че "се запазват механизмите за злоупотреба с публични средства в полза на олигархични кръгове за сметка на малкия и средния бизнес".

Засега  искането се подкрепя от депутатите от гражданската квота на Реформаторския блок Гроздан Караджов, Мартин Димитров и Петър Славов, от Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт, Методи Андреев от ГЕРБ и независимия Георги Кадиев, които бяха основните критици при гласуването на закона.

В същото време експерти предупредиха, че в приетите текстове на заден план изостава самото изпълнение на обществените поръчки.

Корупционно жило

"Този закон проправя път на едно безконтролно използване на закона за нуждите на корупцията, решения по субективни, а не по законови критерии. На много места са изпуснати критериите, по които ще се произнасят възложителите", коментира възраженията си Гроздан Караджов. По думите му най-притеснително е отказът от въвеждане на случайно разпределение на заведението преписки в Комисията за защита на конкуренцията и даването на пълен контрол на председателя на антимонополната комисия да разпределя по своя преценка делата. "Това е може би най-силното корупционно жило на този закон", коментира Караджов.

Недоволните депутати искат да отпадне приетото право възложителят да отменя собствени решения, да преценява субективно например кой документ е подходящ за удостоверяване на дадено обстоятелство. Те са против продължаването на практиката да се купува програмно време с радиа и телевизии без обществена поръчка. Според тях това осигурява захранване с публични средства на медиите от модела КОЙ и води до узаконяването на медийното влияние от политиката и корпорациите.

Народните представители искат преразглеждане на възможността до обществени поръчка да се допускат фалирали фирми по преценка възложителя. Според тях не трябва да се допуска прилагане на закона за правни услуги, свързани с упражняването на функции на държавната власт. "Това отваря широко вратата за безконтролно финансиране на незаконна лобистка дейност", смятат народните представители.

"Има сериозни основания за опасения, че новият закон ще се превърне в своеобразен генератор на непрозрачни процедури, злоупотреби с публични средства и корупционни практики", смятат депутатите.

Те предупреждават, че най-вероятно Законът за обществените поръчки ще бъде критикуван в следващия мониторингов доклад на Европейската комисия за напредъка в борбата с корупцията.

Изпълнението остава на заден план

Изпълнението на обществената поръчка остава на заден план в новия закон, предупреди Ивайло Стоянов, главен секретар на Национално сдружение на експертите по обществени поръчки (НСЕОП), създадено в началото на 2014 г. заради изработването на закона.

Новият ЗОП предвижда широк кръг от процедурните правила за работата на комисиите, срокове и процедурни задължения по обществените поръчки да бъдат регулирани в Правилник, който все още не е готов.

"Реално погледнато, в настоящия си вид новият Закон за обществените поръчки не може да заработи, докато не бъде приет и правилникът за неговото прилагане", посочва Стоянов.

Парламентът реши законът да влезе в сила от 15 април, което означава, че дотогава правилникът за прилагането му трябва да бъде изработен и приет от правителството.

Като минус от професионалната организация отчитат стесняването на кръга от възложителите, които са задължени да имат собствени процедурни правила за осъществяване на контрол по изпълнението на сключените договори за обществени поръчки. В тази група ще попадат единствено възложители с бюджет над 5 млн. лв.

"Според нас би трябвало да се работи точно в обратната насока – този кръг на задължени лица да се разширява", коментира Ивайло Стоянов.

Според него контролът по изпълнението на дадена обществена поръчка е най-трудният етап и изисква определен административен капацитет от страна на възложителите. Освен това осъществяването на контрол от възложител е много по-ефикасно и евтино, отколкото от одитор, смята Стоянов.

Промените

Сред положителните моменти в новия закон е въвеждането на единен образец на оферта. В нея ще се посочва всичко с изключение на техническото и ценовото предложение.

"Това унифициране на документацията е добре дошло както за възложителите, така и за бизнеса", коментира Стоянов. Според него типизирането на документацията ще доведе до по-малко грешки при нейното изготвяне и попълване.

Друга новост е възможността за съвместно възлагане на поръчки, включително с възложители от други държави-членки. Експерти от бранша обаче са на мнение, че тази възможност няма да намери широко приложение у нас.

Законът регламентира също така създаването на методически съвет, в чийто състав влизат Агенция по обществените поръчка, Сметна палата и Агенция държавна финансова инспекция. Законодателят не възприе мнението на гилдията, че в състава на този орган трябва да бъдат включени задължително и представители на различни неправителствени организации, за да се гарантира по-голяма прозрачност, посочват от НСЕОП.

Новият закон предвижда още възложителите да могат да избират икономически най-изгодна оферта и да включват като показател за оценка и професионалната компетентност на персонала на участниците.