Депутатите дадоха зелена светлина на мерките срещу реекспорта на лекарства

С пълно единодушие депутатите от парламентарната здравна комисия приеха на първо четене в четвъртък промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които предвиждат ограничителни мерки и по-високи санкции срещу паралелния износ на медикаменти, заради който има недостиг на българския пазар.

Промените бяха подкрепени от депутатите от всички парламентарни групи с 20 гласа “за“ и нито един “против“ или “въздържал се“.

Промените предвиждат вносът и търговията с лекарства, заплащани частично или изцяло от здравната каса, да се следи постоянно посредством електронна система. Когато за определени медикаменти се установи недостиг на българския пазар, техният износ от страната ще бъде ограничаван или напълно забраняван.

На проверка от ИАЛ подлежат лекарствените продукти, за които най-малко 5 различни аптеки в рамките на един месец подадат уведомление, че дистрибутор не е изпълнил заявката им в срок.

Експертен съвет към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) ще разработва два списъка – единият за лекарствата, за които временно може да направи ограничения в износа при установяване на недостиг, а другият – за медикаментите, за които в рамките на предходните три месеца търговците на едро са уведомили ИАЛ, че ще изнасят извън страната.

Лекарствените продукти, включени в ограничителния списък, ще могат да се изнасят, само ако ИАЛ не е издала заповед за ограничаване на износа на конкретния лекарствен продукт.

ИАЛ ще има право да издаде заповед само в случаите, когато се установи, че има липса или недостиг на медикаменти за българските пациенти.

Въвежда се задължение фармацевтичните фирми да поддържат резерв в количества до 10 на сто за лекарствените продукти, изчислен от потреблението на съответните лекарствени продукти през последните 6 месеца.

За износ на медикаменти в нарушение на закона е предвидена глоба от 50 000 до 100 000 лева.

Аптека, която достави лекарствени продукти от ограничителния списък на търговец на едро или на други лица в нарушение на изискванията закона, се наказва с глоба от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 25 000 до 35 000 лв.

По време на обсъждането в комисията от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM), представляваща големите фармацевтични компании, се обявиха срещу изискването да поддържат 10% резерв.

Директорът на асоциацията Деян Денев обясни, че 50% от компаниите не продават лекарства и не участват във веригата на доставки у нас, а снабдяването става по силата на договор с дистрибутор, който е извън контрола на фармацевтичните компании. Така след като продадат лекарствата си на него, компаниите не могат повече да носят отговорност какво се случва с лекарствата и дали те се ползват за снабдяване в България или се изнасят.

Друго предложение на ARPharM е въвеждането на специален режим за отпускането на медикаментите от списъка с дефицитни лекарства. Идеята е да се въведе изискване фармацевтите да пазят копие от рецептите известно време след продажбата на медикаментите, подобно на режима при лекарствата със зелена рецепта, за да не стават лекарствата жертва на “изкупвачи“ и в последствие изнасяни.

От Асоциацията на паралелните търговци обаче са против ограничаването на свободното движение на стоки и нейният директор Боряна Маринкова посочи, че липсите на българския пазар трябва да бъдат решавани чрез въвеждането на възможност за бързи вътреобщностни доставки.

Проф. Татяна Бенишева, председател на Българската асоциация за лекарствена информация, изрази съмнение, че Агенцията по лекарствата ще успее да изгради електронната платформа за проследяване на движението на медикаментите за предвидения в закона срок от 4 месеца.