Депутатите спориха дали освен труда на 1 май да се чества и Априлското въстание

Предложение на депутат от Реформаторския блок на 1 май да се почита и годишнината от Априлското въстание, а не само Международния ден на труда предизвика разпалени спорове в четвъртък в пленарната зала, където се разглеждаха няколко законопроекта с промени в Кодекса на труда. До приемането на конкретни текстове така и не се стигна.

Предложението е на депутата Петър Славов от Реформаторския блок, според когото датата 1 май не трябва да се свързва само с Деня на труда при наличието на толкова важно събитие от българската история. Идеята му беше оспорена от депутата от ГЕРБ Светлана Ангелова, която заяви, че Априлското въстание избухва на 20 април 1876 и по нов стил годишнината се пада на 2 май, а не на 1 май. "Не може да се мести историческа дата, както и всяко историческо събитие да се пренася в Кодекса на труда и да е почивен ден", каза Ангелова.

Председателят на социалната комисия Хасан Адемов (ДПС) пък упрекна Славов, че увеличаването на броя на почивните дни, не е дясна мярка.

От БСП се засегнаха, че се прави опит Денят на труда да бъде омаловажен и да бъде представен като социалистически празник. Депутатът от левицата Георги Гьоков заяви, че 1 май не бил празник на БСП, а на труда, а празникът на "столетницата" е на 1 август, когато червените се събират на връх Бузлуджа. Гьоков посочи, че Международния ден на труда се отбелязва в цяла Европа. Председателят на парламента Цецка Цачева го прекъсна, напомняйки му, че се гледат промени в Кодекса на труда, а не историята на партията му.

Гьоков се обърна и към Реформаторите и заяви, че Априлското въстание е в съзнанието и сърцето на всеки български гражданин и няма нужда "някой псевдопатриот да го записва в закона".

От своя страна вносителят на предложението Славов изрази задоволството си, че е започнат дебат по неговата идея, а към социалистите се обърна с поговорката "Гузен, негонен бяга", посочвайки, че никой не е казал, че Денят на труда е комунистически празник.

Други, предлагани от правителството, промени в Кодекса на труда регламентират въвеждането на еднодневни трудови договори за заетите сезонно в селското стопанство. Краткотрайните договори да бъдат за не повече от 90 работни дни в календарната година, като очакванията са, че по този начин ще бъде регламентирана заетостта на между 60 и 100 хиляди, работещи в сивия сектор.

С цел съвместяване на трудовите и семейните задължения се въвежда и гъвкавост на работното време при спазване на 40-часова работна седмица.

Депутатът от БСП Петър Кънев също предлага промени в Кодекса на труда – увеличаване на срока за уведомяване на НАП при сключване на трудов договор от три на седем дни, както и отпадане на задължението за графици за отпуските и на изискването работодателят да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. ГЕРБ харесва предложението на социалиста Петър Кънев за удължаване на 7 дни на срока за уведомяване на НАП за сключен договор, но не и отпадането на предварителните графици за отпуските на служителите.

Патриотите и Реформаторите също застанаха зад проекта на БСП, защото бил единственият с мисъл за малкия и средния бизнес.