Ти си това, което четеш

Депутатите прехвърлиха на спецсъда делата за корупция срещу властта

Отпадна само идеята за по-дълги срокове на разследванията и мерките
18:15 | 26 юли 2017 | 1 коментар

Парламентът окончателно прие в сряда пакета с промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) променящ подсъдността на делата за над 40 престъпления, свързани с корупция по високите етажи на властта.

Така след влизането в сила на поправката, предложена от правосъдното министерство, въпросните казуси вече ще се разглеждат от Специализирания наказателен съд, а не от Софийския градски съд, както беше досега.

Промяната на подсъдността беше подкрепена от 79 депутати от управляващото мнозинство, "против" бяха 38 народни представители, а се въздържа един.

Основни критици на предложенията бяха няколко души от ПГ на БСП, сред които най-активни бяха Крум Зарков, Явор Божанков и Димитър Стоянов. Управляващите пък склониха да оттеглят само идеята за удължаване на сроковете, в които могат да текат въпросните разследвания, както и да бъдат изпълнявани мерките за процесуална принуда по тях.

Законопроектът досега срещна острото неодобрение, както на Върховния касационен съд (ВКС), така и на Висшия адвокатски съвет, но управляващото мнозинство в крайна сметка го прие без почти никакви редакции.

Освен прехвърлянето на корупционните дела към спецсъда, депутатите приеха и разширяване на кръга на лица, подсъдни по новия ред за над 40 деяния – от подкуп, престъпления по служба и пране на пари, до безстопанственост.

В него влизат депутатите, членовете на Министерския съвет и зам.-министрите, шефовете на държавни агенции, комисии и техните заместници, ръководителите на НОИ, НЗОК, НАП, началниците на митници, митнически бюра и пунктове, областните управители и заместниците им, всички магистрати, както и членовете на ВСС и съдебните инспектори към съвета.

"Този списък с длъжности може да бъде допълван до безкрайност, но когато става дума за наказателното право, това не звучи много сериозно", коментира кръга от потенциални подсъдими Явор Божанков по време на дебатите.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) го репликира, цитирайки му решение 10 на Конституционния съд (КС) от 2011 г., според което "критерият за определяне на компетентността на специализирания наказателен съд е предметът на делото, а не качеството на извършителя на престъплението".

"Практиката показва, че сега в този списък от длъжности и престъпления нещо периодично ще се допълва или ще се маха. Досега нещата бяха ясни – този съд беше специализиран в една отделна материя, а сега нещата се размиват и се съмнявам, че това ще е от полза", отговори му социалистът Крум Зарков.

След тази размяна на реплики парламента пристъпи към гласуване на идеята за по-дълги срокове на разследванията и на изпълнението на мерки за неотклонение, които ще определя по тях спецсъдът.

Според Зарков това предложение е противоконституционно, като депутатът от БСП се аргументира с пасаж от същото решение на КС, цитирано преди това от Кирилов: "Особено съществено, за да не бъде определен специализираният наказателен съд като извънреден и да отговаря на изискванията за безпристрастност и независимост, е на първо място той да прилага общоустановените правила, които се съдържат в материалните и процесуални закони, които прилагат общите съдилища и на второ място – условията и редът за назначаване на съдиите в него да са същите, прилагани при назначаване на съдиите в цялата съдебна система."

Изказването му провокира шефа на правната комисия да обяви, че този текст се оттегля, "за да не заразяваме с аргумент за противконституционност едно правилно решение".

Пререкания предизвика и друга промяна, предвиждаща нова презумпция, при която спецсъдът да може да постановява ареста на обвиняем. Според нея е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, ако обвинението му е повдигнато задочно – в негово отсъствие.

"Отсъствието на обвиняемия може да бъде прието като реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление и да доведе до задържането му под стража, а той може въобще да не знае за обвинението", аргументира позицията на БСП Зарков.

В отговор Данаил Кирилов припомни, че този текст е предизвикал спорове и в правната комисия, като представителите на ВКС категорично са се обявили срещу приемането му, тъй като "всеки конкретен случай трябва да се преценява самостоятелно и не следва да се допуска още една презумпция".

"Оставяме вие да прецените. Аз смятам, че ако се повдига обвинение задочно, това, че лицето бере ягоди в Англия, е индиция, че има опасност то да се отклони от обвинението и евентуално от наказание", обърна се към колегите си Кирилов, след което предложението бе прието със 77 гласа "за" и 42 "против" – от левицата.

Управляващото мнозинство въведе и нови правила за ускоряване на производството, заменящи действащата глава 26 от НПК, която позволяваше по искане на обвиняемия делото да бъде внесено в съда след изтичането на определени срокове. В сряда депутатите приеха и възможност за ускоряване на съдебната фаза – спецсъдът ще може да преценява сложността на съответното дело и ако приеме, че по него има необяснимо забавяне, да определи срок за извършване на процесуалните действия.

Още по темата
Още от България

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?