Депутати поставят условия пред заема за АЕЦ "Белене"

Редица условия за отпускането на държавен заем за "Националната електрическа  компания" (НЕК), за да плати над 620 млн. евро на руската "Атомстройекспорт" (АСЕ) за произведено оборудване за спряната АЕЦ "Белене", поставиха депутати от различни парламентарни групи в понеделник.

Издължаването на парите да стане само след независима експертиза на произведеното ядрено оборудване, предложиха депутатите от  гражданската квота на Реформаторския блок  Мартин Димитров и Петър Славов.

Народни представители на БСП поискаха в законопроекта да бъде записана конкретната сума от 1.27 млрд. лв. кредит за НЕК, а не да се гласува празен чек. Друго условие на социалистите, поставено във внесените поправки, е да се разпише, че НЕК трябва да върне заема до 15 години от датата на отпускането му.

Съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов пък настоява плащането на дълга да стане при условие, че АСЕ предаде оборудването с цялостната техническа и проектна документация на съоръженията. Според Патриотите от руската компания трябва да се изиска да поеме и неотменим и безусловен ангажимент за осигуряване на авторски и технически надзор върху оборудването, независимо от бъдещите решения на България за използването му.

Проектозаконът за държавната помощ за НЕК бе спешно одобрен миналата седмица от Министерския съвет и гласуван на първо четене в парламента, а във вторник предстои разглеждането му в бюджетната парламентарна комисия преди окончателното му приемане в пленарна зала в сряда. За  да стане факт плащането, което България е обещала на Русия, обаче трябва и съгласието на Брюксел. Не се знае дали то ще бъде дадено до края на годината, за когато е обявен първият транш от разплащането за 400 млн. евро.  

Според Димитров и Славов трябва да се направят корекции в закона за заема за НЕК и в него да се запише, че отговорните за плащането на ядреното оборудване лица са длъжни да защитят националния интерес. Това ще стане като преди превеждането на сумата към АСЕ се извърши независима експертиза на предоставеното оборудване, която да провери дали то съответства на поръчаното от НЕК, годно ли е и дали има липси. При констатирани несъответветсвия, както и в случаите на непълна окомплектовка и/или незавършеност на производството, трябва да се претендира обезщетение за срока на забавата и/или понесените вреди, включително и като оспорят начисляваните лихви за забавено плащане, предлагат тримата депутати.

Според тях това се налага, заради данни, че е много вероятно цялото оборудване да не е произведено на 100%. Самата Петкова в изявленията си посочва, че вторият реактор е произведен на 90 процента и при това положение е съмнителна възможността той да бъде препродаден на друг, освен на АСЕ, при пропадане на опита за приватизация на ядрения проект.

"Очевидно, ако насрещната страна няма възможност да ни предаде на 100% и без липси изправно оборудването, т.е. да изпълни решението на арбитража, то не са налице и основания да претендира лихви за забавено плащане от българска страна в размер на над 300 000 лв.", аргументира се Димитров, Славов и Андреев.

Заради приемането на законопроекта за държавния заем за НЕК депутатите искат също така енергийното министерство да направи публично решението на арбитражния съд в Женева по казуса с АЕЦ "Белене".

Те са внесли в деловодството на парламента въпроси към Теменужка Петкова за точния размер на главницата, лихвите, съдебните такси и адвокатски възнаграждения по делото между НЕК и АСЕ и кои правни кантори са защитавали интереса на страната ни.

Друго тяхно питане е направени ли са възражения от българска страна по делото за липса на подписан договор за изграждане на АЕЦ "Белене", който да съдържа арбитражна клауза, за да може делото да се разглежда от Арбитражния съд в Женева.

"След постановяване на решението, на основание приложимото международно право, искана ли е неговата отмяна от компетентния съд в Швейцария поради нищожност на арбитражната клауза?", питат още народните представители.

Те задават и въпроса: В хода на делото правени ли са промени в защитната стратегия на страната ни и защо? "Например, първоначално бе обявено, че защитната ни теза е за "неоснователност“ на исковата претенция, докато сега се говори за заплащане „само“ на поръчаното оборудване", обяснят питането си тримата.

Димитров, Славов и Андреев се интересуват още дали по наказателните лихви за забава от над 300 000 лв. дневно е направено възражение за недължимост поради незавършеност на производството на цялото оборудване, предмет на делото - т.е. липсва произведено на 100% оборудване, което да ни бъде предадено и очевидно забава има и в руската страна.